Мухолов

Day 4,869, 01:00 • Published in Bulgaria Republic of Moldova • by Anchoboy

Здравейте, приятели!
Статията е продължение на случайния ни общ разказ с Йоро. Ето тук може да прочете първата част - Пробна историйка
Тази творба е писана наравно от двама ни(за това няма да го пренапиша в 1л., ед.число в моментите с мен) чрез технологията предоставена от сайта на Йоро.
П.С. Не приемайте поредицата на сериозно, просто с Йоро се забавлявахме 🙂

Част 2
-Оф отново много пиннвания в телеграм, ама като се прибера ще се занимавам... Я да пиша на Алиса, може пък да ми отговори... - каза сънения Анчо. „Здравей, Алиса! Добре ли си? Надявам се, че скоро ще се видим отново.“ - написа той, но не получи отговор. Видяло се е, че няма да отговори. Да заспивам аз и утре да продължим търсенето на момата и Йоро.



На сутринта Анчо се събуди и още сънен погледна в чата с Алиса. Тя беше отговорила: „Ах Анчо! Много съм гладна. Не съм хапвала нищичко, откакто Йоро изчезна. Какво ли не бих дала за един залък хляб, дори к1.“ И Анчо веднага след като прочете това, ѝ писа "Но къде си? Да не би онзи Мудак11 дето го бия на Ю Ги О да те е откраднал?"
„О, Анчо! Не бъди толкова гневен. Сама съм в хралупата на Йоро и те чакам. Идвай бързо!“ - отговори Алиса на неговото съобщение.
Младежа го прочете и каза на глас:
-Хралупата на Йоро ли? Но къде се намираше тя? Легенда, която спиш-ставай бе...Очаква ни дълъг ден"- докато изрича тези думи, Анчо се опитва да събуди легендата...Тогава той чу леко жужене. Огледа се наоколо. В далечината между стволовете видя друга легенда и нещо летящо ниско до нея. Те говореха, но не се чуваше какво. Анчо още по-бързо започна да бута заспалия Боботкин и някак си успява да го събуди.
-Боботкин, виж твоя колега си говори в далечината с някой. Да тръгваме към тях"- рече Анчо.
Двамата хукнаха по следите на другите двама. Обаче те бяха изчезнали.
-Ама какво? Ах, нека ходим бързо, Алиса трябва да е близо. Вече колко дни ходим в гората - трябва да сме близо.“ - каза Анчо. Аааа Лесунгера, той би трябвало да знае къде е хралупата- затича се Анчо към Лесунгера. Босееее, я кажи къде е хралупата на Йоро!
-Колко желязо ще ми сипеш в склада за това инфо? - каза лисугера и се ухили широко като зелена жаба.
-Желязо ли? Донейти към орга за програмата не ти ли стигат ве?
-Дай още нещо, че ми трябват много пари, за да купя гласове и да презвема една партия. - отвърна лизко.
-Вземи тези 100к(лични) да въртиш колелото, че май си се занулил. А сега давай информацията, нямам цял ден-рече младежа.
-Добре. Ето следвай ме. - каза лисунгера и хукна през гората. Анчо и легендата бързо тичаха след него, за да не го изпуснат. Преминаха през няколко поточета, до една пещера и накрая стигнаха до малка поляна.Ето, виждаш ли? - каза боса на шефа.
-Виждам. На цялата поляна има точно едно дърво. Дано да е там....



Анчо тръгна към голямото дърво. То беше огромно и пазеше сянка над цялата поляна. Изведнъж той чу познатия глас на Мудак11:
-Ето я франзелата ми... хапни си....
-Е не... Тва не може да се случва наистина....Боботкин по-бързо се катери. Минути по-късно са пред входа на самата хралупа и влизат с гръм и трясък. Абе ти не разбра ли, че никой не ти иска франзелата бе!?
-СЛАВА БОГУ!!! АНЧООО!!! Бях толкова гладна, а той ми предложи франзелата си, не можах да му откажа. Но като видях каква е миниатюрна, никоя няма да се засити с нея, направо се изплаших. Спаси ме от този маниак, моля те! - извика Алиса, приклещена в ъгъла. В средата на хралупата беше мухата и другата легенда.
Анчо веднага застана пред Алиса:
-Друга легенда, която не ти помня името, защо се съюзи с Мухата?-попита той.
-Ами аз....-започна легендата
-Млък...-прекъсна го Анчо и се приближи към мухата и легендата.Сложи лявата си ръка на челото на Флая, а дясната на челото на легендата и каза:Heal!- и двамата изчезнаха.
-Но как стана това? То това означава лекувам, как така изчезнаха- попита учудено Алиса.
-Спокойно скъпа, Алиса, като се приберем ще ти обясня- отговори ѝ Анчо, докато се усмихваше. Нося ти к5 хляб, такъв какъвто го харесваш-допълни той.

Анчо, Алиса и Боботкин тръгнаха обратно през гората. Хралупата остана празна. По пътя Алиса, заситена с чудесния хляб, който Анчо ѝ донесе през цялата гора, попита: -Но къде отидоха те? И дали ще се върнат?
-Изпратих ги в царството на сенките, Алиса, при приятеля на Флая-келнера-канибал.-отговори Анчо на любимата си. Дали ще се върнат, не съм сигурен, но дори и да се върнат пак ще ги изпратя там, защото магията, на която стана свидетелка няма лимит за ползване- допълни той.
-Ах моя герой! - каза Алиса и хвана Анчо за ръка.(това Йоро го писа)