Join the new world

Здравейте,

Една история за лека нощ
Въпреки напеченото положение в играта искам да разсея малко тази застояла обстановка...
Тези статии пълни с Заповеди,Молби,Инструкции и Спам

Представям ви История за Герои,чудовища,хляб и зрелища,глупците и царете по пътеката осеяна с добри намерения.

Приказката е по оригинала на Христо Смирненски "Приказка за Стълбата"

Нашата история започва в най-горещото място, в света на злото, където всички грешници
попадат заради стореното от тях.

Героя, които ви представям има малко по различна история за това как е попаднал там.
Селото в което живее героя ни, всички са бедни и едвам се прехранват...
В тази страна смъртта се преживява като единственият и последният празник, защото за другите празници няма празнуващи – нито мъртвият, нито убитият духом иска да празнува Великдени.
Нито държавата, нито някои друг им обръщаше внимание, царете и принцовете на тази страна бяха прекалено самовлюбени и през техните очи се виждаше розовият свят на хармонията и изобилието, но техният поглед стигаше до носа и нито педя повече.
Принцовете живееха високо над селцата на простосмъртните и нищожни хора.
Селяните плащаха големи данъци,дриплювците,както сами се наричаха,живееха в мизерия и лишения.

Момъкът, които всеки ден ставаше свидетел на смъртта заради неправдата, събираше омразата и ненавистта си, докато един ден юнакът предприе пътуването на живота си за да търси сметка от принцовете и кралете на тази страна.
Разбунтувалият се млад момък, защитник на „всички дрипльовци” и незаслужено страдащи, тръгнал по пътеката, която водеше към Небестното царство.

По пътя си Героя срещна стар човечец, който бе загубил зрението си.Момъкът разделил храната си със слепеца и останал да пренощува до сутринта.
Около запаления огън, юнакът разказа се селото си, за всички неправди, за лишенията на едни и преизобилието на други.
Разкри за своето отмъщение... тогава стареца го предупредил за опасностите, които ще срещне по пътя си и за да се отблагодари за споделената храна на момъка, слепеца извадил пръстен и го поднесъл към момъка с обяснението за силата на този магически пръстен.

Сутринта Героят тръгнал към планината на принцовете.
Когато стигал до планината и видял стълба, която ще го отведе до горе, момъка уверен, стиснал юмруци тръгва към нея, но точно преди да се качи на първото стъпало се появил дявола, които разкрил че е пазител на тази стълба и няма да пусне никои, освен ако не бъде подкупен.

Юнакът казал на дявола, че е беден и че няма пари които да даде, нищо материално не му е останало, защото е продал всичко за да даде храна на своите бедни събратя...
Дявола се приближил още малко и казал, че не иска материалното, той искал за всяко стъпало по едно сетиво и най силните чувства на младежа... Тогава момъка отговорил, че така ще загуби всичко и няма да може да си отмъсти, но лукавия дявол отново проговорил и казал на юнака, че ще му даде по силни сетива, ще го направи по силен и по мъдър.

Героя мислил дълго, но все пак решил и се съгласил с искането на дявола и започнал да се качва по стълбата, която имала девет стъпала.
С всяко изкачване момъка губел по едно негово сетиво, но дявола ги замествал с други.
Малко преди края, преди да изкачи и последното стъпало, момъка загубил увереността си и се замислил... Спомнил си предупреждението на стареца, единственото което било останало на момъка бе неговият разум. Дявола поискал и него от момъка за последното стъпало, но тогава се активирал пръстена, подарен от стареца, този пръстен предусещал опасността и предупредил юнака, за тъмното бъдеще което щеше да последва, ако момъка се раздели и с разума си.

Той видял портите на Ада които не се отварят от вътрешна страна и никои не излиза от там, това правило бе по старо от самия свят и за да си остане така се грижили пазачи по свирепи от митичните чудовища, по лоши от най-ужасните кошмари, магически същества не сещащи болка и милост.
Идеалните убийци на точното място.
Въпреки това Момъка изпълнил и последното искане на Дявола, за да премине последното стъпало и да стигне до Вратата която ще го отведе до принцовете и кралете, които презираше.

*****************

Как продължава приказката?
Този въпрос оставям на вас.

Като във всяка една приказка и тази тук си има поука,
Ето каква е нашата:

Дяволът изкушава героя, той е лукав и съобразителен. Промяната настъпва неусетно и незабележимо у „младия момък”. Той не осъзнава как се променя гледната му точка за света. В началото светът за него е грозен, защото хората са нещастни.

"Пътят към ада е осеян с добри намерения.” Това доказва, че цената, която плаща героят, е много висока. Той получава власт, която е измамно щастие в човешкия живот. Компромисите водят към нравствени престъпления, целите остават непостигнати. Пътят към властта е път на самотата и предателството. Там, „горе”, на върха човекът винаги е сам, предал идеали, „братя” по съдба и човешкото в себе си.


Може да си разочарован ако не успееш, но си обречен ако не опиташ!

с Уважение,
cTaHucJIaB