Join the new world

[някъде около реална Варна]

SvetlioBG се стегна и се завъртя постепенно, усещайки как острието се плъзга по кожата му, за да срещне две безмилостни очи. В следващия момент чу стъпките на Marina Radeva.

- Отатък е чисто... – каза тя и млъкна. Един красноречив жест я накара да остави пушката на земята.
- Какво направихте с Борил? – попита ледено Kasiopeia.
- Нищо, за съжаление – мрачно отговори SvetlioBG. – В момента го издирваме.
- Искам да го оставите на мира.
- Не мисля, че е възможно – поклати глава Marina Radeva. – Доста поразии направи в последно време...
- Знам всичко! – сряза я Kasiopeia. – Знам как сте отстранили Stamb0, знам за сделката с Плато...

SvetlioBG се намръщи.

- Какво... ?
- A Revenge? – продължи тя. – Всичко е било лъжа, така ли? Това, че помагаме на хората, че ги пазим, оказва се, че през цялото време съм работила за гангстери и терористи... Така ли?!
- Чакай, успокой се, има някаква грешка... – каза Marina Radeva.
- Как изобщо живеете със себе си?! – изсъска Kasiopeia.
- За какво говориш, по дяволите? – тросна се SvetlioBG. С ловко движение се изплъзна от хватката на момичето, а с още едно изби ножа от ръката й и я хвана здраво за китката.

Няколко секунди се гледаха гневно. После той я пусна.

- Извинявай, но очаквах по-топло посрещане. Мислехме, че и теб те е очистил.
- Борил не е убивал никого!
- Имаме доказателства, че се опитва да срине организацията – поясни Marina Radeva.
- Е, може би има защо.
- Момиче, не знам какво ти е наговорил Борил, обаче...
- Преди да довръшиш това изречение, се поинтересувай какво върши на ваш гръб тоя продажник Shnor Hell. И преди да ми кажеш колко много е направил за мен и колко съм неблагодарна в момента, си помисли какво изобщо знаеш за този човек. Запитай се колко пъти си го виждал на живо и колко от тези пъти си получавал нещо друго освен нареждания. Знаем ли защо наблюдаваме всички тези хора и защо разработваме тези технологии?
- Каси... Ела в щаба – тихо каза Marina Radeva и се приближи към нея. – Има нещо, което трябва да видиш.

SvetlioBG сложи ръка на рамото на Kasiopeia. Някакъв рефлекс се задейства в нея и всичко се разви за секунди. Направи пълно завъртане, като го удари в носа, заби тока на обувката си в пръстите на краката му, а сетне лакътят й потъна в слънчевия му сплит. Преди Marina Radeva да успее да реагира, Kasiopeia грабна пистолета на SvetlioBG от плота и с един силен удар я повали, след което насочи оръжието към притежателя му.

SvetlioBG вдигна ръце в знак на примирие. Секунда, две... Kasiopeia направи крачка назад, след което се обърна и хукна навън.



[Щаба на „Четвърта зора”]

Chefei. Роден през 1992г. Проблемно дете, бяга от къщи на дванадесетгодишна възраст. Започва с дребни кражби, продължава с побои, постепенно се издига в подземния свят. На 16 години е нает от местен наркобарон да събира парите от длъжниците му. Безскрупулен, обича да измъчва и осакатява. През март 2009г. заедно с още няколко младежи от групата мистериозно изчезва и никой повече не чува за тях.

Следващите страници са посветени на производството на нова серия чипове и софтуер. Цел – дистанционен контрол над човешкото съзнание и воля. Група момчета, вербувани да изпробват демо версията. Име: PROJECT PAIN. Дата на стартиране: 15. Март 2009г.

Екип от доброволци се занимава с обработката и следят психологическото състояние на момчетата. Сред тях разпознах лицата на ILoveU2, IvJorell и SturmmannIYI.

Следват множество изрезки от вестници – взривове, убийства, опити за атентати... Няма виновни, няма арестувани. Момчетата от експеримента са програмирани да не помнят нищо. С едно от тях обаче допускат грешка. Нещата излизат извън контрол. Chefei прави опит да унищожи лабораторията и да убие двамата лидери на звеното, но бива заловен. Обявен за мъртъв на 26. Януари 2010г. На тази дата се ражда vevekoko – част от програмата за супервойници на Отряд „Четвърта Зора”.

Дали беше единственият? Колко от нас бяха жертви на тази ужасна грешка? Имах чувството, че главата ми ще се пръсне. Искаше ми се да се разкрещя, да заплача може би, но нямах сили да реагирам.

- Програмата на ОЧЗ го излекува – чух гласа на Shnor Hell. Прекалено отблизо.

Вдигнах глава и скочих от стола. Той стоеше само на метър от бюрото и ме гледаше с познатия спокоен закрилнически поглед. Сърцето ми заблъска яростно, отстъпих крачка назад. Той продължи:

- Направихме малки корекции, благодарение на чипа. Не успяхме да изкореним суровата му природа, но вече не е чудовището, което беше. Сега се учи да контролира себе си и как да живее с това, което е извършил.
Тялото ми се разтресе от гняв и паника.
- Чудовището, което ти си създал – гласът ми трепереше. – И което сега безмилостно изпозлваш.
- Той носеше демонът в себе си много преди да го открием – възрази Shnor Hell. – Технологията беше революционна, мина време, докато разберем как да повлияем в положителна посока.
- Лъжеш! Тези атаки са били планирани! Баща ми загина в такъв атентат, как смееш да ме въвличаш в това?!
- Единственото, което винаги съм искал, е да му помогна – каза той и пристъпи към мен.
- Стой далеч от мен! – изкрещях и се изключих.

Дръпнах шалтера на компютъра, свалих слушалките и станах рязко от стола. Краката не ме държаха. Със залитане стигнах до чантата си и извадих клетъчния телефон. Успях да набера Marina Radeva.

- Ела да ме вземеш – казах. – И каквото и да става не се връщай в щаба.

След което самообладанието ме напусна.



[виртуална Гърция]

Boril Karastoyanov намери сградата без проблем, вече беше научил пътя наизуст. Plato’s food на пръв поглед не се различаваше по нищо от останалите фабрики за хляб, но също като фирмите на Щаба, криеше подземни нива, при това със завидни размери.

Асансьорът го отведе дълбоко под повърхността, по-дълбоко, отколкото бе слизал в която и да е друга част на eRepublik. Когато спря и отвори врати, пред Борил се разкри огромна и светла мраморна площадка, в далечината на която се виждаха стълби. Той поклати глава. Можеше ли тоя човек да е толкова алчен и разточителен, че да си направи офиса с размерите и вида на Древен Рим?

Борил изкачи стъпалата до беседката, където на бяло канапе се беше излегнала мъжка фигура с гръб към него и гледаше в посока на няколко полуголи танцьорки. Отнякъде звучаха ориенталски ритми.

- Докъде стигна? – попита мъжът.
- Разединението е факт. В този момент може би най-важните връзки помежду им се разпадат.
- Не е достатъчно. Имам нужда от технологията по-скоро. След това, ще получиш това, за което дойде.

След кратка пауза Борил отговори:

- Разбира се, веднага се заемам. Знам точно какво да направя...

To be continued…