Хапчета.. Хапчета, казах!

Day 5,119, 07:36 Published in Bulgaria Bulgaria by Queen Monica

Здравейте, еСънародници и т.н.,

Щот’ скоро не съм писала разни тъпотии и т.н.,реших да се включа с една статия за Банките като работни места и т.н. Първо искам да кажа, че човек и добре да живее, все някога среща мен. А сега смятам да си изсипя мъките тук за цяла година назад, тъй че вземете си сипете по едно като мен, а на който му е рано, днес му е деня да се научи да подранява😉 И тъй…
Преди години, горе долу по време на непланираното ми поникване, било много престижно да работиш в банка. Туй хигиенист да си, ама в банка да си - голяма работа било. Ей така преди година ми пяха давай, давай - кандидатствай. “Къде да кандидатствам бре?! Аз за какво уча, вие къде ме пращате?!” Давай, давай, то юристи и в банката има. Добреее, навих се аз, ама само за стаж. Какво са 3 месеца, ще ги изтикам някак. Незнайно защо, в деня на интервюто ми предложиха позиция за работа с клиенти, отново само за 3 месеца, как да е - съгласих се. Започнах аз след някой друг ден, то пък взе, че ми хареса. Работата е лесна, в змийчарника има уважение, значи всичко е наред, събота и неделя отпрашвах на разходки, свирках си и си пеех. Да обаче тия три месеца минаха като от днес за вчера. Работата свършена, свободни позиции няма, пуснахме малко сълзи за раздяла, чупим пръсти и смело търсим друга банка, където вече да работя поне докато завърша. Мина се месец-два и хоп, айде в друга банка. Вълнения, радост, щастие - това е моето място. Дрън, дрън. Нито работата е същата, нито системата за работа е същата, в змийчарника от съскане не се стои,а за капак и някоя друга хиена нон стоп ти дудне на главата. Викам тая няма да я бъде дълго. Сутрин закусвах стрес, още преди да съм стигнала до работа, чудейки се днес за какво ще ме сдъвчат, денем треперех от страх да не объркам нещо, а в заветния час - приключването на работния ден, винаги се измисляше нещо ново, което трябва да се свърши в извън работно време. И те така всеки ден, докато косата ми капеше от нерви, а от страх не можеш спокойно да си върша работата. Хапчета, хапчета, хапчета… Месец и нещо обмислям работа, отношение, разликата в двете банки и т.н., спирайки се на извода, че ако остана ще се разболея. Решението е ясно. И те от тогава насам за банка не щъ и да чувам, даже и като клиент. Смея да кажа, че в деня на напускането си бях по-щастлива и от първият ми работен ден там. И те така, който Ви каже, че да работиш в банка е много хубаво - имало едно време, е… и някоя друга съвременна, развиваща се банка с нормални отношения. И ако някой не се чувства добре на работното си място, да не чака хапчетата да му помогнат, защото моите коси падат още, а да си помогне сам. 😊

Приятен уикенд на всички! Смейте се, забавлявайте се, животът е кратък