Join the new world

Добър ден,
За тези които вече не ме помнят (предполагам почти всички), на времето бях сума поредни мандата депутат и после два поредни президент в периода на най-голяма многобройност на еБългария. След което минах на има-нема два клика. По време на президентските мандати имаше въпроси, на които тогава нямаше как да отговоря. Сума време мислех да седна да напиша това и се отказвах поради напиращи псувни. Редно и честно е все пак да отговоря, пък който помни и се интересува да си чете и коментира. Искам като начало да кажа на тия които не са били президенти че това е общо взето занимание самотно. При динамична политика, случваща се основно по чатове (често лични президент-президент) понякога трябва да вземаш бързи решения еднолично без дори да можеш да споделиш с министрите си "за-против". Да, други са твои си приумици и прищевки.

1. Правех ли ПТО на Македония в момента на появяване на картата?
Да, макар и не много сериозно. Лично вярвам че областта Македония е част от България и се надявам един ден и в РЖ да е, ако ще по федеративен принцип. По мирен начин! Най-малкото държа на приятелски отношения. Старите играчи с вентилаторите, които преди това се подвизаваха основно в еТурция и еСърбия бяха предимно от най-противните антички шовинисти дето си мечтаеха да "колели татарите со бракята турци" и да се повява еМаедония че "я освоювали Бугария и Грция". Очевидно при появяване и бейби бум те щяха поне в началото да водят хорото, което означава че се озоваваме с първия си всъщност истински враг в тил. А аз исках да сме съюзници и да си помагаме в играта. И не исках моментално да ги окупирам акт всъщност настояваха от издигналата ме партия. Просто ако може да не воюваме помежду и, докато се поокопитят новите им играчи. Е, не подходих много агресивно и енергично с това, просто дадох идея на съответните хора (пак повтарям че тогава еБългария беше сред най-многобройните в еСвета) но да, има пръст. Не ми се получи, за щастие подцених и бейби бума. В крайна сметка повоювахме месец-два и нещата естествено си дойдоха на мястото 🙂

2. Имаше ли разбирателство за ненападение с Турция?
Да, имаше. Озовах е в ситуация да командвам една от най-големите сили в еСвета, а мечтите на гражданите се заключаваха в триене на Турция и БЮРМ. Постижимо полулистки, ама исках нещо повече от затъпяващия и все по-скучен балкански пинг-понг. Докато с БЮРМ разбирателство беше невъзможно, Турция наскоро беше трита, новия амбициозен турски президент се свърза с мен и помоли човешки да не воюваме за а си стъпят на краката. Което както ще разберете после ми дойде идеално и се съгласих при условие че преминем без да губим много ресурси. Което и стана. По-късно в поредица от малоумия собствения ни парламент ме бламира и им обяви война (вече отдааавна никой не помни ни защо, ни какъв беше резултата). Разбра ме човека, и също понесе негативи там, но поне ние спазихме дадената мъжки дума с цената на много отнесени от сънародниците ни псувни.

