Две години или как всички пораснахме (cTaHucJIaB)

Day 1,166, 00:20 • Published in Bulgaria Bulgaria • by cTaHucJIaB

Здравейте,

От много време насам не съм писал статии, имах толкова много какво да кажа, но винаги нещо ме спираше, някои от статиите просто запазвах, други изтривах.

Днес макар и кратка, макар и да не знам какво точно ще напиша в по долните редове искам да публикувам тази статия.

Днес 29.01.2011, аз навършвам 2 години в тази малко луда, малко ненормална, много изключителна и прекрасна игра, наречена eRepublik.

Малко и много, това бяха през последните две години измеренията с които можеше да се опише играта.
Бяхме малко като население, бяхме малко неуки, не често успявахме да направим успешен бизнес, някои от нас се отказваха, други отделяха много време за да направят еБългария, едно по-добро кътче, една по-добра Страна от Реалната, от тази която ги ограничава.
Виртуална България бе малка страна, но със Невероятни играчи, без съмнение ние имахме едни от най-добрите политици подвизавали се на световната еСцена.

Във вътрешен политически аспект, ние си бяхме почти като истинските депутати и министри, повечето хора се вземат прекалено на сериозно, други подценяват гласуваното им доверие и необмислено си играеха "тяхната" игра.

През тези 2 години, аз научих много, научих че няма значение на колко години си, нито какво е социалното ти положение в реалния свят.
Единственото което ограничава хората е в тях самите, техния мироглед и липса на ценност.

Обикновения човек, този в реалния живот, където получава единствено непризнателност, в играта показваше, качества които нито политиците ни, нито някои от "известните" личности, някога биха притежавали.
Тук в играта несправедливото бе единствено, че всички бяха равни, всички имаха права и задължения.

Самата игра имаше своя политика, повечето от нас си мислят, че еРепублик има много държави, много различни политики...
Това е вярно, но структурата на играта е точно като една голяма еДържава.
-Законите налагаха ограничения където е нужно
-Политиците бяха всички администратори и модератори.
*и както в политиката се вземат грешни решения, така и нашите админи, правиха грешки, но се учиха, вземаха идеи от населението и работеха по изграждането на едно почти идеално общество.

Демокрацията всъщност е не е политически модел, тя е сбор от налагането на правила по волята на народа, тя е справедливостта която искаме да виждаме въпреки недостатъците които поражда.

На шега или не, нейното налагане може да се обясни много просто:
Човек колкото и социално същество да бъде, винаги се е стремял към идентичност, към осигуряване първо на семейството и след това "обществото"
Първичното заложено в човека е предпоставка за самостоятелно съществуване, но освен първично, човека притежава и разум, които го социализира, помагайки му да се приобщава към други хора или групи, но отново това приобщаване е с най-голямата цел, да се съхрани живота ми или да се подобрят условията на живот.

Общото в това което написах в по-горните редове и демокрацията е че чрез нея се смекчава разликата между хората.
Налагането и е поради факта, че човек знаейки, че не притежава било то качества, умения или нещо друго, не приема превъзходството на другите.
Демокрацията означава, че хората са равни, на практика страха от превъзходство налага този модел на управление.

Не казвам, че тази форма на управление е греша, напротив... тя е най-леката форма на налагане, но проблема е в това, че „Народните представители”, избрани от народа, изменят представата си за мястото си в обществото, забравят че трябва да бъдат част от народа.
Забравяйки това, демокрацията пропада, в управлението остават хора, които имат власт, но не и отговорности, стават "тирани" които без капка пролята кръв, "сядат на престола"

Да се върнем на играта, говорех за хората като мен, като вас, които работят, които учат, които са част от семейства, които създават семейства, говорех за всички вас.

Заедно постигнахме много, въпреки че бяхме затривани, окупирани, оплювани и какво ли още не, ние се мотивирахме още повече за да постигнем едни невероятни резултати.

Вие сте най-важната част от вселената, както пъзелът няма да бъде завършен без най-важната си част.
За две години от 300 парченца пъзел, ние станахме над 20 000 хиляди и ако искаме да успеем, трябва да бъдем единни в противен случаи, пръснатите части, никога няма да образуват фигурата на Велика България.

Бих искал да ви дам и един съвет:
Не е важно, че сте убили враг, нито че сте спечелили битка, нито дори че сте завладяли нова територия. Важно е колко нови запознанства имате, колко нови приятели сте открили, към колко групи сте се приобщили...

Благодаря на всички, благодаря за това, че имах шанса да се запозная с толкова прекрасни личности, че намерих нови приятели.

Може да си разочарован ако не успееш, но си обречен ако не опиташ!

с Уважение,
cTaHucJIaB