Join the new world

-Част Шестнадесета
,,Дяволска игра”

Навън валеше проливен дъжд, капките се удряха в первазите на прозорците и създаваха голям шум,който почти заглушаваше изплашените вопли на семейство Орбан. Пеща бе потънал в дълбокия мрак и тишина на нощта,но не и в домът на Штефан Орбан. Штефан бе председател на парламентарната група ,,Напредък” – водеща политическа сила в почетната страна член на империята Унгериха. Штефан бе успешен публицист с над двадесет години опит в сферата на публичните взаимоотношения и с голям опит в редакторската сфера,което му и бе помогнало да се присъедини към редиците на политиката в родната си страна и се бе издигнал до неин председател. Все пак, това в края на краищата му донесе само злощастие, както стана ясно тази нощ. Около час преди полунощ на вратата си Орбан чу почукване и когато отвори видя трима мъже,двама мъже с черни барети и един с шапка тип бомбе,елегантен черен костюм и вратовръзка. Штефан разпозна последният – това бе Димикрос Мамосен – двамата се познаваха,тъй като някога бяха колеги. Штефан учудено попита защо са в домът му толкова късно,но вместо да получи отговор,той получи удар,от който се съвзе час по-късно,като за негов ужас осъзна,че цялото му семейство – жена му Мария и двете му деца бяха приковани за кухненските столове с въжета пред очите му. Когато се опита да се помръдне Орбан осъзна,че и той бе завързан за столът, на който седеше.
Тримата посетители стояха отстрани и чакаха,а когато видяха че Штефан се бе съвзел, Мамосен се доближи до него,обърна се леко назад,поглеждайки през рамо към семейството му и посочи с ръка – Штефан, съжалявам за безпокойството и за невъзпитаното ни държание, но имаме да свършим работа с теб.
Мария се опита да извика,но не можеше да изрече нито дума,тиксото на устата й не й позволяваше дори да отвори устата си. Двете малки деца изглеждаше да спяха,явно бяха припаднали от страх. Штефан погледна към Димикрос, той не можеше да повярва,че някогашният му колега,който между другото тогава разчиташе изцяло на него сега бе посегнал на семейството му. Димикрос леко се доближи до Штефан и с рязко движение премахна тиксото от устата му.
-Сега мисля,че трябва да се разберем. – решено рече Димикрос.
-Какво по дяволите правите всички Вие тук? – изкашляйки се попита Штефан.
-Трябва да ни помогнеш Штефан, имаме нужда от нещо.-отвърна Мамосен с впит в Штефан поглед.
Штефан се замисли за момент - Какво искате? Защо така?
Димикрос леко се намръщи,сякаш се дразнеше на въпросите на заложника си,но все пак се въздържа и му отвърна спокойно – Виж сега, ти си председател на Напредък,а на мен Напредък са ми нужни за нещо,а времето изтича.
Штефан не повярва на ушите си от начало,но бързо се усети какво ставаше – извънредните избори за заместници на тримата убити министри бяха само след две седмици и всички парламенти трябваше да изпратят кандидати в имперският сенат,който трябваше да реши,кои от тях ще бъдат назначени на висшата държавна позиция.
-Аха…-Штефан разбра защо тримата мъже бяха в домът му, те искаха партия Напредък да ги излъчи като кандидати към сената.
-Досети ли се Штефане? – попита Димикрос,почесвайки дясното си ухо.
-Да…разбирам,но не мога да гарантирам нищо. – с дълбока въздишка отвърна Штефан,който вече знаеше,че нямаше друг начин освен да изпълни желанията на похитителите си.
-Трябва да направиш всичко възможно аз да бъда изправен пред сената като кандидат министър на публичното дело. Разбира се случват се и непредвидени неща,но аз мога да ти гарантирам,че от действията ти зависи животът ти,както и животът на семейството ти.
Страшно звучаха тези грозни думи в ушите на Штефан,мъжете бяха дошли в домът му не просто за да го изнудват за нещо,а открито излагаха ултиматум,от който зависиеше всичко,което Штефан имаше.
