Join the new world

Започвам с един виц по действителен случай.

В подкаст на Найджъл Фараж* се включва зрител и обяснява:
"Навремето бях голям привърженик на Европейския съюз. Мислих, че за Великобритания няма по-добро, че мястото ни е там и Брекзит е най-глупавото нещо, което бихме могли да си причиним."
И продължава:
"Но един ден, се случи нещо с мен, нещо неочаквано и фундаментално, нещо, което ми промени из основи мисленето и възприятието за ЕС. Обърнах се на 180 градуса и сега съм един от най-отявлените привърженици на излизането на Великобритания от ЕС."
Фараж слуша, слуша с умиление, усмивката му срамежливо се разтяга и с надежда да получи желания отговор, пита:
"И какво беше това, което Ви се случи?"
Зрителят отговаря:
"Един кон ме ритна в главата."

Туш!

Видео


Както си седя в играта оная вечер, се появява Dimitrov81 във викачницата и поздравява учтиво: Добър вечер! Играч ниво 44. Новци не съм срещал така, викам си, някой мултак ще е, тръгнал да се бъзика. Гледам профила:

"♦ Governor of the Bulgarian National Bank ♦

♦♦♦ 8 terms (months)♦♦♦

July 2010,August 2010,September 2010,October 2010,November 2010,December 2010,January 2011,July 2012

♦♦♦ 7 terms Congressman ♦♦♦

21st,23rd,24th,28th and 46th Congress of Bulgaria"
Кристалина Георгиева пасти да яде.

Оказа се старият играч normal_m, когото и аз бях заварил като се регистрирах.
Съгласи се на интервю и ето резултата. Отговорите са без редакторска намеса.

Аз: Преди да попитам какво накара normal_m (Dimitrov81) да се присети за играта след толкова години и да се отбие да ни навести, нека разкаже за по-новите играчи с две-три изречения кой е, какъв е бил и за какво се е борил до далечната 2014 г., когато е спрял да играе.

normal_m:
Здравейте,
едва ли може да се обясни с няколко изречения кои съм бил и за какво съм се борил в тази игра в дълечното минало когато бях активен участник тук. Но може да се опитам да разкажа за каквото се сещам (все пак са минали години). Започнах да играя тази игра някуде септември 2009 година. Бурни времена с много интересни битки предимно с мамалигарите. Все още играта се развиваше и много често имаше упдейти които тотално променяха облика на всичко. Понеже ми бе скучно просто да влизам да работя и да се бия, реших да се захвана с някаква общо полезна дейност. Създадох група от няколко организации (имаше и такова животно по това време) имащи за цел да помагат на младите играчи с храна, оръжия и съвети, както и да помагат на страната ни за набирането на средства и изграждането на важни структури по това време а именно болници и т.н.
Създадох Сдружение на дарителите (Association of donors) - erepublik.com/en/article/1184692
Създадох Union of the BG commandos -
erepublik.com/bg/economy/citizen-accounts/2629449
erepublik.com/bg/article/1163196
erepublik.com/bg/article/1178981
Създадох СББ - "Сдружение на еБебетата в еБългария" (Association of ebabies in eBG) -
erepublik.com/bg/article/1584021
Създадох Първи частен еБЧК (First private eBG Red Cross) -
erepublik.com/bg/economy/citizen-accounts/3479904
erepublik.com/bg/article/1408063
Създадох eБългарска дарителска организация (eBulgarian Charity Organisation)

Попаднах и на една статия от вестника си където съм разказал някои неща относно това с което съм се занимавал до момента на писането и.
Открих и една статия с хронология на действията ми от ден 795 до ден 1206.

Аз: Вярно ли е, че състоянието, което си натрупал през времето, когато си бил управител на БНБ, е съперничело на това на НеМухата, за което се носят легенди?

normal_m:
Разбира се, че през мен минаха страшно много средства, но както и преди години така и сега с чиста съвест и ръка на сърцето мога да кажа, че нито стотинка от тези средства не остана в моят акаунт и не използвах за лични облаги. Разбира се легедата за това, че съм отмъкнал средствата от държавната хазна ще е жива вероятно винаги, но това е още една дълга история от престоя ми в играта. Накратко, след дълги месеци и години в помощ на държавата и играчите в еБългария (за което съм сигурен, че много още са ми благодарни) аз поех управлението относно средствата на БНБ. Реално аз правех само отчитането на това къде , какво и колко се харчи и го представях на хората. Средствата не ги разпределях аз, но имах достъп до акаунта на БНБ за да мога да виждам какво и за къде се харчи и да го попълвам в отчетите си. В един прекрасен момент президен стана един човек (дори не си спомням кой беше) който аз не одобрявах, защото вече месеци наред следях начина на разходване на средствата в хазната и знаех, че той няма да се погрижи за тях както трябва. Може да е било грешно това мое мнение а може и да не е било, но все пак аз смених паролата за достъп до акаунта на БНБ и не позволих на новоизбраният президент да получи достъп до средствата по редовният начин. Разбира се след жалба до администраторите на играта той получи достъп до БНБ а аз в последвтвие бях обвинен, че съм откраднал средствата, което си беше пълна лъжа, но когато излезе дума че сестра ти е к*рва ходи и обяснявай, че нямаш сестра. Та така стана и с мен и прословутото ми "състояние".

Аз: Защо спря да играеш? "Вече не ми беше интересно" би бил скучен отговор, но ще свърши работа. 🙂

normal_m:
Спрях да играя, защото бях отдал изцяло времето си в тази игра за да съм полезен на еБългария и накрая след толкова години и толкова кампании бях нарочен за нещо което не съм направил. Това тотално ме отказа и отврати от играта, затова реших просто да спра с нея.

Аз: Ако си хвърлил един поглед на правилата, кое ти хареса?

normal_m:
Въобще не съм си правил труда да гледам правилата, както и това какво представлява играта в момента.

Аз: А, кое не ти хареса?

normal_m:
Не ми харесва, че попаднах отново на тази игра. Защото истината е, че много я харесвах. Но тогава имах повече възможности да и отделям време. Сега имам семейство... деца... и едва ли би било добра идея да си отнемам от времето за тях в прекарване пред лаптопа с еРепублик. Но знае ли човек...

Край.

Това беше всичко, приятели. Ако някой президент си няма управител на БНБ, да праща офертите на erepublik.com/bg/citizen/profile/1912424
Комисионната ми е само 10%, а може и ендорсче, не съм лаком.