3. Чии го дирихме в Иран, Пакистан и Индия като можехме да с атакуваме Мармара пак и пак и пак и пак и пак и и пак и пак и пак и пак...?
Тепърва навлизаха ресурсните бонуси, мисля че още нямаше правило да са свързани. Бяхме сред най-многобройните в еСвета, но много от играчите ни бяха млади и слаби. Имахме някаква армия от около 10% от еНаселението (сравнително добре организирана и дисциплинирана спрямо... командирите си). Исках да включа активно в играта и останалите 90%, и да станат активни яки играчи и реално да сме сила Номер 1. Проблема беше че "бебетата" от пред половин година смятаха че всичките ресурси трябва да идат за тях и да с танкират с данъчно злато където има шанс за медал а не да се "пилее" за въоръжаване и стимулира развитието на всички граждани. Според мен това беше бавна смърт и би довело до... абе до сегашното състояние. Извинете такава педерастия като правителството да препоръчва да се правят фирми/холдинги в чужбина и да се плащат данъци там тогава никой не си и представяше. Въпроса на дневен ред беше "кое е умно да си завладеем". С което след конфликт с партията с изпаднах в конфликт и с армията 🙂.
Трябваха пари и ресурси за превръщане на 90-те % нови играчи в сила. Знчи ни трябваха ресурсни региони и плацдрам да ги защитаваме и удряме когото и където решим.
Имаше едни специални чатове на президентите и секции във форума достъпни само за тях, където те първи биваха уведомявани за евентуални предстоящи промени. По някое време от разработчиците се мина идеята ничиите региони в сиво да станат нещо като "див запад" - който си ги вземе - негови са си, докато друг не ги превземе успешно (да, не се реализира в крайна сметка, ама залога беше сериозен). Май бях единствения президент, всъщност погледнал картата и осъзнал че въпросните региони в Азия и почти цялата Африка (Египет вече беше на картата - хърватски вилает, в Азия просто нямаше кой да ни се опъне освен чак приятелска Индонезия) на практика са достъпни през Пакистан и един регион на Иран. Т.е. можем да имаме цели два континента Докато другите балкански президенти бяха прекалено заети да е млатят с камъни и дърве за по един регион, аз тръгнах на поход за овладяване на тия предмостия. Естествено нямаше как да обясня публично защо, с което да информирам всички и цялата еВоенна сила да се насочи във възпирането и изместването ни. В крайна сметка плана беше провалим и просто с десанти и въстания в десетките региони по пътя, стига още някой президент да се беше сетил да погледне картата и да зацепи какво правим там. Ако това със сивите региони е беше реализирало и държахме правилните предмостия в правилния момент, с толкова ресурси след месец-два щяхме да сме със силата на Сърбия, Румъния, Полша и САЩ комбинирани. Е, не се сети.
Също и армията ни. Основно времето ми (около 14-16 часа дневни в играта) минаваше в това да чета псувни какъв олигофрен съм че нападам Мармара, която можем да задържим почти седмица. Ама съм тъп и пилея злато по разни нищожни бебета и карам великите войни да пуцат по дедовия в на майната си. Та, така е. В крайна сметка отряда SoL които поне бяха дисциплинирани и достатъчно умни да се сетят че може би имам нещо предвид с 10% от финансирането на армията, пометоха Пакистан и Индия. Едно от нещата които хапех пръсти да не кажа на армията беше че ако от тяхна гледна точка разходите за развиване на бебета са прахосничество, какво трябва да е от моя финансирането на армия, правеща щета по онова време (още нямаше D-та и щетата беше обща) колкото един-два отряда. Реално доста президенти така си и играеха - нещо да е забавлява там армията за да гласуват, а релната щета се правеше от танкови отряди, където плащаш (всъщност много по-малко) и получаваш. Ама не, аз патриот - българските успехи трябва да се постигат от българи. И си глееедам как великите танкове в чието развиване отива ежедневно злато за по 50-100 бебета си танкиират в Патагония за медалче по малките часове... и командирите им ми обясняват колко съм прост и как те видиш ли си танкирали там със собствени ресурси. После като наредя атака по ирански регион за да докопам Африка пак нема никой и пак от време на време се налага да прибягвам до полски и хърватски наемници да направят щетата която очаквам от БА.
В крайна сметка SoL пометоха Пакистан, с Индия се разбрах, остана БА да се справи в Иран. И... не е справи (колкото и невероятно да звучи). Точно в битката за региона - предмостие за Африка дружно би обясниха че съм олигофрен, отебаха и загубихме. Нямах подготовка за наемници (най-вече защото не си представях да загубим от един вече премазан и разпокъсан Иран). Парламента междувременно както споменах ме бламира и обяви война на Турция. Какво спечелихме от това никой не помни. Останаха ни позициите отворени с дипломация в Индия.

---

Какво откраднах като президент?
Това явно беше най-вълнуващото нещо през мандатите ми. Погледнете ми датата на регистриране. И силата. Понастоящем имам една фабричка за максимално оръжие, една за средна храна и 0 работника. Един-единствен път не съм и позволявал да харча злато за тренировки. Един. Единственото ми прегрешение е че след консултация с военния министър към края на втория мандат аз лично стартирах едно въстание, в регион който трябваше да бъде освободен и взех медал.

Съюзниците!
Чист популизъм е да се говори за "съюзниците това, сюзниците онова". Точно като в РЖ си е само въпрос на интереси. Многократно ми се е случвало да се събираме президентите на съюза, решаваме дружно нещо за общите цели, всички са с две ръце "за" и после на лични е почва "Братле, тука мисля да напада един си кой, дай едно мощно рамо, после ние ще ти помогнем където кажеш", "Ама... нали решихме заедно другаде...", "Е то... това е друго, ония няма да разберат що ми е на ме да нападам нощен съсед. Прати там един-два отряда с аватари всички да видят че участвате, а междувременно да изметем X". Те така...

Още един президентски медал ли искаш бе олигофрен?
Не. еПрезидентстването буквално ми погълна живота тогава (то поне някаква радост да имаше, да го пишеш "ваканция"...). Не мога да си позволя пак в РЖ за месец-два да зарежа личния си живот и бизнес. Пиша това, просто защото намирам за честно да го споделя.