Направи си сам

Day 4,379, 14:28 Published in Bulgaria Bulgaria by Ancho Sommelier

В четвъртък на обед, точно в незнам колко си часа, аз бях зажаднял за знания. Затова отидох до бюрото и с ченгел извадих от чекмеджето му празна тетрадка. Отправих се към чешмата, преодолявайки въображаеми препятствия из коридора; борейки се с тъмата на хола и избивайки няколко комплекса в трапезарията. Влизайки в кухнята, установих, че докато ме е нямало, е била нападната и завзета от мрак. С помощта на ключа за осветление, освободих помещението и, целият в рани, стигнах до чешмата. Бях натрупал опит от пътешествието, но все така изпитвах жажда за знания. Развих кранчето и водата потече. Поставих тетрадката под струята за да се напои. Щом водата почна да прелива, образувайки по корицата илюстрации, аз спрях кранчето на чешмата. Отидох на балкона, настаних се на един стол и бавно и спокойно разтворих напоената със знания тетрадка. Нямах търпение да науча, каква история се бе процедила през чешмата. И зачетох ето това:

Татко Карлоян обичаше много маслини и кашкавал, но по-обичаше сина си Зоран. Затова продаде Чудноватата крава с маслинови клонки вместо рога и с парите купи специална изолация за тоалетната. Вие, драги читатели, възсядайки своите коне на Пржевалски, сигурно се чудите, за какво му е била тази изолация на татко Карлоян и аз ще ви кажа. Малкият Зоран изпитваше голям з... голяма трудност, когато ходеше до тоалетна по голяма нужда. От големите болки той така крещеше, че го чуваше дори сляпата съседка – баба Нонка от близкия блок (казах, че е сляпа, а не глуха, нали?). Тежка пот се стичаше по челото на момчето, горчиви сълзи му течаха по бузите, тялото му в конвулсии тресеше се. Но отдолу трудно излизаха така желаните неща... За по-голямо удобство в тоалетната:
- бе инсталирана дръжка – за да се хваща за нея, когато се напъва
- бе закачена тонколона, разнасяща из помещението нежна музика – за да придава по-отпускащо настроение в ситуацията
- бе инсталиран телевизор – понякога Зоран прекарваше с часове в тоалетната. Но за това после.
- бе поставен мек звукоизолатор по стените, който пречеше на баба Бонка да чува момчето
- пода бе застлан с мек килим
- бе поставен малък хладилник за да се подкрепя момчето.
Уважаеми читатели, тук е моментът да ви кажа нещо важно за нашия разказ, но се страхувам, че то ще ви учуди малко. Така че дръжте се здраво за седлото на вашите коне на Пржевалски! Уважаеми читатели, ... оф... не... не мога да ви го кажа...
... не... не мога...

Добре де! Печелите! От няколко години малкият Зоран акал пари. Акал монети. Оп! Дръжте се здраво за конете си на Пржевалски! Казах ви, че така ще реагирате.
Сега, когато се поуспокоихте ще продължа. Имаше дни, в които всички парички, които изакваше Зоран, бяха малки – по една и по две стотинки - тогава беше по-лесно, макар че се сипеха с часове. Тогава момчето си пускаше филм и спокойно събираше в тоалетната чиния със затворено дъно по стотина монети. Сумата не беше голяма, но Зоран отдавна бе спрял да бъде сребролюбец. Той ценеше всяка стотинка изкарана с пот на челото и драскотини на дупето, също така, поради второто, не се и натискаше на много. Имаше обаче и дни, в които изходените пари бяха монети по 50 стотинки и по 1 лев. Тогава всички екстри в тоалетната влизаха в употреба. Болката беше ужасна. Набраздените по краищата пари раздираха дупето му, причинявайки ужасни рани, придружени с болки. Музиката от тонколоните се сливаше в едно с виковете на Зоран. Затова обикновено той си пускаше оперна музика – да може да не се забелязва, че някой се дере не по негова воля. Едрите монети имаха два начина на излизане – по тънката страна и с цялото си лице. Когато беше на калъч монетата, нещата стояха къде-къде по-лесно. Едно напъване и цоп! – монетата падаше в задънената тоалетна чиния. В такива случай Зоран с облекчение, а и с известна доза ирония започваше да имитира мелодията от машините в казината, когато пуснеш жетон в тях. Но решат ли монетите да се обърнат така, че да падат с цялата си обиколка, тогава ставаше едно запушване, наричано в домакинството Запек. Понякога запекът траеше с дни. В тези случай той възлизаше на доста крупни суми от порядъка на 30-40 лева, а може и повече. Вие, читатели, които яздите своите коне на Пржевалски, много добре си давате сметка, че тази странност в отделителната система на момчето е както дар, така и проклятие. И сигурно се чудите, как така, и защо, му се е случило това чудо на Зоран. И аз ще ви разкажа, премахвайки от вас булото на мистерията. Но преди това дръпнете юздите на вашите коне на Пржевалски и им дайте да пият минерална вода, защото искам да вмъкна нещо макар и незначително в разказа си.
То е затова, как Зоран започнал да се интересува, дали има на света и други като него. Дали някъде на планетата (или в нея) живее да речем момиче на около 16 години, което също да изаква пари. Знаеше за човекът, който има в бъбреците вместо камъни злато. Но това беше малко по-различно. По-скоро му приличаше на случая с онази индийка дето сълзите ѝ се превръщат в диаманти. Но това са природни елементи, а не нещо правено от човек. Съгласете се, че е странно да живееш в България и да ти се случи да акаш точно български монети.
А! Напоили сте конете си, виждам. Значи да приключваме с разказа. И докато вие, читатели, падате от конете си на Пржевалски, аз ще ви разкрия, че цялото това чудо със Зоран се случило, защото преди няколко години той се разхождал и на рамото му кацнало птичето на късмета, което изпълнява желания веднъж на 23 години. Птичето му предложило да си пожелае нещо и му казало, че каквото си пожелае, ще бъде изпълнено. А Зоран пожелал ДА СИ ИЗКАРВА ПАРИТЕ САМ.