Да си премерим легените.

Day 4,352, 05:57 • Published in Bulgaria Bulgaria • by MasonGreenwood






Неделя е, някои реанимират, други чистят, аз реших да ни премеря легените.

Летаргията, която наблюдаваме в еБългария през последните месеци, ще остави траен отпечатък върху държавното развитие и военен потенциал. Макар преди приблизително година да бяхме във върхова форма и действително да можехме да се наречем топ 3 държава, сега бих спорил, че сме изпаднали в топ 10.





Всяка държава си има своите вътрешнополитически проблеми. При нас напрежението е може би една идея повече, но няма да се спирам на това. Няма да се фокусирам и върху недобрата ни организация. Приемаме, че тези неща могат да бъдат компенсирани сравнително бързо с добър лидер и благоприятно стечение на обстоятелствата.

Но има нещо друго, по което изоставаме, и за съжаление не можем да наваксаме бързо. Та, именно двайските.





Имаше момент, когато бяхме държавата с най-много двайски.
Съвпадение или не, тогава бяхме и доста респектиращ опонент.
Постепенно други държави започнаха да ни настигат, изравниха ни, а след това - изпревариха.

Как се случи?
Сърбия например има доста играчи, обществото им беше доста активно години наред, не се плашеха от войни и постепенно вдигаха ранг. След това дойде модата на дневните тренировъчни епици. Държави като Гърция и Хърватия правеха помежду си такива с цел вдигане на ранг. Миналата година по това време те бяха накупили доста маверик пакове на играчите си и започнаха "операция ранг", чиято цел беше да изпреварят нашия лагер по двайски или поне да се доближат, за да могат да воюват с нас. Сами виждаме плодовете на близо двугодишния им труд.






Към момента еБългария има 12 ХХ-ки.
Ето и списък на нашите момчета:




//статистиката е взета от erepbox//

Все още сме една от държавите с най-много двайски. На бойното поле това се усеща. Имаме капацитета да бием доста от враговете ни. Напоследък не успяваме. Причината е по-скоро лошата организация и неактивност на доста легенди. Но това, както казах, остава на страна.

Нека направим съпоставка с други държави.
Избирам страните по съюз и лагер.



Правя уточнението, че ANDES се състои от повече държави, но предвид факта, че Чили и Аржентина са ядрото и единствените държави, притежаващи двайски в този съюз, включвам само тях в таблицата.



Ясно се вижда числово превъзходство на ХХ-ки в полза на противниковия лагер. Съотношението е 86:76 или с други думи - разлика от 10 ХХ-ки, което се прибилижава до една Македония (или едно Чили).

Прилагам и две графики, които показват къде се намира еБългария сред горепосочените страни:





Правя и вметка с няколко страни, които според мен са или в близкото бъдеще ще бъдат фактор по една или друга причина:




Разбира се, ХХ-ките не са единствените акаунти, които оказват влияние на бойното поле. В горните таблици съм включил единствено акаунтите, които са достигнали ранг Legend XX. Oсвен тях има и много други, които са опасно близо до заветното XX. Hапример Гърция има акаунти ранг XIX, които в рамките на седмица-две (или един оспорван рунд) ще станат XX-ки.





За да претендираме за някаква акуратност на статистиките, не трябва да пренебрегваме и един друг фактор, който аз ще назова "Rank L" или "Pанг 50" .






Cега нека видим как се нареждаме по този критерий сред държавите от противниковия лагер:






Правя уточнение, че N/A в случая означава, че съответната страна няма акаунт с ранг Legend на съответната позиция. C други думи, броят на легендите ѝ е по-малък от 50.





Забелязва се значително изоставане на България откъм ХХ-ки спрямо Сърбия, Румъния и топ страните от противниковия лагер.
Има осезаема разлика и в броя ХХ-ки на лагерно ниво - преимуществото е в CODE и ANDES.
Добрата новина е, че ядрото на съюза ни (не е илюстрирано в горните таблици) и в частност България не изостават по Rank L. Hапротив, България дори изпреварва повечето противникови страни по този показател. Равенство има само с Гърция, а изоставане – само спрямо Хърватия.

Друго нещо, което става ясно от таблиците, е, че броят на държавите в нашия лагер е по-нисък от този в другия (имайте предвид, че в ANDES има още страни).
Tози дисбаланс се усеща най-силно при тактическо маневриране и световни войни. Проблемът ще се задълбочава в бъдеще, предвид че изостаналите страни от противниковия лагер ще имат времето да се развият и наваксат във военен и икономически план.



На съюзническо ниво би следвало да водим политика за приобщаване на силни „спящи“ и неутрални държави. Към групата на тези бих сложил Полша, Тайван, Япония, ОАЕ, (донякъде) Франция и други. Паралелно с това трябва да се помага за развитието на малки страни, тормозени от CODE/ANDES – Kолумбия, Канада и други.

На държавно ниво трябва да приоритизираме вдигането на Rank L, с други думи – развитието на ниските легенди. Mакар България да е назад по брой ХХ-ки, идващата вълна от ХХ-ки не е никак малка и трябва да ѝ бъде помагано да стигне заветното ХХ колкото се може по-бързо.
Разработеният вече и доказал се модел на ежедневни тренировъчни епици може да бъде приложен и в България. Това е логичният отговор на множеството тренировъчни войни, които има противниковия лагер в момента. Чрез тях част от танковете им печатат злато, което бива обръщано във вафли. За сметка на това организират тренировъчни епици значително по-рядко.
България трябва да се цели да вдигне бройката маверици и да прави ежедневни тренировъчни епици. Така всички маверици ще имат възможност да печатат вафли, същевременно вдигайки ранг по-бързо от противниците. Ако ежедневните тренировъчните епици се наложат, много често ще имаме и наши играчи в топа на седмичното състезание, което само по себе си означава бонус злато.

Имаме нужда от събуждане и мобилизация на играчите ни. Това е основният проблем в страната. За жалост не мога да изложа стратегия за това в няколко реда, тъй като причините за изтощението и апатията на играчите ни са много.

За сметка на това мога да изтъкна „скуката“ на отрядно ниво в държавата. Отрядите се броят на пръсти и земните отряди не са това, което бяха. Играчът, ако не е част от общност, обикновено няма хъс да се състезава. В България за щастие имаме доста играчи, за разлика от други страни. Ако се почувстват част от колектив, са по-склонни да дават приноса си към него. Конкуренцията между отряди ще върне желанието на играчите да се развиват. Това веднага би се усетило на бойното поле.

И не на последно място - трябва адекватно да си подбираме опонентите. Това, разбира се, невинаги зависи от нас. Обстоятелствата много често ограничават избора, но все пак е добре да се подчертае, че чисто статистически не можем да се справим с коя да е държава.
Изхождайки от таблиците горе, чисто теоретично можем да победим държава държава, която има по-малко ХХ-ки от нас и по-нисък Rank L.
Няма да можем да се бием всеки път с такива - това е повече от ясно. Но можем поне да опитаме да го превърнем в дългосрочна политика.



Искрено благодаря на всички, които отделиха времето да прочетат статията ми. Надявам се е полезна и интересна. Ще се радвам, ако правителствата се вслушат в идеите ми и ги приложат.

П.С.: Статията беше вече публикувана, но надвиших лимита на символите и Плато ми премахна половината съдържание. Изтрих я и пренаписах липсващите части. Впрочем, този послепис е специално за Бакала, който е олимпийски шампион по словесно храчене.
(https://www.erepublik.com/en?viewPost=22523057)
Поздрави,



//позаспал, но не и еУмрял//