Пумите - легендата продължава

Day 884, 14:26 • Published in Bulgaria Norway • by Furious Tank

Много отдавна когато по наш'те земи ходеха само обикновени еграждани(и bimba_ 😃) се случи така, че съдбата събра една група, която и до днес пие бири на вражеското поле. Това е историята за живите легенди сред родната армия - Пети отряд "Пумите". Но да започнем от "преди началото", за да не пиша нова статия "Пумите в началото", че хората стоящи зад Батман вече направиха това.

При започване на реформата в БА всички желаещи трябваше да попълним една google форма с данни за активност и ник в играта. И тъй като бях последния войник в старата армия(разбирайте последен се записах и изкарах има няма 2 седмици на скука в отряда на LordGelu) реших, че е време да участвам в масирани бойни действия. Въпреки заплахите на nysex, че такива като мен няма да влязат в армията - бях писал за активност "според зависи" 🙂, бях избран за командир както разбрах от няколко съобщения. Няколко човека(не помня кои бяха, отдавна беше 😁 ми бяха писали нещо от рода на "Здрасти командире... аз съм активен вечерта"... и тук започна първия ми бунт срещу "организацията в БА". След дългия ми спор с хората с власт видях и състава на петте отряда в Първа дивизия. Няколко бързи съобщения до всички и вече официално станахме отряд.

През първите дни използвахме основно ЛС-тата за комуникация, а тъй като се бяхме добавили като приятели се случваше да използваме и "Виковете". Още в самото начало войниците получиха заповед за битки в точно определено време, което беше избрано във време удобно за всички. Освен това трябваше да ми връщат доклад, който съдържаше брой битки, нанесени щети, брой използвани пушки и регион в който са се били. Явно бях извадил късмет с войници, но всички действаха и рядко падахме под 100% активност(тогава бяхме по 10 души). Макар и най-слаби като сила и щети в дивизията от МО бяха чували вече за нас. И така преди масовото налагане на скрипта на армията вече бяхме организиран отряд. Не всичко мина по мед и масло имаше войник, който бях предложил на министрите за дисциплинарно уволнение, защото поставяше целите на партия пред тези на държавата, но докато висшестоящите вземат решение човека беше баннат за мултита.

Известно време бяхме на принципа "Малката дружина е като цяла армия" и дойде времето на първата ни мисия зад граница. Тъй като вече бяхме известни като активен отряд спечелихме мисията в Аржентина и... заради страхливия аржентински президент, който избяга от битката останахме на сухо цели три дни на африканския континент под аржентински флаг. От тогава мразим nysex и аржентинците! Добрите хора от МО ни пратиха в еБразилия за няколко дневни безинтересни битки и тогава дойде момента, в който Пумите станаха живи легенди.

Словения беше под обсада на поляци и хървати. Първа дивизия се изнесе към Сърбия от където трябваше да участваме в битките за предпоследния словенски регион... той падна и то само защото част от пумите не успяха да дойдат навреме заради задържане на работното място. Дойде време за битката за Prekmurje и поляци и хървати бяха атакували, но в разгара на издаване на заповеди и постоянното:
- Значи в Prekmurje нали така Мел?
- Да точно там срещу хърватите...
- К'ви хървати, аз виждам полски флаг.
- Да в Prekmurje е биткта...
После започна доста проблеми да има в играта и направо скочихме като един и размазах врага. Тъй като битката беше важна бяхме получили заповед да се бием "На нож" и направихме средно по 12 битки, като това беше част от армейските игри(сега така ги нарича президента), която трябваше да сравни най-силния на хартия отряд(Първи) и един от най-активните(Пети). Няма какво да си говорим легендарните пуми размазаха по показатели калпазаните, а те имахме двама фелд маршали част от елитния ни отряд... Естествено офицера на първи отряд веднага намери оправдание, но факта си е факт - отряда с средна сила 6 победи. Половината от войниците, които бяха наградени от министерството бяха Пуми!

Всичко ще ще да е повече от легендарно(разбирайте да засенчим бойците от манастира Шаолин) ако бяхме оцелели и точната битка. Въпреки факта, че спасихме и двете битки бяхме най-хвалените и най-порицаваните. Тъй като можехме да си го позволим едни от нас се биха в битката срещу Полша, а другата част удариха хърватите. От тогава всички знаят за нас! От тогава всички искат да са като нас! От тогава легендата започна своя живот!

Вече бяхме желание за всяка битка, но с условието, че почнем да стреляме точно 🙂. След всичките това заповедите, които бяха издавани от офицерите Пуми, бяха ясни и точни, което доведе до това по-голяма ефективност. След време се оттеглих да се занимавам в казармата, където имаше тонове бумащина и два провалени плана за развитие на нови войници, което доведе до спиране на казармата. Важното за този период е, че пумите станаха още по брутални и ги искаха навсякъде. Особено след като вербувах един играч с цели 18 сила. Мобилен, силен и легендарен отряда продължаваше да мачка всичко по пътя си 🙂 и така в един момент отново се върнах като командир. Малко след това дойде деня в който изпратихме imorala при Елитния отряд и той получи бан. Извода е ясен: И админите не закачат пумите.

За в бъдеще Пумите ще продължават да бранят легендарния ни статус и да даваме стимул на отряди като Вълците да стават все по-добри за да има с кой да се съревноваваме на бойното поле. Пумите имат нужда от конкуренция за да ставаме по силни, затова не спете а работата войници от БА.

В по далечно бъдеще ще стана президент и начало с трите отряда на Пумите ще отмъстим на румънците за бана наложен на един от нас, защото веднъж станеш ли Пума оставаш пума за винаги без значение какво назначение си получил!

* в статията нарочно не използвам никове защото всичко пуми сме равни без значение от сила и ранг! Изключение прави imorala, който беше така брутално баннат.

© Генерал AMitrev, командир на Пети отряд от Първа "Желязната" Дивизия - "Пумите"