Join the new world

Изведнъж всичко изчезна, озова се сред тъмна гора, студена и непривтелива, заобикаляща го от всички страни. Той се изправи поогледа се и видя път. Очуден и предпазлив продължи по отъпкания път, който стоеше пред него. С всяка следваща стъпка той навлизаше дълбоко в гъстата гора и ставаше по-тъмно и студено. Огнян трябваше да оцелее. Той бе отгледан от ловци, не е познавал нито баща си, нито майка си, неговото семейство бяха „майсторите на горите“. Като малък Оги постоянно се мъкнеше с авджиите. Той беше изучил всичко беше следотърсач, ловец, можеше да прави капани и знаеше как да оцелее. Когато вече беше навършил 13 години, сам навлизаше в гората. Беше обикновен ден, както всяка сутрин той рутинно ставаше преди изгрева и започваше с дневните си задължения, които включваха да мине през тоалетната, ако близките дървета можеха да се нарекат тоалетна, и да поогледа периметъра около хижата, която беше в началото на гората. Оги забеляза пресни стъпки на глутница вълци и това, което изглеждаше бяха няколко чифта мечи лапи. Позачуди се, защото стъпките бяха пресни, а мечките и вълците не се спогаждаха. Реши да изследва този невероятен за него феномен. След като навлезе малко по-дълбоко в гората, където по стъпките е трябвало да бъде на около 20 метра зад глутницата, Оги се покатери на най-близкият бор като внимаваше. Това което забеляза беше нещо, което никога до сега не е виждал. Около синхронно вървящата глутница от вълци и мечки стоеше, нещо което напомняше на човек, но дотолкова колкото човек има 4 израстъка, който нарича крака и ръце. Нещото стоящо пред Оги беше с череп и рога на елен, цялото му тяло беше сноп от клони, които се бяха омотали спираловидно изграждащи цялото му тяло дори и пръстите изглеждащи човешки бяха от дърво, забеляза вятърът, който магически скриваше следите му, но не и на глутницата, докато вървеше незнайно къде. Огнян ококори очи и забеляза как нещото започна да наподобява на старец, който носи дрехите си наопаки. Оги знаеше, че това не е наред. „Може би все още сънувам някакъв странен сън“ – си мислеше изплашения от гледката хлапак, но той беше далеч от истината. Старецът продължи напред да върви с глутницата от вълци и мечки. Качилото се на бора момче слезе и започна да следва стареца от любопитство. Изведнъж лек ветрец подухна и нечия ръка го сграбчи за врата и го повлече зад дървото. Старецът, който го беше дръпнал изглеждаше странно, лицето му беше сухо, под очите си имаше торбички, а как беше облечен, сигурно е някой луд, помисли си хлапето. Старецът си бе облякъл дрехите наопаки, или това беше този страшен дух, който допреди малко аз съм преследвал, продължаваше да си мисли Огнян. Дядото изведнъж прошепна:
- Това, което видя беше Лесник. – Старецът го гледаше право в очите с неговите небесно сини очи. - Лесникът е горски дух, който обитава затънени горски краища и запустели места. – продължи Стареца. - Този дух може да те откара надълбоко в гората, та да не можеш да намериш пътя наобратно.
- Ха, ще ме отведе, та нали мога да проследя дирите, които съм оставил и да се върна?! – изсмя се подигравателно Оги.
- Забеляза ли как той прикрива своите следи? Също така може и да прикрие твоите. – Старецът стана и се огледа наоколо, нямаше и следа от лесника или глутницата му.
- Ако не искаш да се изгубиш трябва да облечеш дрехите си наопаки и да размениш лявата с дясната си обувка. - продължи синеокият старец.



Оги вече не беше под магията на лесника и успяха да намерят пътя към вкъщи. Гледката, с която бяха приветствани не беше приятна, миришеше на огън и кръв. Огнян се забърза към миризмата, но Старецът го спря. Беше започнала война. Война, която много скоро щеше да промени бъдещето му.