Председателят не се мисли дълго,той покорно прие условията на похитителите си в опит да спаси себе си и семейството си. Похитителите се разбраха със заложниците си и привидно се приготвиха да си тръгват,когато Мамосен се обърна към един от съучастниците си – Ти оставаш тук,ако някой пита – Орбан е наел лична охрана на домът си.
Мъжът остана в домът на Штефан,той трябваше да гарантира,че всичко,което бе обсъдено тази нощ оставаше само между свидетелите и че ще бъде изпълнено.
Орбан трябваше да започне изпълнението на възложената си задача възможно по-скоро.
***
Дяволската игра обаче не се свършваше с изходната табела на град Пеща,нито с краят на нощта. Тяхната работа тепърва започваше. Докато Мамосен беше зает с изнудването на унгерхският парламентарист, на няколко стотин километра в юго-източна посока се изпълняваше другата стъпка от изпълнението на заговорът.
Станислав Юдин бе пропътувал всички тези километри до Белград само за ден,за да се срещне със Сергей Михалич и Данаил Коларов,които бяха двама от кандидат-министрите,чакащи да бъдат изпратени в имперският сенат. Юдин имаше за задача да ги принуди по всякакъв начин да се откажат от кандидатурите си в полза на неговата компания. Той беше придружен от двама въоръжени маскирани мъже. Срещата им трябваше да се случи в Белградското предградие ,,Болгрица”,най-крайният квартал на градът,който почти винаги беше тих,особено сега в този късен час,когато нямаше никой да види или чуе нещо.
Юдин очакваше пристигането на кандидат-министрите,подпрян на една тухлена стена,закриваща отходният канал на градската канализация. Той мислеше дали наистина трябва да извърши това,което трябваше да направи,той осъзнаваше греховете пред съвестта и народа си,които бе извършил на трибуната в Цариград и на онзи околовръстен път край Пеща,но това не усмири колебанието му,а само го засили,все повече и повече желанието му да се откаже нарастваше,но някак си не можеше да се пребори с него и просто продължаваше напред със всички мръсни дела,които трябваше да изпълни. Той мислеше как да изпълни задачата си без никой да пострада – достатъчно кръв има по ръцете ми,не искам повече – мислеше си той. Задачата му бе да принуди двамата кандидати да се откажат,дори ако това означаваше да бъдат убити,но Станислав щеше да опита всичко по силите си да ги откаже с думи и натиск,но не и чрез проливането на излишна кръв. Скоро в далечината Юдин съзря светлина,съпроводена от шум на двигател. Това бяха очакваните персони – те идваха. Станислав подаде знак с ръка на спътниците си да заемат места някъде встрани,така щото да не бият на очи,когато колата наближи,а самият той се изправи и застана по средата на малката глуха улица,водеща до тухлената стена на канализацията. В дясната си ръка Станислав държеше куфар,а лявата му ръка бе в замръзнало положение зад кръста му,държаща кобурът на оръжието му.
Автомобилът приближаваше,фаровете му бяха единственият източник на светлина в спящият град,а шумът от двигателят му принасяше някакво траурно чувство в душата на Юдин. Той знаеше,че най-малкото недоразумение би довело до трагичен край на срещата,бил той със смъртта на присъстващите или със провалът на замисълът да се узурпират вакантните министерски места.
Автомобилът най-накрая достигна уговореното място на срещата и спря. Двамата пътници излязоха и бавно пристъпиха напред.
-Господин Юдин, добър вечер! – приветстваха новодошлите и нищо не подозиращи кандидат-министри.
-Добър вечер господа. – тихо отвърна Юдин – моля елате.
Коларов и Михалич последваха Юдин до тухлената стена,тогава заговорникът подаде знак с ръка встрани,при което двамата скрити мъже излязоха от сенките и насочиха оръжията си към Сергей и Данаил.
