Обичате ли да пътешествате ?
nadeto ivanova
Повечето хора, които познавам са пристрастени към пътуванията. Било в България, или в чужбина, всеки човек може да открие нещо интересно за него, а и промяната на обстановката винаги се отразява освежаващо.
България е страна, която би задоволива дори по - претенциозните туристи по отношение на културни и исторически дестинации. Богатата ни история, може да се каже, че ни предизвиква да посетим местата, където българските войници са отвоювали бойна слава. Посещението на тези местности ни връща назад във времето и носи чувство на гордост - нещо, от което все повече се нуждаем.
Мое наблюдение е, че повечето хора предпочитат, когато посетят чужда държава, това да е с определена цел. Най - често това бива морето и събирането на слънчев загар. Даже думата море не е точно казана. Последните години се наложи модата на ол инклузива. Благодарение на него, не ти се налага въобще да напускаш пределите на хотела и често се стига до абсурда да отидеш на море и да не се топнеш поне веднъж в него. За мен това е доста странно и аз лично не го одобрявам. Още по - нелепо е, ако вършиш това в чужда държава.
За себе си мога да кажа, че съм посетила едно средно количество държави през живота си. Откъм културно и историческо естество, номер 1, според мен, е Италия. Тя е може би задължителна и един вид - отправна точка, за всеки един начинаещ турист. В това число включвам, разбира се и Ватикана.
Ще отбележа по - долу две туристически дестинации, които на мен много ми харесаха и които не са много посещавани.
Първата е Сиена. Малкото градче в Италия е доста необичайно. Това, с което е известен градът е, че там се провеждат ежегодно конни състезания. Надбягванията на конете се извършват на централния площад, който има и денивелация ( около 30-тина градуса, може би ). Всеки един квартал си има свой отбор, герб, знаме и цветове. Мисля, че общо бяха 13 отбора. Всичко във всеки квартал ( пейки, улични лампи, кошчета ) е боядисано с цвета на съответния отбор. Изключително живописно и красиво е. През цялата година, всеки отбор се грижи за 2 коня ( един основен и един резервен ). Животните се хранят с отбрани продукти и биват строго охранявани - през годините е имало случаи на покушения срещу тях от страна на противников отбор.
Втората интересна дестинация, която съм имала възможност да посетя, е Мароко. Там имах щастието да остана цели 2 седмици и да се потопя в тяхната култура. Страната е интересна смесица от хора, които стриктно изповядват исляма и такива, които са прие европейски стил на облекло и живот. Обичайна гледка там е да виждаш хора, които придремват под палмите в центровете на големите градове. По пазарите всички искат да се пазариш с тях за цената на стоките и ако не го правиш биват много разочаровани. За България са чували само за Христо Стоичков, но и това е нещо 🙂
. Срещу сравнително скромна сума пари, имах възможност да яздя камила. Чувството е интересно, тъй като краката и са много дълги и при изправянето ( първо изправя задните ) се накланяш страшно много напред и като нищо може и да паднеш. През лятото, в най - горещите дни, температурите достигат 55 - 6 градуса. Има големи температурни амплитуди и през нощта градусите са около и под 20. Хората там не пият кафе, а вместо това много силен чай. Имат доста интересни плодове и зеленчуци. Най - силно впечатление ми направи един зеленчук, който слагат в повече салати - на външен вид е като нашето цвекло, обаче на вкус е по - скоро като риба. 🙂
Разкажете вие за някоя интересна страна, която сте посетили и въобще, дали обичате да пътувате ? 🙂
Comments
Обичам да пътувам. Смятам, че е полезно и приятно да се посещават нови интересни места. Също така мисля, че мотото "Опознай родината, за да я обикнеш", е много верен.
Малко офтопик - никнейма ти истинското ти име ли е или просто никнейм? 🙂
Пътувал съм, да, много. Първо обаче в България естествено!
