[Посланическа] еСърбия

Day 2,982, 10:46 • Published in Bulgaria Bulgaria • by olegese

Едно време ни учеха, че елементите от Менделеевата таблица, които имат над 82 атома в ядрото си са прекалено тежки и нестабилни, затова не могат да бъдат за дълго време...
***
Жертва на природните закони този път падна голямата Сръбска империя. Заради ,,пробойната,, Тайланд, за един ден тя беше победена в 6 значими битки. Хърватите освободиха 2 региона, трети е на пътя към свободата, бошняците освободиха един регион, на път е втори, малаизийците и тайландците разгромиха сърбите.

С две думи: пълен провал на президента/бившия император/имперски магистър. Провала му не е само в областта на отбраната, той се провали почти по всички точки от програмата си. Сърбите се усетиха, но късно какъв човек са си избрали за президент.
Програмата му за управление беше добре анализирана в тази статия.
Погледнете програмата му:
1.Подсилване и разширение на сръбските територии
2.Унищожението на традиционните неприятели(на кои(по онова време), на хърватите ли?!?)
3.Подсилване на отношенията с приятелските и съюзни държави
4.Подсилване на войската и паравоенните формации
5.Оказване помощ на цивилните
6.Помощ при образованието на еБебетата
7. Бейби бум(нещо, което не е по силите на един човек)
8.Сплотяване на еСръбската общност
9.Подобряване на хорските отношения
10.Помирение на политическата сцена в еСърбия
Цялата програма е пълна с общи приказки, особено точки № 8,9,10.
***
Провал!!! В следствие на него сърбите се замислиха за диктатура и импийчмънт.

Накрая, за да не завърша в минорно настроение статията ще ви ,,разведа,, с помощта на известния фотограф Андрей Андреев, Мария Вълчева и Мария Андреева из Сърбия, ето и техният пътепис пътепис:
,,Сърбия? Какво правиш в Сърбия? – беше реакцията на баща ми, който в един привидно обикновен съботен следобед реши да ми се обади да ме чуе. Е, ден по-рано и аз не знаех че ще съм там по това време, само че както всички приятни преживявания и това се случи спонтанно с уговорка в последния момент.
Петък следобед: писнало ми е от уговорки от сорта „да по принцип може да направим еди какво си, ще се разберем кога“. Затова и особено се зарадвах, след като всички дружно решихме, че в събота ни се ходи на разходка извън София. Въпросът беше „Къде?“, като все пак имахме само един ден и трябваше да е сравнително близо. Ами – в Сърбия –хем е близо, хем е извън София, даже е извън България. Идеалното откъсване от реалността.

,,Събота, 8 сутринта: всички сме на линия, маршрутът е неясен, в колата няма достатъчно гориво, но пък ние отиваме на екскурзия.. в чужбина. Е, защо не. Поне се бяхме сетили да си носим паспортите. След едночасово събуждане по пътя към Калотина, най-после се озовахме на края на нашата мила родина. И на входа на съседна Сърбия. Въпреки доброто си настроение, невинния вид (нищо че някой ги гледаха доста време подозрително и им сравняваха снимката с муцунката) и така важните паспорти , обаче, успяхме да си спечелим гнева на сръбските митничари. Върнаха ни те паспортите и отпрашихме с колата напред, а след нас се чуват някакви викове като след стадо овце – „Еййййй шоууууу“. Почудихме се, почудихме се, на овце не приличаме, ама се върнахме . Гневен митничар с поведение на стар пъдарин ни обяснява че не сме спрели на знак „Стоп“. Та се почнаха едни разправии – отворете багажника, къде отивате, какво носите… Добре де, разбрахме се, извинихме се, пуснаха ни да продължим
Към Погановския манастир
Това май беше единствената дестинация, за която бяхме що-годе сигурни. Уговорката беше да ходим да видим манастира.. и после някъде по пътищата сръбски, където ни отвее вятъра и за колкото стигне времето. И така, към 9,30 българско време – 8,30 местно, сме пред Погановския манастир. Преживяхме (поне аз) малък ужас при преминаването на моста над река Ерма, чиито ламарини доста дрънчаха, повдигаха се и се пързаляха.

