Криворазбраната игра. Как се стигна до тук.

Day 878, 04:36 • Published in Bulgaria Bulgaria • by X_p_M

Здравейте,

Планирах написването на две статии: "Дните на окупацията" от рубриката "История на еБългария" и "Защитата на Британия" от рубриката "Голямата игра".

Тази статия, обаче няма да бъде поглед върху тактическите и стратгически маневри, а ще бъде поглед върху психологията на българина. Не пиша статията, защото искам да убеждавам някой в нещо. Не я пиша защото вярвам, че нещо ще се промени след написването и. Не я пиша и защото търся подкрепа от страна на читателя. Просто има някои неща, които чувствам за нужно да кажа.

Каква беше еБългария в началото?

В страната имаше предимно хора случайно попаднали на играта в интернет. Тя беше един секънд лайф симулатор. Но първите играчи в страна я играеха заради друго. Играта беше нещо като огромна социална мрежа за обмяна на идеи и намиране на приятели. Запознаване с чужди държави или дори за трениране на уменията по икономика. Играта не беше вълнуващ екшън, а по-скоро нещо като фейсбук, с някакви екстри за развиване на профил.

В този смисъл играта имаше вида на един голям сайт за запознанства. В нея хората, които бяха достатъчно активни, за да правят повече от два клика, бяха обединени от общата възможност да създадат една България, различна от реалната и да я превърнат в едно приятно място за прекарване на времето.

И така еБългария съществуваше в продължание на 2 години. Другите страни в играта обаче, трупаха население с изпреварващи темпове и след време се оказа, че за да оцелее еБългария се нуждае от Бейби-бум т.е. привличане на много нови играчи. За това беше започната национална кампания за привличане на играчи.

Повечето играчи дойдоха тогава. Но те вече не идваха по същата причина, поради, която хората преди тях. Някои бяха просто националисти привлечени от гръмките фрази, други от тях бяха "професионални" онлайн-геймъри от други игри (през последните години съм играл няколко и познавам доста от тях - обикновено играят на 3-4 места).

Познавам психиката на тези хора (защото съм бил един от тях). Какво правят те? Ами запалват се по някоя игра. Привличат свойте познати геймъри, събират се и се включват в нея. Целта обикновено е спечелването на класациите или медалите, направата на най-силен профил и т.н. След като спечелят всичко (защото те са наистина добри в това - обикновено им се получава, в най-крайния случай може да попаднат на друга такава групичка, с която да се съревновават и тогава им е най-интересно), та след като спечелят всичко те играят още няколко месеца, докато им омръзне и се пренасят на следнащата игра.

Много такива играчи дойдоха не с идеята да са в една огромна социална мрежа, за приятелства, познанства и лафове, а с ясната цел да направят най-развития профил или да управляват държавата (защото това за тях беше възприето като медала или наградата от състезанието). След като понавлезнаха в играта, решиха, че това всъщност е един политически симулатор и целите всъщност могат да се реализират най-вече чрез политически действия.

Какви са тези действия. Това са познатите ни от други игри математически сметки и движение, за атака в ключовите места в ключов момент. Дижуренето и издебването на подходящата минута не е никакъв проблем. Също и времето. Обикновено тези играчи избират и най-добрата стратегия. Избягвам да давам имена, но тук не мога да не спомена - Емпи например намери оптималния начин за развитие на профила си. Това е похвално - разбира се вижда се опитът и това, че знае какво да прави и кога да го прави, все едно е в игра от типа на Булфлийт или Империя онлайн или Хановете или Травиян и другите такива.

еРепублик не е състезателна игра и няма почти нищо общо с гореизброените. Както казах целта на играта е да бъде един социален сайт. Но за про-геймърите тя се превърна в едно вълнуващо ново предизвикателство, което трябваше да бъде покорено, този път не само със сметки, но и с политически игри.

Тези хора бързо се намериха и започнаха да действат заедно - все пак те са еднакви характери с еднакви цели. В играта, обаче поне до тогава нямаше противник. И трябваше да си го създадат - по възможност по-силен, за да е по-интересно. Разбира се веднага погледите се насочиха към играчите, които взимаха местата, които се предполага, че са наградата. Освен това, за да вземат тези места, съответните играчи се предполага че са доста активни.

И така групичката започна свойте действия. Пак искам да кажа - действаха доста добре и перфектно организирано. Знаеха какво правят и как да го направят. В един момент виждайки, че това което е била страната до сега, се променя, по-сторите играчи направиха опит да върнат нещата както си бяха. Още повече осъзнаваха, че това което са градили доста дълго време, за други е просто едно приключение.

Разбира се тези хора в по-голямата си част не играят т.нар. онлайн игри и не са запалени в тях, защото те не са се регнали в сайта с цел да се състезават с някои. Много от тях смятат играта за едно продължение на фейсбук да речем. За това, когато срещу тях започна да се действа агресивно и деструктивно, да се правят тънки сметки и всякакви политически инсинуации, те изведнъж бяха пренесени от това, което беше еРепублик за тях, в онлайн игра политически симулатор.

Разбира се това не им беше интересно, също повечето от тях са възпитани културни и уважавани хора и за тях наистина обидите и т.н. значеха нещо, а не бяха просто трик за атака на противника (така харесван от българияна). За това те започнаха да се отказват всеки ден по няколко.

Постепенно, все по-активни играчи започнаха да изоставят играта, когато се стигна до оставката на министър, нещата придобиха верижен характер. Хората изведнъж им писна, а пък и видяха, че не могат да върнат играта такава каквато беше - опитите само повече надъхваха групичката геймъри.

Лично аз също загубих стимул да се занимавам със сайтовете, при условие, че те в крайна сметка не бяха използвани за това, за което са създадени, а като инструмент за постигане на политически цели от някои хора.

И ето днес правителството подаде оставка. Най-малко никой, не само министрите, но и повечето им познати и приятели изгубиха желание да се занимават с играта и не можаха да се намерят желаещи за президент и министри.

Това разбира се разочарова групичката геймъри. Те очакваха вълнуващо противостоене с тънки игри, промиване на мозъци и психологически атаки в продължение на месеци. Някак изведнъж им се сториха много лесни нещата и за това сега са леко разочаровани, когато властта им беше отстъпена.

Разбира изводът от всичко това е само един - еБългария никога няма да бъде това, което беше до сега, понеже в играт в крайна сметка ще останат само хората, на които случващото се в момента е интересно и забавно. Дори ако на споменатите хора играта им омръзне след няколко месеца, няма да дойдат по-различни, защото в създадената среда ще останат и ще идват само такива като тях.

Искрено се надявам, да греша за всичко, което написах и това да се окажат едни големи глупости. Наистина....