После из Балканите - страните от Югославия/без Косово, което бих искал да посетя/, в Албания бях в района на Охридското езеро/градчета откъм албанска страна/, БиХ - прекосих само при Неум, когато бях на пътешествие от Златибор и Дэрвенград/Сърбия/, през Черна Гора и залива Бока Которска, оттам към Дубровник и после градовете по крайбрежието с отклоние до Плитвичките езера и Загреб, а после Нови Сад - Белград - Ниш и в София пак.
Бил съм в и Азия също, по-точно азиатската част на Истанбул. Много хубав град с история и забележителности.
Обаче екскурзията към Румъния ми беше най-запомнящата се! Равнината след моста и граничните съоръжения - няма такава гледка!, все едно си в Дунавската равнина, но пък архитектурния стил се изменя от балканския тип към по-западен!
Словения е много зелена и бая коне видях там. 🙂
Но в Любляна има какво да се види!
Италия съм бил на няколко пъти - я с компания, я сам. Интересно ми е, но не бих твърдял, че е някакъв ориентир за когото и да е било.
Гърция - добре стопанисвани плажове и няма я мафията с нашите по Черноморието, ала малко базата не я поддържат.
Германия, Чехия,Унгария и Австрия - все са ми едни и същи. Словакия - Братислава е малко, уютно градче, посетете го! 🙂
Бил съм и тук, и там.
Мразя да пътувам! Като дете родителите ме влачиха от страна на страна, заради работата на баща ми като дипломат в различни държави. Беше истински кошмар. Сега мисълта да пътувам някъде поражда чувства на ужас - много стрес и не известност, все едно се хвърляш в бездна. Освен това се харчат пари, които могат по-полезно и по-смислено да се оползотворят. Губи се време. Можеш да увеличиш значително риска за болести, инциденти или кражба, да не говорим сега и за атентатите... А организирането на пътуване си е истинско изтезание! Въпреки това мога да кажа, че най.добре съм се чувствала по време на една фирмена командировка в Сардиния, Италия - божествена природа, цари спокойствие и гостоприемството се усеща в местните. Райско място е този остров. Италия е върха на сладоледа от всички страни, в които съм живяла или които съм посещавала.
Обожавам да пътувам и да разглеждам места. И за моя радост го правя непрекъснато!
Бих ви препоръчал остров Капри - Италия, невероятно място и задължително да опитате лимончело - местна напитка🙂
Друг интересен и заслужаващ посещение град е Сеговя - Испания , градът е под егидата на Юнеско и е на около 100 км от Мадрид.
Има и доста други малки градове и села но сега ме мързи да пиша🙂)))
Предприятие у Враца.
Ръководството решило да стегне малко дисциплината и забранило на работниците да псуват.Изведнъж пройзводителноста резко намалела.Шефа спешно викнал бай Ставри стругара ,началник на пройзводствения отдел:
- Абе бай Ставри , кво става бе ? Що така намале продукцията?
- Глей са началник , нема такова нещо ... целата работа а у тава , че вие ни забраниете да псуваме....
- Е как така?
- Е те така те .. обяснил бай Ставри. Преди ми беше лесно и са не губеше време. Викам я на помощник фрезисто : "Абе педерунгел , зими таа уйовина и я влачи на майкя си у путката" . А сега доде са сета ка му беше името на педерунгела, ка са викаше уйовината , и къде требваше да са завлече .. света време утрепваме ...
Лексикон, лексикон...
Я не обичам да бичим път. Еле па пешком. Я и до нужнико одим с колата. Да се не изпотим. От Годеч по убаво нема.
Сандо, вземи и ти напиши една статия, хайде де?
Не стига че последните години пресата е на изкуствено дишане, че дай сега и лъча светлина в нея да го задушим
Хахахаха, ем', като е лексикон, аре да е пълен.
Въпрос от мен: Обичате ли да дишате?
Аз лично обожавам да дишам. Не знам какво бих правил, ако не дишах. Това усещане, да диференцираш налягането в дробовете си до стойност, различна от тази на външната среда, за да си поемеш въздух, а после и да го издишаш, ТОТАЛНО ОСМИСЛЯ съществуването ми.
