Join the new world

-Част седемнадесета
,,Политически водевил”

Ранното слънце тепърва изгряваше,лъчите му пробиваха мрачното небе и осветяваха светът,пухкавите облаци ставаха сребристо бели,а гласовете на птичките само принасяха бодрото чувство на лятното утро. Босфорският квартал тепърва предстоеше да се оживи,а в своят дом в края на улицата,обграден от зеленина, на няколко метра от Босфора Калоян Серски тъкмо бе приготвил сутрешното си кафе и наблюдаваше изгревът от верандата си. Серски все още работеше върху атентатът на столичната трибуна,но данните за случилото се бяха оскъдни и почти нищо не излизаше. Но това нямаше значение, той трябваше да стигне до краят на този случай и да разбере кой и защо бе сторил това. Калоян мислеше над всичко случило се в последните няколко седмици и бавно отпиваше от кафето си. Вратата зад него леко изскърца откъдето излезе Албена,младата му съпруга ,която с леки и тихи стъпки бързо доближи мъжа си и му подаде телефона – за теб е скъпи.
Калоян пое телефонът – ало да,Калоян на телефона.
Инспекторът слушаше в слушалката известно време,след което остави кафето на малката стъклена масичка отстрани и бързо се изправи да влезе в къщата.
Серски бързо се оправи за излизане – Албена, трябва да тръгвам,нещо спешно е – профуча като светкавица през къщата към автомобила си.

-Значи кандидат-министър Козев е открит мърътв!? Много интересна работа…- мислеше си инспекторът на път за централата на ОПВВН.

Наближавайки столичният център, край улиците,по тротоарите и сградите Серски забеляза новинарски платна – големи бели платна,използвани от новинарските медии в империята за информиране на населението.
Интересното беше,това което направи впечатление на инспекторът на платната – мъже,които не бе виждал до сега,но те бяха кандидатирани и излъчени от парламентите за постовете на убитите министри.

Новинарските платна представяха кандидат-министрите и техните биографии.

Димикрос Мамосен – петнадесет години стаж във най-престижният вестник на Унгериха,кандидат министър на публичното дело.
Излъчен от парламентарната група ,,Напредък”.

***

Станислав Юдин – юрист и публицист,с девет години опит в публичният сектор и публицистиката,кандидат министър на просвещението.
Коалиционно излъчен от парламентарна група ,,Напредък” и парламентарна група ,,Адриатикум”.
***
Луцер Фирмов – бизнесмен,десет години стаж в местният департамент по финансите на Болгрия.Редактор и публицист,кандидат министър за разпределението на обществените блага.
Независим кандидат – кандидатура очаква одобрение от парламентът в Търновград.


Серски разпозна единствено името на Станислав Юдин,който бе обозначен като присъствал на черната дата,на която бяха убити тримата министри,но така и не бе открит в Цариград за да бъде привикан на разпит. Тази случайност породи любопитството на инспекторът,който се осъмни,че може би Юдин би имал нещо общо със случилото се.
-Да…но няма нищо,което да сочи към него – помисли си инспекторът.

***

По обяд на същият ден, далеч в дверите на древният балкан, прострян на величествен хълм се намираше древният Търновград,народна столица на Болгрия и седалище на нейният парламент,където местните народни представители трябваше да изслушат кандидат-министъра Луцер Фирмов.
Залата бе изпълнена с народ от най-различно занятие – там бяха всички народни представители,насядали по местата си в овалната зала, на долните редици бяха представителите на най-различни новинарски медии – вестникари,представители на радиото и просто любители.
В другият край бе председателската трибуна,където се бяха събрали министрите на Болгрия и техният министър-председател и водач на сенаторската група на страната,а в средата на парламентарната зала бе трибуната, на която Фирмов зае мястото си и се приготви да започне встъпителната си реч. Оставаха броени минути до започването на заседанието,вратите се затвориха и единствено се чуваха леките шепоти на присъстващите.
Какво се случи с Козев?
Този е взел мястото му,Козев се е отказал.
Не,не…от Видин разбрах,че Козев е починал.
Че кой го е избрал него за бъде е тук пред нас?
Извънредни избори са Костадинов, народния закон така повелява – парламентите да избират,няма време за всенародно допитване!
Шт! Тихо,започваме.

