Join the new world

Така, бях обещал първо статия за фирмите, но ми се струва че тази е по належяща. Защото е много важно да се разберат механизмите на икономиката във еРеп, преди всичко за да се разбират флактуациите в цените и икономиката.

И така първо едно общо обяснение за самата икономика, ще я нарека затворена и ще обясня какво имам предвид със един пример за да е по лесно разбираемо.

Да приемем че имаме 20 работника със еднакъво умение 5, 10 от тях manufacturing и 10 land. Да приемем също така че имаме две фирми Q1-- една за жито и една за хляб (взимам хлябната индустрия защото по лесно ще се видят зависимустите, те вaжат и при всихки други индустрии). Последно приемаме че всички работници работят на 100 здраве.

При това положение 10 работника във фирмата за жито, всеки ще произведе 20 точки производителност или 20 жито -- общо 200 жито за един ден. Фирмата за хляб ще има съответно 10 работника по 20 точки производителност и ще произведе по 20 хляба, или 200 хляба общо. Както знаем 1 жито се използва от фимата за хляб за да бъде произведен един хляб, или при оптимална работа без разлики във здравето и умението на работниците производството на фирма за ресурси Q1 покрива нузшдите от ресурси на фирма за гляб Q1. При това положение се падат по 10 хляба на работник краен продукт за потребление (тоест продукт които могат да потребяват работниците -- ресурсите не са такива продукти).

Приемаме че няма данъци и работниците купуват толкова продукти за колкото им стига заплатата. Тогава ако цената на един хляб = на заплатaтa на 1 работник от фирмата за жито + 1 работник от фирмата за хляб, всичките 20 хляба ще бъдат продадени (без значение на съотношението на заплатите на двамата, може на единия да и много по малка от на другия). Ако обаче приемем че фирмата жито пуска житото на пазара със 10% печалба и фирмата за хляб на сбои ред пуска хляба на пазара със 10% печалба, тогава не всичкия хляб ще бъде изкупен, тъй като заплатите на работниците няма да стигнат.

Защо е вaжен този момент -- защото във еРеп, всички работят и всички потребяват. При това положение максималното възможно потребление е колкото е произведено но на цена на която е произведено, ако цената е по висока от проиводствените разходи, заради данъци, печалба, спестявания и тн, максималното количество на потреблението спада под произведеното. Това вaжи при запазване на количеството злато във обращение и вaжи както за глобалната така и за икономиката на отделните държави във еРеп. Преведено на по обикновен език, за разлика от реалния живот във еРеп работната ръка е 100% от населението и няма по голям пазар които да потребява излишно произведените от тях стоки, тоест няма от къде да се формира печалба.

Разбира се това е основния механизъм на икономиката във еРеп на макроикономическо ниво. На микроикономическо ниво има разлики между различните компании. Поради структурата на икономиката на макро ниво обаче, колкото по големи са разликите между компаниите на микро ниво толкова по зле за икономиката. Големи данъци, печалби и/или спестявания на средства от потребителите водят до свръх производтство. Просто казано ако на ден не се потребява същото количество средства колкото се изплащат за точки производство във една икономика то тя ще има излишъци, колкото по голяма разликата толкова по голямо свръхпроизводството.

Как може да се коригира този проблем и да се вдига стандартът. Най вaжня компонент е количеството злато във обращение, трябва да влиза повече злато отколкото излиза. За икономиката на отделна държава това означава едно от две неща:

1. Злато което влиза под формата на медали и/или реферали

2. Злато което влиза от икономиките на други държави (то трябва да е в плюс обаче). Това може да стане под две форми, по малко вероятната, чрез работна ръка която работи под себестойноста си или чрез износ на продукция поне на себестойноста си.


Първото има директен и бърз ефект, второто по бавен и индиректен, тъй като след това печалбата трябва да бъде преразпределена чрез по високи заплати, или чрез по голямо потребление на тези които са я направили.