Buba4ko, ще ме е срам моя статия да седи сред подбна жалка простотия. "обичате ли да пътувате"?!?! Обичате ли да си чоплите пъпките, обичате ли да се секнете на публични места, обичате ли да серете мощно... Надето бълва полуизсрани текстове на конвейр и тъпаците я подстрекават, пълнейки и касичката.
хейър
Аз си мисля как човек се променя през годините.
Като младеж те кефи да ходиш където и да е.
После пак ти се ходи, но на неща които са ти интересни.
Но ако пък един ден си видял твърде много от чуждия свят, то вече не искаш да виждаш чужди страни.
т.е. не че не искаш, но ввче не са ти така интересни.
Но да обикаляш из страната си - ей това винаги ще е приятно 🙂
Мен много ми харесва в Дания.
Там мисля 5 пъти съм ходил. Притеснено ми е само докато се кача на самолета в София - после всичко е познато и уредено и сигурно. Хората там за мене са такива, каквито бих искал да са българите - смели, честни, работливи и задружни. Някак си там се чувствам като у дома си.
А за напиване там са еталон. Напиват се като прасета като нас, но няма агресията, а само веселието и добронамереността 🙂
Да, може да се каже, че оценявам посещението на далечни локации с цел перцепция на не-често-наблюдавани-от-мен явления от чисто когнитивни съображения. Възприятието на много и различни преживявания развива ума и въображението. Затова предпочитам не особено популярни сред хората гледки. Като, например, двойния изгрев на Проксима 9, базалтовия сняг и киселинните бури на Венера, въглеродните вихрове на Сатурн, които разсичат незащитените обекти както биха го направили хиляди куршуми, диамантените дъждове на Нептун...
...
Оф, чакай, забравих, че сме на супер скапано технологично и ментално ниво, та не можем да си позволим подобни екзотични пътувания в скоро време, щото хората предпочитат да наливат пари за най-новата "ябълка", с която ш'са снимат в някой кенеф. После кифли ще ми обясняват как искат да обиколят света и да видят ВСИЧКО(А мойте примери са само неща от нашата и съседната слънчеви системи, колко още неща има...).......
*Представете си картинка на епичен фейспалм на това място*
Чакаме новата книга "До Сириус и назад"
Пътувала съм много и обожавам да пътувам. Поне веднъж в годината отделям по един месец, за да посещавам нови места. Най-много съм обикаляла съседна ни Гърция, Англия и Нигерия.
В Гърция любимите ми дестинации са:
- Град Урануполис /Буквален превод - Небесен град/. Малко градче на третият ръкав, наистина райско кътче. До морето, има много плажове, няколко близки исторически забележителности. Много е близо до Атон. И разбира се не мога да пропусна малкото пазарче всеки четвъртък, както и препълнените таверни.
- Остров Алонисос. Има само един по-голям град с пристанището, останалото са по-скоро хотелчета, жилищни комплекси с бунгала, къщички, апартаментчета гръцки стил. Невероятни плажове. Изключително чисти. Горещо препоръчвам за любители гмуркачи като мен самата. Ресторантите им са на ниво. Хората са гостоприемни.
В Нигерия:
- Абуджа - Модерната столица. За разлика от други африкански столици,Абуджа ще ви накара да се почувствате сякаш сте в Дубай. Аз лично не си падам особено по кичът, но този град ме плени моментално. Европа пренесена в Африка.
- Лагос - Най-големият град в Нигерия. Местните го считат за истинската столица. Градът наистина изглежда доста мизерен, но ако искате да опитате традиционната Нигерийска кухня, да видите истинското лице на Африка, да видите начинът на живот на нигерийците кореняци, препоръчвам да го посетите.
Бегай с тия еболни печки. У Костенец ебола нема!!!
Е, ако трябва да съм честна, посещението ми в Нигерия беше преди цялата тая история с Ебола.
И Асан е хора!