[МВнР] Една камара ъпдейти 5 (So long, farewell, auf wiedersehen goodbye!)

Day 3,959, 09:10 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Ministry of Foreign Affairs BG

Днес е моята последна статия като министър, за това преди да започна да говоря за света искам да благодаря на Old 7, Emrace, Windfall and Martin. Бяха 2 интересни седмици, но за жалост моето време приключи по - рано. Надявам се, че през товс време съм успял да помогна на хората да видят света и да поддържам връзките със съюзниците ни! А сега, един финален анализ:

Лоланд/Хърватска- https://www.erepublik.com/en/military/battlefield/144563
Първоначално изглеждаше че плана на Полша е да помогне на Румъния да си възвърне двата грузински региона необходими за тяхната индустрия за къщи, след като италианският въздушен удар се провали. Това приключи доста бързо и въпреки че Румъния имат висока детерминация там никой от антиастерия не се е опитал да ги изгони. След това Полша се премести в оригиналните региона на Иран, за да воюва с Хърватия. Метода на война беше по - нетрадиционен от обичайния закон за Естествен Враг, все пак стана ясно че в директен сблъсък Полша вече няма силите да ги победи. Вместо това те бяха използвани за мост на Румъния към Иран и да създадат още проблеми за Хърватия. Тази атака беше използвана, за да изцеди Хърватия преди те или Турция да нападнат Сърбия.
Всички знаят, че войната между Сърбия и Хърватия може да бъде ожесточена, за това трябва да бъде оказа всякаква възможна помощ. В тази война имаше няколко епика, но в крайна сметка Полша не можа да разрсее и да изтощи Хърватия толкова, колкото беше необходимо за Сърбия.



Сърбия/Турция - https://www.erepublik.com/en/military/battlefield/144596
Сърбия/Хърватска - https://www.erepublik.com/en/military/battlefield/144589

От танкирането и за двете държави беше ясно на всички, че това са важни битки. Относно причината, сигурен съм че други ще я коментират в статии. За мен важното не е кой спечели и кой загуби (страхотно оправдание, когато съюзник губи, нали?) , а някой факти. Погледнете всеки един рунд и вижте фактите. Ние обичаме да атакуваме гургур и ако можехме да победим Хърватия и да покажем на света нашата силна, сигурен съм че много биха сметнали това да е най - добрият президентски ход от много време насам. Но едно нещо е ясно - колкото и да сме фермили, не сме фермили колкото, нито пък достатъчно дълго, Турция и Хърватия, а не сме дори близо до Сърбия. еРепублик минава през периоди. В миналото беше силата на двукликърите, след това силата на организацията, а по-късно - на визата. Но вече не живеем в свят, в който една виза може да спечели дивизия в рунд, да не говорим за война. Живеем в период, в който сме изправени срещу легенди, мевърик групи и добре финансирани въздушни отряди. Най-големият проблем на Сърбия не беше щетата. Както може да видите в рундовете, легените и мевъриците им се биеха непрестанно. Проблемът им, особено по въздух, но и по земя, беше скоростта на изливане на щетата.

Но скоростта на вкарване на щетата е проблем на Сърбия, нашият проблем е много по-прост - нямаме нужната готовност за координиран бой в легендите и нямаме достатъчно голяма група от мевърици, които са нафармили злато и вафли. Говорил съм с много хора относно моето мнение за войните и писах за това в предишната статия - тактика, тайминг, цел. Всичко това е много важно. Воденето на война само за да има война е безсмислено харчене на злато и вафли - може просто да ги дарим на врага, защото пропиляването им напразно, вместо да се използват за помагане на съюзници или за нас е също толкова глупаво. С Old направихме една проста грешка - подценихме турците и надценихме сърбите. Щетата им беше невероятна и доказа, че все още са най-силната държава в играта. Но не беше достатъчна. Никога не сме си помисляли, че могат да загубят. Затова и не организирахме удари. Не стояхме будни до късно, за да се бием, говорим или координираме. Може би с нашата помощ резултатът щеше да е по-близък. Може би с нашата помощ щяха да спечелят. Все пак си взехме урок и се надявам следващото правителство също да си вземе урок.



За да победиш голяма и силна страна, нямаш нужда от сложен план, нямаш нужда от войни за дрейн и нямаш нужда от фантастична кауза или отмъщение. Имаш нужда от злато. Имаш нужда от вафли. Имаш нужда от голяма група организирани и силни бойци, които да ти спечелят войната. Как може да осигурим тези неща? Както останалата част от света - най-после да възприемем начина за побеждаване - тренировъчни войни и фермене. Румъния и България имат подобно количество активни играчи и играчи с пакове. Всъщност имаме малко повече от едните. Все пак съм по-уверен в техните възможности за печелене на война - не само защото имат 9001 ТВ-та, но защото са се разбрали да ползват една и съща платформа за координиране на бойците си и ще реагират бързо при нужда. Ние започнахме ферменето сравнително скоро и подозирам, че скоро ще свърши. За моята роля използвах Telegram и Discord, но освен правителството и няколко други, видях много малко българи и говорих с още по-малко. Това са проблеми, които имат нужда от време и подпомагане и проблеми, които трябва да бъдат решени преди да започнем война, която да покаже кой има “големи топки”.

Защо трябва да се променим? Един бърз урок по математика. Турчинът с най-големия удар (само 1 от над 60) успя да вкара 193 млрд. обща щета. В случай че използва 100% бустер през цялото време (малко вероятно) и е бил единствено в Д4 (малко вероятно) са му необходими най-малко 7000 вафли (вземайки предвид вдигнатите нива и презареждането на здравето). Кой в еБългария има толкова вафли? Кой в еБългария може да цъка всеки рунд? Само неговата щета е повече от тази на цяла еБългария в един обикновен ден. Как успяват останалите и той да финансират такова танкиране? Проверете турските битки, сръбските битки или хърватските битки през идните дни. Ще видите, че всичките вафли, които са били похарчени, се събират наново чрез фермене.



На последно място, като финал на дългия ми текст като Министър на външните работи, искам да помоля всички да си помислят - защо все още играем тази игра или даже защо изобщо я започнахме. Искаме страната ни да е силна, да се развива - да е по-силна, по-голяма, по-богата. За по-големи страни като нас, Румъния, Сърбия, може даже да се надяваме да сме “най-големите” - да спечелим старите си войни и да помогнем на нашите приятели и съюзници да направят същото. Преди битките се печелеха чрез численост - бейбибум=победа. После беше координацията irc=победа. Сега е просто - колкото повече и по-дълго успееш да фермиш, срещу толкова по-голям опонент можеш да се изправиш и да биеш. Злато=победа. А защо? Промоции за Черен петък, пролетни, летни - те се пускат, за да накарат хората да изхарчат събраното злато и да превърнат това злато в интересни войни. Наистина ли смятате, че Сърбия, Турция и Хърватия изхарчиха цялото си злато, когато ни остават 2 месеца за Черния петък? Не се заблуждавайте - пожертваха само това, което бяха готови да загубят, но не похарчиха всичко. Леген 20, който няма нужда да вдига повече ранг, може да е използвал повечето си злато, но не цялото! Щом могат да направят всичко това и не се зануляват - това ни показва важната работа, която трябва да започнем преди да решим да си мерим топките с други.


So long, and thanks for all the fish,
Van Sloth