Проблема за себестойноста на стоките. Ако вземем примера отгоре отново, можем добре да видим че за производството на 200 хляба участват по равно и работниците във фирмата за жито и тези във фирмата за хляб, тоест в нашия пример те би трябвало да имат еднакви заплати които да се равняват на 50% от стойноста на хляба като продукт. Сaмaта цена във злато или друга валута е без значение стига тази пропорция да се спазва. В реалност обаче има данъци, норми на печалба, и моментни флактуации между предлагане и търсене на ресурси които водят до изменения във тези отношения. Въпреки всичко съотношението винаго ще се стреми как максомално изравняване. Тоест ако заплатите са по ниски във производството на ресурси работниците ще се преориентират към производство на стоки, което ще повиш търсенето на работници в производството на ресурси и ще им вдигне заплатите и обратно. Като ограничени на това, играе ролята на умението което се трупа, което го прави неизгодно да се сменя "професията".

Защо тогава се получава че работниците във производството на ресурси имат по високи заплати. Простят отговор е че нормите на печалби всъщност падат върху работниците които произваждат крайните продукти. Тоест фирмите за ресурси прехвърлят нормата на печалба като производствен разход върху фирмите за производство на крайни стоки. Това води до изместване на съотношението разход за суровини и за заплати при фирмите за производство на крайни продуклти и те компенсират със по ниски заплати за техните работници. От друга страна фирмите за крайни продукти нямат "сигурен" купувач на които да прехвърлят тяхната норма на печалба и следователно тя се поделя между потребителите на пазара (във силнa икономика главно те) и работниците във техните фирми (във слаба икономика главо те).

За еБългарската икономика е вaжно да се разбере че поради липсата на регион със висок ресурс, ниe имаме само икономика базирана на производството на крайни продукти тоест тежеста на нормата на печалба пада на 100% върху потребителите / работниците (защото вече знаем че 100% от потребителите са и работници). Това означава че колкото по голяма норма на печалба имат еБГ фирмите на еБългарския пазар, толкова по малко пари за потребление ще имат потребителите на пазара, и по малко количество стоки ще бъдат купувани. Това ще води до дефлация на цените, и в крайна сметка намаляване на нормата на печалба, но по вaжното е че се увеличава количеството злато което излиза от икономиката за внос на ресурси, защото те представляват все по голям % от разходите за производство. Накратко колкото по ниски сa заплатитe от разходите за ресурси -- означава изтичане на толкова повече средства от икономиката навън, и обратно.

Във краткосрочен план начина за компенсиране е износ навън на стоки, но само ако се продават над себестойноста си (без значение на печалба или не), тоест на цени които са над х2 разходите за ресурси. При такива цени дори самата фирма да губи пари, се вкарват повече средства във обращение в еБългарската икономика. Много е вaжно да се разбере също така че тъй като нашaта икономика не произвежда ресурси, тя произвежда двойно повече продукти отколкото може да консумира, така че без износ не е възможно. Това е и основната причина регионите със висок ресурс да са толкова вaжни и голямата слабост на икономиката в еРеп.

Накрай ще представя една формула която измислих за това как да се оценява развитието на икономиката:


X = Y + (A - C)


където:

X е еквивалента във злато на количеството стоки произведени във икономиката на държавата

Y е еквивалента във злато на количеството стоки продадени на пазара

A е количеството злато влизащо във икономиката (медали/ закупено/ износ/ реферали)

C е количество злато на: нормата на печалба, данъци, спестявания, харчове за нови фирми/лана, внос

Ако Y + (A - C) > X икономиката расте и държшавата забогатява
Ако Y + (A - C) < X икономиката се свива и държшавата обеднява

Към момента не е възможно да се изчисли тъй като доста от параметрите във формулата не могат да бъдат проследени със точност, но може би във бъдеще би могло.

Надявам се статията да е била полезна поне на някои 🙂, ще гледам във бъдеще да я осъвършенствам.