РЕПУБЛИКА ХАКАСИЯ - ЧУДОТО НА СИБИРСКАТА ЗЕМЯ
Jasmmine
РЕПУБЛИКА ХАКАСИЯ - ЧУДОТО НА СИБИРСКАТА ЗЕМЯ - ПЪРВА ЧАСТ
Хакасия е особен руски край — с изключително богата и разнообразна природа, с древна култура и гостоприемен народ. Някои го наричат „музей под открито небе” — и не случайно. В подножието на приказни планини се простират живописни степи, безкрайна тайга и над 500 езера с лечебна вода. Бързи, стремителни реки и тайнствени пещери привличат като магнит хора от всички краища на земята. Сред това природно разнообразие се е настанило богато културно-историческо наследство — древни гробници, руини, скални рисунки, светилища.
Легенда на столицата на Хакасия - Абакан
Много отдавна в земята Хакасия се е появила гигантска мечка (Аба). Тя убивала добитък и нападала хора. Но в селото пораснал млад герой - богатир , който се осмелил да се бие с мечката. Героят ранил мечката, която избягала. Той открил следите й и я последвал. През нощта чул колко силно крещяла Аба, как земята се тресела, когато изкоренявала дървета, отрязвала огромни блокове от скали и ги хвърляла надолу. Когато слънцето изгряло, ловецът видял мъртвия звяр, който се превърнал в огромна планина. От планината потекъл мощен поток, в който се вливали нови потоци, постепенно образуващи река. Абахан (Абакан), така местните жители наричали реката , тъй като в Хакасия "аба" е мечка, "хан" е кръв, тоест "меча кръв".
Република Хакасия със столица град Абакан се появява на административната карта на Русия през 1930 г. като автономна област, през 1991 г. със закон на РСФСР става Република, която по федералния договор от 1992 г., потвърден с Конституцията на РФ от 1993 г., получава статут на субект на федерацията. От 2000 г. републиката влиза в състава на Сибирския федерален окръг.
Територията на Хакасия е разположена на лявата част на басейна на голямата сибирска река Енисей. На север и на изток граничи с Красноярския край, на юг — с република Тува, на югозапад — с република Алтай и на запад — с Кемеровска област. На площ от 61,900 кв. км живеят близо 600 000 души, над 70 процента от които са в градовете. Над 80 на сто са руснаци, а около 12 процента — хакаси. Етническите немци са 1,7 на сто, украинците — 1,5 на сто и татарите — 0,7 на сто.
Хакасия се отличава от останалите райони на Русия с особения си климат и своеобразен релеф, с уникалния си растителен и животински свят, който придава на тези места неповторим колорит. Територията на републиката се е ширнала от ляво на басейна на Енисей на Саяно-Алтайското плато и Хакаско-Минусинската котловина. Саянските планини, които на места надвишават 2000 м, заемат две трети от площта на Хакасия.
Мнозинството учени смятат, че предците на човека са се появили по тези места преди 300 000 години. За историците това е „археологическа Мека”, където вече са открити над 30 000 паметници — каменни фигури и могили, скални рисунки, стени на древни постройки, отбранителни съоръжения. Сред най-известните паметници са Голямата Салбикска могила, Сулекските, Болярските и Подкуненските рисунки, археологическите находки в планинската верига Сундуки, крепостите Оглахти и Чебаки, средновековните погребения Кепенски и Уйбатски. Повечето от тези паметници са без аналог в световната история. За тяхното опазване се полагат изключителни грижи и под открито небе са организирани 10-ина музея.
Присъединяването на тази част на Сибир към Русия започва през XVII век с построяването на дървени крепости. Местата са били населявани главно от племена на тюркоезичната група — сагайци, качинци, кизилци, койбали, от които по-късно се формира хакаската народност. За първи път този край се споменава в грамота на Борис Годунов от 1604 г. като „Киргизка землица”. Първите руски крепости, които са появяват в този район, са Томск и Красноярск. По-нататъшното придвижване на руснаците през Минусинската котловина обаче било препятствано от местните князе при подкрепата на Джунгарското ханство. След прогонването на джунгарите в началото на XVIII век голяма част от местното население, което не е било повече от 12 –15 хиляди души, ускорява присъединяването на Хакасия към Русия. Под влиянието на руската земеделска култура хакасите постепенно преминават от номадски към уседнал начин на живот.
Днес основни отрасли на промишлеността са цветната металургия, електродобивната и въгледобивната, които дават общо 75 процента от промишлената продукция. Република Хакасия е един от големите енергийни центрове на Русия. На нейна територия и на десния бряг на Енисей в Красноярския край се падат 44 процента от хидроенергийния потенциал на голямата сибирска река. Тук се намират и двете най-големи руски ВЕЦ-а — Саяно-Шушинската и Майнската. Републиката има и реалната възможност за увеличаване на топлинно-енергийните си ресурси на базата на петрола и газа. Там са открити пет големи находища на въглероди.
През последните години особено внимание се отделя на развитието на туризма и на лечебните курорти. Благоприятни условия за това предоставя самата природа с многобройните си езера с минерални води и лечебна кал. Особено ценни са водите на Ширинското и Дикоозьорското находище. Там е изграден популярният курорт „Озеро Шира” и санаториумът „Туманный”. В Хакасия се намират Държавният природен резерват „Боградский”, „Каратошско-Инейский”, както и природните паркове „Июсский” и „Ивановские озера”. Строго охраняваните територии в републиката заемат близо 16 на сто от нейната площ.
Хакасия- меката на сибирската Археология
Най-голямата гордост на Хакасия, която я отличава от общата маса на други региони, е нейното уникално историческо и културно наследство.
