Join the new world

Ексклузивен Брой, еДен 952

От дълго дълго време се каня да напиша тази статия. Предвиждайки размерите й, до сега ви щадях 🙂 Шегувам се, просто ме мързеше да я започна. 😉

Може би, до голяма степен ме мотивираха ежедневните глупости и словесни престрелки между членовете на партиите от рода на: "Вижте, какво направихте със заплатите, некадърници!" и "При нашето управление, заплатите бяха ей такива..."
Прочетете ли нещо подобно, значи определено си имате работа с човек, който си няма и грам представа от икономика 🙂 Статията е отчасти предназначена и за тези хора, но основния ми таргет са мислещите и интелигентни хора, които се опитват сами да си сглобят картинката, но все някое парче от пъзела им се губи. Нека последното изречение не звучи дискриминиращо 🙂 Ще се опитам да обясня нещата в максимално опростен вид. А точно опростеният вид е най-добър за анализ.

Да започнем с трите вълшебни думички, около които се върти цялата еРепублик икономика:

търсене - предлагане - цена

Нека започнем от основите на тези термини. Някои от вас, вероятно са запознати с тях. Други си мислят, че са запознати. А трети откровено не са запознати 🙂 Надявам се и трите типа читатели да имат какво да научат.


Криви на търсенето и предлагането

От графиката ясно се вижда, че колкото е по-високо кривата на търсенето, при толкова по-висока цена се засичат с кривата на предлагането. И обратно, колкото по-високо е количеството предлагано на пазара, при толкова по-ниска цена се засичат с кривата на търсенето. Тези криви са в постоянна динамика и търсят своите позиции. Това, което е характерно за тази диаграма е, че обикновено предлагането е това, което се нагажда по търсенето, докато в един момент двете криви се срещнат при равновесна цена. В еРепублик срещата при равновесна цена, обикновено означава и минимални печалби за продавача, така че често предприемчивите играчи се опитват да предвидят измененията в търсенето, за да успеят да генерират печалби, между събитието увеличило търсенето и момента на баланс между кривите. В това се крие успешният бизнес.

Ако си мислите, че вече сте разбрали как работи еИкономиката в детайли, ще останете разочаровани. В еРепублик съществуват не един, а цели пет пазара, на които кривите на търсенето и предлагането се развиват по различни начини.

http://img227.imageshack.us/img227/7721/61755033.jpg" />
Основни пазари в еРепублик

Както виждате на тази диаграма, макроикономиката в играта е една затворена, но вечно променяща се система. С номера съм отбелязал четири от петте основни пазара. Петият пазар е валутният, който ще опиша малко по-късно.
На пръв поглед нищо сложно. Работниците участват в пазара на труда, като пазарите на труда за добив и производство са отделни. Пазарът на труда в строителството е отделен от този в производството, но по същността си много си приличат, така че ще си позволя да опростя малко принципната схема. От другата страна, добивният сектор снабдява производствения с ресурси, а той от своя страна предоставя стоки за директна консумация от играчите. За да разберете по-добре механиката на еИкономиката, ще се спра на всеки един от четирите пазара детайлно.

1. Пазар на стоки за директна консумация

Явленията на този пазар са най-очевидните. Обикновено търсенето тук е силно зависимо от наличието на важни войни. Такива войни силно стимулират търсенето, в резултат на което предлагането реагира адекватно, но все пак има период на адаптация. Резултатите са очевидни. При рязко покачване на търсенето, по-евтините стоки биват изкупувани от пазара, в резултат на което цената се повишава. Това генерира повишено търсене, за запълване на печелившата ниша. Отварят се и се активират фирми. Тези фирми генерират конкуренция и стабилизират цените. Рязкото увеличаване броя на фирмите изисква и трудов ресурс, за който ще пиша в следващата точка.
Характерно за този пазар, както и за повечето от другите е, че при повишено търсене, пазарът реагира много по-активно, отколкото при намаляване на търсенето. При намаляване на търсенето, множеството активирани фирми агонизират финансово и се борят за някаква символична печалба. В резултат на това, постепенно започват да затварят, освобождавайки персонал и намалявайки търсенето на пазара на ресурси.
Интересен феномен беше промяната на правилата за ползване на болници. Тази промяна дойде толкова бързо, че завари много играчи неподготвени, като по този начин генерира свръх-търсене и това взриви всички пазари, повечето от които се балансираха при четворно повишение на цените. Това е единственото изключение от зависимостта на този пазар от войните. Но е изключение и защото беше генерирано от админите на играта.
Интересното явление тук е, че всички браншове без строителството споделят един и същи пазар на труда (което ще се промени във v2). Резултатът от това е, че рязкото увеличение на търсенето (1) на един продукт и активираните фирми в съответния бранш, извличат работници от всички други производствени браншове, като по този начин повишават себестойността на продукцията им, без в тези браншове да има повишено търсене. Това често води до деактивиране на фирми в засегнатите производствени браншове.

2. Пазар на работната ръка в строителството и производството.