Всички тези шепоти,които ехтяха из просторната зала чу и Фирмов,но това не му повлия,тъй като бе човек,който умееше до съвършенство способността си да запазва самообладание и хладнокръвие във всякакви ситуации.
Министър-председателя Борис Филов се изправи и започна – Уважаеми народни представители,уважаеми представители на медиите,уважаеми посетители,уважаеми господин кандидат Фирмов, откривам днешното заседание и давам думата на Вас да изложите своите предложения, своята програма и своят мотив да бъдете висш имперски министър на разпределението на обществените блага на Мереления.
Фирмов изпъчи гръб,повдигна леко с две ръце своята реч и внимателно нагласи говорителите пред себе си. Той не беше чужд на тази официалност нито на тази атмосфера.
Фирмов бе прекарал десет години от животът си в същият този парламент като заместник-министър по финансите на Болгрия и бе овладял ораторската практика.
Господа народни представители,господин председател – започна Фирмов, дойдох тук за да Ви представя своята програма за развитието и действието на висшето министерство на обществените блага.
В следващият половин час Фирмов говори надълго и широко за програмата си,която твърдеше,че ще донесе нужни реформи в системата и обществото. Правеше впечатление неговото настояване за по-мащабно финансиране на масмедиите и засилване на полицейската система,снабдяване с нови материали и сформирането на речен полицейски флот,чиято цел ще е единствено патрулиране големите реки на Империята в търсене на издирвани престъпници,излагайки като аргумент невъзможността на полицията да открие извършителите на атентата в имперската столица.
Присъстващите слушаха с повишено внимание,тъй като идеите,които Луцер представяше бяха нови неприлагани полезни мерки,които наистина биха допринесли с много за имперското общество и империята като цяло.
След краят на речта, парламентът разпусна представителите на медиите,посетителите и Фирмов за да направи решение.
***
Серски бе стигнал централата на ОПВВН и вече преглеждаше предоставената му информация за смъртта на Владимир Козев. На бюрото му бяха пръснати няколко снимки на мъртвият кандидат-министър,снимка на масата в холът му,покрита с кръв и снимка,на която в голямо петно кръв се забелязва малко парче тел.
Отстрани Калоян държеше картата с местоположението на домът на Козев във Видин.
След като прегледа снимиите и картата, Серски се съсредоточи в докладът от мястото на събитието.
Там се споменаваше,че не са открити следи от влизане взлом,нито за разразила се битка. По всичко личеше,че Козев е бил убит,съдейки по белезите на гърлото му,но това трябваше да се е случило без подозрението на Козев.
Всичко сочеше,че който и да е извършителят Козев не го е възприемал като заплаха.
Интересно! – помисли си Серски. Какво трябва да означава това? Въпросът кой и защо вълнуваше инспекторът повече от всичко друго,тогава той взе решение,че трябва да замине за Видин и да продължи разследването си там.
***
След около час прекаран в диспут с началника си,Серски бе командирован за Видин и събра работните си вещи.
Напускайки сградата,инспекторът запали цигара,той трябваше да се отбие в домът си да съобщи на Албена за заминаването си и да вземе някои други нужни неща.
Серски пое надолу по стълбите на централата към паркът отсреща където бе паркирал автомобилът си,когато погледът му срещна познато лице. Мъж в средата на тридесетте си години,с руса и добре сресана коса и леко раздърпан костюм. Мъжът бързаше към централата на ОПВВН,тогава Серски се досети откъде му бе познат.
Това беше Станислав Юдин,той бързо мина по стълбите нагоре и влезе в сградата. Инспекторът не знаеше защо,но не можеше да губи време, предположи,че в крайна сметка Юдин е бил привикан на разпит.
***
Час по-късно,Серски вече се бе приготвил за отпътуване към далечният дунавски град,когато получи обаждане от централата си. Разговорът бе кратък и лаконичен. Инспекторът не можеше да повярва на ушите си, началникът му се бе съобщил,че случаят със смъртта на Козев е приключен и затворен. Инспекторът нямаше вече нужда да заминава за Видин.

Следва продължение…