Това е перфектното време за посещение на манастира, установихме по-късно. Нямаше никой, освен обитателите му. Църквата ни отвори един мил свещеник, после се оказа, че можем да платим свещите и в левове (струват по 10 ст но са много по-хубави от тези в българските църкви), и на спокойствие да разгледаме всичко. После решихме да търсим хълм или друго по-високо място около манастира, че да станат хубави снимки.


Идеята бе леко налудничава като се има предвид, че единствените възвишения наоколо бяха едни отвесни скали, на които очевидно нямаше как да се качим. И все пак поехме по един черен път с надеждата да ни отведе нагоре. Е, до горе не ни отведе, но пък стигнахме до някаква невероятна кал, през която с целия си акъл някои от нас решиха да преминат. Е, щат не щат, и останалите минаха – няма да стоят сами по средата на нищото и да се страхуват от една локва, я. След още известно време ходене открихме, че явно баир няма да намерим , ами я да се връщаме и да търсим друга атракция. По пътя срещнахме 2-3 камиона, по скоро нещо като моторни каруци, с дърва, които обаче за съжаление бяха в обрагната на нашата посока и не можахме да се качим да ни прекарат наобратно през калта. Щом се върнахме в манастира, се натъкнахме на зловеща гледка, особено за някои членове на нашата компания, необичащи хора – автобус с туристи. Целият манастир беше почернял от тях, в църквата не могат да се разминат. И както се очакваше бяха българи. Изнесохме се ние набързо и хайде на пътя към следващата дестинация..
Пирот
Или поне ни се искаше да стигнем в Пирот. За да е по-интересно пътуването, не се върнахме на главния път, а продължихме в другата посока по някакъв селски път с вярата, че той също ще ни отведе до Пирот. Пътуваме си ние, пътуваме си 20-30 мин – изгледи да се появи цивилизация няма. Минахме през иначе прекрасното ждрело на река Ерма, едни красиви скали се извисяват от двете страни, и няма жив човек – пълна природна идилия и красота.



По едно време стигнахме някакви селца. А то българските автомобили там са обичайна гледка. Почувствахме се обаче много богати и напреднали с Рено-то в което пътувахме, тъй като там автопаркът е доста по-екзотичен. Абе все едно сте в България преди 30 години. Лади, москвичи, едни застави.. в Сърбия май никой не се вълнува толкова от модела и възрастта на автомобила си, стига да върви.


А тези селца и гори тилилейски ни видяха сметката. По едно време и GPS-а отказа щото няма карта на този район. И приключението беше пълно – движим се по непознати селски пътища в чужда държава без карта и GPS и с мигаща червено лампичка за горивото без особена яснота до колко ще стигне. Стигнахме накрай до
Една поляна
Една такава красива, все още зелена, до пътя едно дърво с ярко жълти листа, нагоре един прекрасен хълм, а на върха му дърво с най-прекрасните червени ябълки (или поне така казаха, щото аз ябълки не ям). Пълна идилия за снимки и релакс.


Тръгнахме ние да се разходим нагоре, колата долу отключена ама то жив човек няма наоколо.. само се чуваха някакви баби да пеят. Викаме си „брей, даже на автентичен сръбски фолклор се натъкнахме“. Оказа се обаче, че бабите оплаквали някакъв човек от къщата до пътя, който починал наскоро. Засрамихме се ние, че сме се озовали на погребение, и се изнизахме.
Продължихме да си пътуваме през някакви селца и паланки, без да знаем къде сме и докъде ще стигнем. Но както казва Андрей – не е важно къде отиваме, важно е че отиваме някъде. И така след още 20-тина минути се озовахме на друга поляна с..
Бали сено


