Un attimo di pace
Sollam
Хей,
бъдещето би могло да бъде едно още по - мечтано минало!
🙂
http://www.youtube.com/watch?v=r7gkquD6Uns
"Днес нямам никакво желание да виждам хора наоколо.
Затвори всички врати.
Днес ще кажа НЕ на всеки, който ме обърква,
който маневрира ежедневно с преобърнатите истини.
Ще си стоя тук сам с теб.
Ще държим на разстояние опасността.
Ще си стоя тук сам с теб.
Искам да го направя преди небето да рухне над стаята.
Припев:
Остави ме да подишам само за миг на спокойствие
от тази глътка чист въздух, докато я има.
Искам да се отдам само на моите най-големи страсти.
Говоря точно за теб.
Остави ме да вкуся този миг спокойствие,
за да го усетя дълбоко вътре в мен.
Днес дори мечтите се приземяват
и свиват криле, защото не е време за летене.
Погледни града от хълма.
Прилича на огромна лапа с всички тези светлини.
Дори, ако това не е игра
ние сме тези, които разнасят танца сред тълпата.
Остави ме да подишам само за миг на спокойствие
от тази глътка чист въздух, докато я има.
Искам да се отдам само на моите най-големи страсти,
Говоря точно за теб.
Остави ме да вкуся този миг спокойствие
и от всяка война, която не искаш..
От поривите на въображението
и от разни приливи на отровни думи около нас.
оооо, не ...
Един такъв момент,
бих попитал кога пак ще се върне.
Един такъв момент,
бих искал наистина да бъде реалност.
Припев… "
С пожелания за красиви празнични дни!
🙂
Comments
След всички тролни и плювни по стени, статии и чатове...най - после нещо различно, за душата...
това е приятна изненада!!!
От Солам най-вече това може да се очаква.
поздравления!
se bastasse una canzone
Тъй,тъй)
Хубаво е, браво
Харесва ми,
поздравления! 🙂
"който МАНЕВРИРА ежедневно с преобърнатите истини."
хахаххахахахах....
тцтцтц
НЕ СТАВАШ ЗА ПОЕТ!
а, да, поне потърси малко из нета и дай името на човека, написал текста.
АЙЛЯК.
И на мен.Хубавото си е хубаво.
Много е хубаво, поздравления.
Аз не съм поетеса...
но.... ето нещо в отговор от любимата ми поетеса...
Отвъд здравия разум
И все пак липсата ти ме връхлита,
когато никак не очаквам.
Такава бяла, зла, помитаща
се свива в мен и ме разплаква.
И някаква атавистична обич
избухва в новите ми денонощия.
Не съм си и представяла, че може
да бъде жива в мен все още.
Но ето я - трепти под клепките
и после тихичко изтича.
И всяко атомче във всяка клетка
твърди, че още те обичам.
Радосвета Аврамова
o7
Много хубаво!
Благодаря! 🙂
http://prntscr.com/lt0jqj
🙂
Много яко! Супер! 🙂