Join the new world

Покритият мост се намира в центъра на гр. Ловеч и свързва новата част на града със стария архитектурно-исторически резерват Вароша. Да, той не е кой знае колко забележително място,но е единственият по рода си на Балканския полуостров, а в Европа съществуват само още 3 подобни моста (Флоренция, Люцерн и Ерфурт). Мостът е най-посещаваната забележителност в града.



Първи сведения:
Първият мост на това място е дървен, но за него няма точни сведения кога е бил построен. Съществуват различни записки и преписи, които засвидетелстват неговото съществуване (от френски и австрийски пътешественици и учени – те споделят своето удивление от моста и че е място – средище на социален живот). През годините той доста често е бил засяган от прииждащата река Осъм, докато през 1872 е почти напълно разрушен.

От строежа до наши дни:
През 1872, по искане на местните жители и по поръчка на местния околийски управител, започва изграждането на нов, покрит мост от небезизвестния архитект Кольо Фичето. В изграждането на моста се включват всички жители на града, за тях това е било въпрос на чест. По-богатите даряват пари, а по-бедните плащат с труда си. За 2 години – през 1874г. – мостът е завършен. Бил е дълъг около 80 метра и в него са се помещавали 64 дюкянчета, част от чиито приходи са отивали за местните училища. Покритият мост бил украсен със скулптурни фигури – лъв, двуглав орел, женски бюст, символизиращи съответно - България, Русия и плодородието. Днес от тях е запазена само фигурата на лъва. Мостът е бил изграден от дърво, като само основите са били каменни, осветявал се е с газови фенери.



Знаете ли колко железни пирона са използвани за изграждането му? Отговорът е точно 0, всички те са били изработени от дърво. Затова, когато през 1925г. мостът изгаря почти до основи, няма следи дори от пироните му. На негово място (1926-1931 г.) е изграден нов железобетонен покрит мост. В него се намирали 40 дюкяна, а по средата минавал асфалтов път. Покривът е бил остъклен частично, за да влиза естествена светлина отвън.





През 1981-1982 г., по проект на архитект Христо Златев, железобетонният мост е реконструиран като придобива днешния си вид – реплика, която напомня оригинала на Кольо Фичето. Новият мост е пешеходен. Дължината му също е нараснала – 106м., а дюкянчетата са 14. Има и една сладкарница, а шосето е заменено с пешеходна алея. През нощта мостът свети в различни цветове, което допринася за красотата му.