-И двамата с лице към мен – допрете се до стената! – заповяда Станислав. Обърканите и уплашени мъже с леко колебание изпълниха заповедта и застанаха допрени до стената. Тогава Юдин пристъпи напред,повдигна куфарът си и го отвори пред уплашените погледи на кандидатите.
Вътре имаше два документа,хвърлени над голямо количество пари. Станислав заповяда на пленниците да вземат документите и да ги подпишат.
Мъжете взеха документите,като Коларов зачете съдържанието им.
-Та това е лъжа! – възкликна той – Това е измама и изнудване!
Документите съдържаха скалъпени самопризнания от името на двамата пленници,където се заявяваше,че са изнудвали държавни чиновници за да бъдат издигнати в кандидати,както и че са приемали подкупи с най-различна цел. Този метод бе използван за да бъдат държани в постоянно положение на губещи и изнудвани, в случай че решат да съобщят на властите за случващото се в момента. Двамата кандидати изказаха протестът си против написаното в документите и заявиха,че няма да ги подпишат,което от своя страна разгневи тримата похитители. Двамата маскирани мъже се прицелиха в пленниците си,а Станислав осъзна,че ситуацията не върви на добре.
-Ще има жертви… - тихо промълви – просто подпишете и няма да Ви се случи нищо,както на Вас,така и на вашите семейства!
Кандидатите се спогледаха и след като размислиха набързо решиха,че ще подпишат,след което Станислав им подаде куфарът – Ваши са, 200 хиляди имперски лева,сега искам да се откажете от кандидатурата си за министри! – повелително им заяви Юдин. С колебание Михалич потвърди,че ще сторят както им е казано.
-Много добре, утре призори един от двама Ви да се яви пред имперският пощенски център – там ще Ви очаква човек – ще разберете кой е когато отидете там,ще изпълнявате каквото Ви нареди,в противен случай сте свършени,а сега може да си вървите.
Двамата кандидати с треперещи крака пристъпиха към автомобила си,тогава един от въоръжените мъже препречи пътя им и заяви,че тръгва с тях – за всеки случай.
Заговорът трябваше да успее, за заговорниците това бе от голяма важност,тъй като нямаха право на провал. Имперската власт трябваше да бъде узурпирана и както те,така и техният господар отвъд пределите на континента нямаше да се поколебаят да постигнат целта си.
***
Димикрос и Станислав бяха извършили злата си задача,бяха паднали до низкото ниво на правото на силата,а не силата на правото,но със сигурност най-долу бе техният трети съучастник Луцер Фирмов,чиято безскрупулност и мерзка жажда за кръв го подтикваше до степен на убийство. Това и се случи във големият град на южния бряг на Дунава – Видин. Фирмов отиде да посети своят стар приятел от детинство – Владимир Козев,който бе третият кандидат-министър. Луцер използва всяка тактика да го принуди да се откаже от кандидатурата си,минавайки през изнудване,подкуп,заплахи…но нищо, Козев се оказа мъжко момче и не се поддаде на нищо.
-Владимире, осъзнай се... - с нервен глас и покрит в пот каза Фирмов - няма да ми оставиш никакъв избор човече - осъзнай се по дяволите!
-Луцер ти чуваш ли се!? Дойде в домът ми,искаш да се откажа,заплашваш ме,изнудваш ме със семейството ми...дори се опитваш да ме подкупиш - не разбираш ли,че нарушаваш закона и загърбваш всякакъв морал и ценности!?
-Не ми оставяш избор тогава...-тихо продума Фирмов.
Нямайки друг избор,изправен пред ситуацията,в която вече бе късно да се откаже,очаквайки го съдебно преследване за всичко,което бе сторил тази нощ Луцер прибягна до най-голямата крайност – той извади телената примка,която бе донесъл със себе си в домът на Владимир и го задуши.
-Целта оправдава средствата. – мислеше си Фирмов – не трябваше да отказваш човече,трябваше да ме послушаш. – повтаряше Фирмов,задушавайки Козев.

За една нощ бяха елиминирани всички пречки,които биха попречили на заговорът.

Следва продължение…