Join the new world

В началото на играта всичко си струваше и имаше тръпка, защото бе ценно. Бяхме принудени да сме единни. Не след дълго обаче настъпиха промени, които девалвираха и ерозираха тази принуда. Адаптивността в природата е едно, но във виртуалният свят, където не идва чрез еволюция или мутация е съвсем друго. Анархията е пълна и няма начин за победа, дори админите се борят да запазят малкото си комплексари иначе щепсала. Сигурен съм, че в даден момент сте се замисляли аджеба, защо държави с десетки милиони население не са ни затрили досега ами ние се случва да го правим. Даже не споменавам тези, които са стотици или някой и друг милиард, че ще кажете, че има ограничения на нета. С какво сме толкова специални, че балканските държави сме най-яките в тази игра, а в реала дишаме прахта 🙂
По едно време дори админите се бяха притеснили и въведоха въздушните битки да дадат шанс и някакъв баланс. Трая седмица и "адаптивните" видяха нова каса и до там. Без растеж няма просперитет, стимула за такъв умря преди години. Захранваме играта само с упоритост, но и тя ще изтлее някой ден. Все пак периодично се появява креативност и за мен като историк е интересно да проследя. Ако трябва да изкарам най-големите виновници за падението на играта за мен това ще са играчите с "разтеглива" история, които за масата са анонимни поради избирателният им облик и "роботизацията" на профилите. Всичко друго е преодолимо чрез прехвалената адаптивност, но тези две неща дойдоха от играчите. Все още има мохикани, които наблюдаваме отстрани как масата се втурва напред да приема всеки "експлойт" да "напредне" още малко, че да не изостане, пък подир време се гътне и до там. Други станаха богове и като такива, кой ги съди, а и няма смисъл мравката да поучава слона, колкото и да са му големи ушите пак няма да я чуе дори 🙂

Айде обратно да поцъкаме и кой откъде е 😉