Ей тези бали като ги видяха момчетата, пък като им се зарадваха.. мечта им било да снимат такава мила, пасторална картинка. И то се почна едно щракане, едни обективи се сменяха, едни настройки.. Все пак в пейзажа трябваше накрая да бъдат включени и малко хора – нали затова бяхме отишли ние двете кифли – да ни снимат. Та хубави жени в интересни пози с бали сено май се оказа доста секси гледка. Ако беше по-топло сигурно и голи щяха да ни съблекаг и успешно да конкурираме календара с фермерките, който всяка година издават в Германия. И все пак, макар общото негодуване, че слънцето било много силно, че не знам си какво блестяло и т.н. бяха изщракани доооста кадри. Накрая се наснимахме и тръгнахме пак по пътищата неведоми сръбски към…
Пирот
Е, най-после трябваше и до там да стигнем. Оказа се, че сме избрали най-дългия път, но все пак той ни отведе в това кътче цивилизация, което мен след балите сено и ябълките особено много ме зарадва. Първото, което прави впечатление на влизане в града, е крепостта.

Опитите ни да я превземем обаче се оказаха напразни, тъй като беше затворена. Затова решихме да изкачим хълма над нея, за да снимаме града от горе. Речено – сторено. Избрахме най-стръмната пътека – наклон 30 градуса, малко се запъхтяхме по нагорнището, но пък тя за щастие се оказа къса и бързо бяхме на върха на хълма. Айде пак малко щрак-щрак и да ходим да ядем, че бяхме умрели от глад вече и умирахме за една...

Плескавица
Дааааа плескавица, какво друго може да се яде в Сърбия? Наместихме се в една приятна кръчма, поръчахме сръбска бира Jelen (Елен в превод), разбира се по една плескавица и .. шопска салата. Няма да обяснявам колко вкусно беше всичко, особено за гладни. Хубаво уважихме плескавицата, някои хора и по 2 пъти. Сервитьор ът беше много любезен и се оказа, че можем да платим и в левове (разбира се, почти никой не се беше сетил, че като отиваме в друга държава може и други пари да ни потрябват). В Сърбия яденето и пиенето се оказа на доста народни цени и доволни си тръгнахме от кръчмата, която там наричат Кафана, на разходка из града.
Разходката към центъра на града обаче набързо стана приятна, след като се озовахме в градския парк, който се намира..
В коритото на реката
Да, точно там. По средата тече река, разширеното корито от двете страни е алеи за разходка и има стълбички нагоре към две други пешеходни алеи. А до тях – прекрасна алея за велосипеди и ролери. Това е най-сладкия и приятен парк, в който лично аз съм била.

Учудващо е, че се намира в леко западнал провинциален град като Пирот (не че искам да обидя някого, и аз съм от провинцията, но в Карнобат такъв парк никога няма да има). С прекрасни емоции си тръгнахме от парка и оттам към България, че не ни се закъсняваше за театър.
Пътя от Пирот до границата взехме за много кратко време, те са има няма 30-40 км и е магистрала. На границата този път спряхме на всички указани знаци и си минахме напълно безаварийно. Пътуването от Калотина до София премина пак в игри и закачки и всички се върнахме доволни и усмихнати от разходката
Полезни съвети
Ходете на Погановския манастир рано сутрин, особено ако е събота. Иначе рискувате да се сблъскате с 2 автобуса българи и да забравите, че сте направили опит да се откъснете от софийската реалност
Заредете си резервоара, защото по селските пътища в Сърбия няма бензиностанции, а газ пък съвсем няма. Въобще не знам на каква магия стигнахме и се върнахме
Дръжте се мило със сръбските митничари и спирайте на знака „Стоп“ точно след гишето, на което проверяват паспортите. Да, знам че е кретенско тъкмо да те пуснат да минаваш и да трябва да спреш на знак „Стоп“, но иначе крещят като стари чобани
Яжте люта плескавица. Оказа се, че е най-хубава. Пийте сръбска бира, супер е
Забавлявайте се 😁))
Заради това, че Google често ви пренасочва към тази статия за търсене на разстоянието от София до Пирот реших и него да спомена: от София до Пирот, без да се отклонявате е 90км. 🙂 Усмихнати пътувания на всички ви желая!
За пазаруването в Пирот, не мога да ви помогна… съжалявам!,,