За да ни е максимално ясно, как се влияе този пазар, трябва първо да изясним как се изчислява себестойността на всяка единица продукция. Най-просто казано, себестойността е равна на вложените ресурси плюс цената на труда за изработка плюс данъчна тежест (която играе много малка роля в ценообразуването). Ако себестойността на продукта е по-ниска от пазарната му стойност, производителят генерира печалби. Ако ситуацията е обратната - загуби.
Най-интересно и бурно този пазар реагира при повишено търсене на пазар (1). Работниците на този пазар са предлагането, а то е относително константна величина, зависима от броя активни играчи. Търсенето е зависимо от броя на активните фирми. Активирането на нови фирми, необходими да запълнят пазарната ниша при повишено търсене (1), изисква работници. Единственият начин работниците да бъдат привлечени е чрез заплати по-високи от досегашните в бранша. Желанието на всеки производител да набере идеалната бройка от 10 здрави и активни работници, поражда лавинообразно надкачване на пазара на труда (заплатите). Това само по себе си е фактор, който повишава много силно цената на труда, а от там и себестойността му. Не само това, ами и досега активните фирми, които са загубили своите работници в полза на новоактивираните, излизат с работни оферти на пазара, за да запълнят липсващите си работници. Както видяхме, такова лавинообразно увеличение на заплатите (а от там и на себестойността на продукта), може да увеличи стойностите в пъти.
Ситуацията при намалено търсене на пазар (1) не стои точно по този начин. Като при всяка тенденция на намаляващо търсене, пазарът реагира бавно и мъчително. Една по една фирмите затварят и освобождават работна ръка. При наличие на свободна ръка, работодателите реагират на спада в цените, като променят по-достъпния компонент на себестойността на продуктите си, а именно заплатите. Причината за това е, че цената на ресурсите не зависи от тях и към даден момент те я приемат за константа. Това води и до кризи в жизнения стандарт на работниците. Заплатите им намаляват бързо, а цената на ресурсите пада бавно (Защо този пазар реагира по-бавно, ще обясня после). След като процентният спад в заплатите е по-голям от този на продуктите, логично е, че работниците могат да си купят по-малко със заплатата, която получават.
Тук не липсват и случаи на лавинообразно увеличение на предлагането, макар и в локални мащаби. Миграцията на голямо количество играчи към дадена страна, води до обратните последствия от рязко повишено предлагане и то със същата скорост. Мащабен бейби-бум също води до повишени нива на предлагането, макар там скоростта на процеса да е по-бавна.

3. Пазар на ресурси

Както в първите две точки, ще разгледаме първо случаите на повишено търсене (1). Установихме, че то често се случва бързо и неочаквано. Следствие на това са активираните фирми. Важно е да се знае, че ролята на търсенето тук изпълнява съвкупността от активни фирми производители (и строители). Потреблението на една фирма варира много трудно, поради факта, че са ограничени да работят с точно количество персонал (изключваме fire/hire метода, който е приложим в доста ограничен брой пазарни ситуации). Поради тази причина логиката сочи, че колкото повече активни фирми произвеждат и пазаруват, толкова по-голямо е търсенето. Но ако крайното потребление на стоки е бърз и динамичен процес, активирането на фирма не е. То много зависи от възможността на играчите да активират дадена фирма, а в някои браншове се изисква сериозен финансов ресурс за тази цел. Заради това, един бум в търсенето (1), логично би се отразявал плавно в търсене (3) в продължение на седмици. Катализаторът тук обаче е предприемчивостта на производителите. Виждайки повишеното търсене на продуктите си, много от тях предвидливо се запасяват с ресурси на все още ниски цени, като по този начин ускоряват повишаването на цената на пазара. Въпреки това, динамиката на това търсене, все още не се доближава до тази на търсене (1). Веднъж тръгнали в посока нагоре цените продължават покачването си и трудно се спират. Това поражда естествен процес на активиране на нови фирми, за да може предлагането да отговори на търсенето. Аналогично с точка (2), това повлиява на пазара на труда и лавинообразното повишаване продължава, като по този начин влияе на себестойността на продуктите предлаган на пазар (1).
Забавената динамика в този сектор означава и че е по-устойчив на намалено търсене. Бавното и агонизиращо деактивиране на фирми на пазар (1), се отразява ползотворно на търсенето тук, като спадовете са доста по-плавни.

4. Пазар на труда в добива

Както упоменах в точка (2), различните браншове в добива, споделят един и същ трудов ресурс в глобален мащаб. В локален, обаче нещата не са толкова прости. Повечето държави разполагат само с един вид хай регион и само с един добивен бранш. За да се извърши миграция между браншовете в следствие на конкуренция за заплати, трябва работниците да сменят местоживеенето си. Това обяснява, защо държави богати на много видове ресурси, като Русия, реагират по-остро на повишеното търсене (3).
Спадът на търсенето в този сектор, се отразява относително бавно. Поради правата пропорционалност между заплати и цена на продукцията (защото не се залага цена на ресурс) и липсата на добавена стойност, ресурсите поевтиняват доста по-бавно и в моменти на намаляващо търсене, работниците в добивния сектор получават по-добри заплати от колегите си в производството и строителството.

5. Валутен пазар.

За него след мача 🙂

http://erepmarket.com/counter/counter.php">