Моята последна статия (Не се препоръчва за идиоти)

Day 929, 07:17 Published in Bulgaria Bulgaria by X_p_M

Предупреждение – по-долната статия е дълга, без картинки и съдържа думи, чието разбиране изисква мозъчно равнище на дете на поне 7 годишна възраст. Не се препоръчва за хора страдащи от Деменция, Шизофрения или други тежки мозъчни заболявания.


Здравейте,
От дълго време не бях писал статии, поради ангажименти в РЖ. Дълго време няма и да пиша. Или по-точно никога.

Защото от днес официално напускам играта.

Може би тази статия ще се стори обидна на някои. Даже може би на доста хора. Не бих се учудил, ако е обидна за повечето от вас, тъй като ще си кажа каквото мисля. Както обикновено разбира се, само че сега няма да имам скрупули отностно това с какъв тон го казвам.

Кой е X_p_M?

Сигурно някои от вас си задават този въпрос. Не се и учудвам, но не смятам и за нужно да им отговарям. Каквото съм направил през изминалите 6 месеца, съм го направил, без да очаквам нещо в замяна, не съм се и надявал на благодарност. Никога няма да го изредя хвалейки се в предизборна реч, както постъпват някои страдащи от деменция псевдопатриоти. Какво е то е без значение, така както повече няма да има значение и умиращото ми виртуално „Аз”, защото никой от вас не познава реалното ми „Аз”, и това какво мислите или пишете за виртуалното, вече няма абсолютно никакво значение.

Защо се отказвам?

Защото играта загуби смисъла си.

Само това ли?

Искате по-конкретна причина. Добре, отлично – но трябва да започнем с пристигането ми в играта и това какво видях в началото. Не се плашете няма да разказвам историята на виртуалния си живот. Просто с две думи: Видях една различна, единна, силна България и повярвах в шанса, тя да се превърне във водеща сила в един нов свят. Повярвах в това с цялото си сърце и веднага се втурнах да помагам през малкото си свободно време това да се случи. Това бяха, дни на идеи и развитие, дни през, които виждах, че българската нация може да бъде силна, когато е поставена в равни условия с другите, макар и в един нов свят.

Мираж.

Да други читателю. Мираж, след който се лутах твърде дълго. Но научих един важен урок. Затвърдих мнението си за родната народопсихология.

Българинът обича да го управляват мошенници. Българинът обича да бъде лъган и унижаван. Българинът харесва да се кланя на малоумни деградирали лумпени. Българинът никога не гледа нещата с очите си, а се хваща на евтина пропаганда, защото му харесва да живее в политическия катун, който сам си създава. Българинът е издигнал в култ простакът, циркаджията, мошенникът. Panem et circenses (Хляб и зрелища) са казали римляните, и веднага пред очите ни изниква модерната картинка на пийващ си биричка и гледащ с екстаз Биг Брадър нашенец, следейки с интерес кой, каква интрига завъртял в къщата, докато в същото време съобщават за грабежи, изнасилвания, убийства, подкупи, корупция, останали безнаказани. Нашенецът отпийва биричката, примлясва блаженно и въздъхва в алкохолен екстаз от уюта, създаден около него. Чувства се у дома си. И същият той, по-късно отива да пропагандира и гласува, за престъпникът, изброен по-горе, воден от евтините му възгласи и обещания за по-добър живот. Или още по-лошо – скрито се възхищава на престъпният гении и наглостта на избранникът си, мечтаейки един ден да бъде като него.

Вчера това беше потвърдено и във виртуална България. 5 месеца групичка хора крадяха, държаха се като безмозъчни гамени, плюеха на националните идеали и въпреки това, че открито и нагло му се смееха в лицето, българинът ги избра. Защото новият президент открито заявяваше, че за него е важен само успехът в поредната онлайн игра, че въобще не го интересуват глупави национални идеали, интересува го само медалът. Открито бяха откраднати хиляди злато, открито се говореше как не се плащат данъци, демонствативно се отричаха всички кампании и не се правеше нищо друго освен купища пропагандни писма............. но няма нужда да изброявам всичко.. Важното е, че извършените престъпления бяха заглушени от собствените истерични, клиширани лозунги на по-горната групичка, сред грохотът от аплодисментите на ревящата тълпа, посрещаща новите си герои.

Стадо сеирджии.... Какво друго може да се очаква.

Но еБългария направи огромен скок последните месеци, ще кажете....

Да това е така. Това се случи благодарение на не малка група хора с идеали, заблудени не по-малко от миража заблудил и мен самия. Тези труженици и строители направиха много, въпреки постоянната нужда да губят ценно време отбранявайки се от виртуалинтите полит бандити. Направеното от тях беше много. Инерцията която набра страната след тях, няма да бъде прекъсната лесно – сигурно ще продължи още няколко месеца. Но в крайна сметка те се показаха твърде слабоволеви и слабохарактерни, за да продължат борбата на два фронта – срещу външните и вътрешни врагове. Един по един се пречупиха. Не се отказваха, само непокистите циркаджии, гордо летящи към своята сигурна победа. еБългария с нищо не е по-различна от реалната и няма смисъл да „живея” и в двете.

Днес ставам един от отказалите се. Дали ще се наредя до строителите – вие ще решите сами. Дали ще ме определите като човек без нужната воля – пак вие ще решите - не аз. За „X_p_M” това вече е без значение.

Какво се промени в истинското ми аз последните месеци. Вече знам само, че когато някой ми се оплаква как взима 400 лв на месец, а в същото време охранен депутат прелита с най-нов модел мерцедес, ще получи от моя страна само ехидна усмивка. Защото с действието или бездействието си, този човек напълно е заслужил да живеее като скот, докато в същото време мутри пребиват сина му и изнасилват дъщеря му.
Жесток съм - ще кажете. Не, не съм аз, а този който е издигнал лумпените, идиотите и мутрите, този, който е позволил да го лъжат, този за когото те са станали герои, пред които е избрал да се поклони. Май това си и ти? Помисли добре. Не е нужно да ми отговаряш. Не е нужно да отговаряш на никого освен на себе си.

“X_p_M” no more.

За мен живота продължава. Реалният. За теб съм нещо, което след време няма да си спомняш.

Статията си остава твърдата ми мъжка дума, която няма да наруша, за разлика от някои хомосексуалисти, които не знаят какво е да си държиш на думата. Но стига вече съм им вдигал рейтинга. Тези последни минутки в съзнанието ти, са си за мен нали?

От носталгия, ще продължа да поддържам сайтовете. Ъпгрейди не мога да обещая, но ако се наложи ще оправям бъгове.

Няма нужда да се сбогуваш – това, че прочете статията до тук ми е достатъчно. Не се хаби да ме псуваш или убеждаваш да остана в коментарите – няма да го видя. Затварям страницата и това е последното, което X_p_M ще направи.

Благодаря за вниманието.