Голяма част от археологическите паметници са разпръснати из степните и горскостепните простори на републиката. Според експерти има над 30 хиляди от тях. Надгробни могили, гробища, древни селища, укрепени селища, свети крепости, скални рисунки, каменни скулптури - това не е пълен списък на техните видове. Много от тези паметници на историческо и културно наследство са уникални, нямат аналози никъде по света. Древните надгробни могили и гробници в комбинация с природната среда създават тук цялостни природни и културни пейзажи, без които е невъзможно да си представим появата на Хакасия.
Голямата концентрация и разнообразие от археологически обекти свидетелстват за бурното и богато историческо минало на тези места. В древността и през Средновековието Хакасия е била историческа арена, където са се случвали възходите и паденията на култури и държави, миграцията на народите, водели са се ожесточени войни, а мирният живот е течал премерено.
Съвсем естествено е, че има толкова голям брой антики, тъй като природните и климатични условия в Хакасия са благоприятни за обитаването на хората и стопанската дейност. Републиката заема западната част на плодородния междупланински басейн Хакас-Минусинск, който е част от Саяно-Алтайското възвишение. Уникалността на географската среда на региона се крие в неговото ландшафтно разнообразие. В непосредствена близост има суха степ, по-влажна горска степ, планинска тайга и заснежени планини. В региона няма особен недостиг на водоизточници. В планините, където се концентрират значителни маси от атмосферна влага, извират многобройни реки, които се вливат в една от големите реки на Сибир - Енисей.
Климатът се характеризира като рязко континентален, но в същото време е по-умерен, отколкото в съседна Тува (не е толкова горещо през лятото и не толкова силни студове през зимата), по-сух и по-топъл, отколкото в умерените географски ширини, съседни на север. Интересното е, че проучванията на климата в много междупланински басейни в Южен Сибир, проведени през 80-те години на 20-ти век, доведоха учените до заключението, че Хакас-Минусинската депресия има най-благоприятните условия за човешкия живот. Не напразно името „Сибирска Швейцария“ е станало нарицателно за този регион. С една дума, природата на Хакасия винаги е била благосклонна към човека, дарявайки го щедро със своите богатства под формата на ловен дивеч, риба, горски плодове и ядливи корени, пасища с добра трева и плодородна черна почва. Всичко това става основа за интензивното заселване на този регион от древни времена.
Хиляди могили и селища, разпръснати из степите на Хакасия, мълчаливо пазят своите тайни повече от едно хилядолетие. Имената на хората, погребани в тях, отдавна са забравени и времето е изтрило имената на племената, които са живели тук. Но в арсенала на съвременното научно познание има наука, която позволява на немите свидетели от древността да говорят. Това е археология. Благодарение на нея е възможно да се извади древната история на Хакасия от пълната забрава.
Към днешна дата са идентифицирани и проучени почти всички видове археологически паметници, установена е тяхната хронология. Въз основа на материали от разкопки и огромен корпус от случайно намерени артефакти за Хакаско-Минусинската котловина са идентифицирани археологически култури от палеолита до етнографското време. Хакасия наистина се нарича „Мека на сибирската археология“.
Искам още много да ви говоря за Хакасия. Има още много да се разкаже за местната култура,традиции,атмосфера и напитки
🙂
Очаквайте скоро втора част, в която,след като хапнем мюн с чаша айрян ще прескочим до намиращият се наблизо планински зимен курорт Шерегеш
🙂
До нови срещи
Жасмин
Comments
🙂
Great article! Had to google translate it tho 🙂
watch photos and video 😁
"Абахан"
https://vinaritrade.com/UserFiles/products/9F2EFCC6-9BE4-BFE2-2B3C-652C5514642E.jpg
Точно 😃
ох че красиво !
Наистина природата е уникална 🙂
Много хубава статия.Очаквам с нетърпение нова статия от теб.
Скоро ще има втора част за Хакасия и за един зимен курорт наблизо- Шерегеш 🙂
O7
Хммм ето къде си скрила Алиса 😃
Не пипай 😁
Само на 6000км. Тръгвам, идваш ли? 🙂
За къде без мен 😁
Поредната прекрасна статия.Продължавай !
Благодаря ти 🙂
мног е хобво !, убач неимли замразват чорките
Свиква се 😁
Предполагам 😃
Моят приятел от Сибир ми каза да ти предам следното 😁 "Сибиряк - это не тот, кто не мёрзнет, а тот, кто тепло одевается)"
Точно, това май им е национален лаф. Имах колега от Новосибирск, който казваше: "Няма хора, свикнали на студ - има хора, които знаят как да се обличат."
хорушо йа таг и цделъю 😁
😃
убач призирвъ тивити лйесло са касат тъка, ас чурап тамне могъ да носа
Поздравления!
Страхотно е, пък и научих нещо, което не знаех.
Благодаря 🙂
o7
WOWW
🙂
красиво е наистина!
иначе мухата по такива места ли го заточават?
Не..той ще посети едно малко по-студено място 🙂 Оймякон 🙂 https://prnt.sc/weo2nb
дупе да му е яко в такъв случай 😃
Ако се бях забавил още малко да прочета статията сигурно направо отвъд Полярния окръг щеше да ме заточи....
Вон!
Нееее....
😃 😃 😃
Още една хубава статия, поздравления за труда! 🙂
Благодаря 🙂
Възхитен съм!!!!
excellent
V! happy New Year💋🥂
happy comment
Имаш ли празен склад за авторката....???
ас да
Done
Nice
Браво, Жасминке!
Чисто изглежда...има време да установят разни фабрики и да тако'ат природата и там.
Ти пък фабрики... хотели, барове и казина са истината. Тук там - и втори лифт 😉
Прошу выпуск про Удмуртию)