Join the new world

Алкохол, алкохол, ние дойдохме да се напием, за конкурса ни е все едно. Ако алкохола е социалният лубрикант, то българите сме една добре смазана машина. Както казва чичко Чарли, (не тоя от сериала) пиеш от мъка, пиеш от щастие, пиеш за да се случи нещо. Е, като пиеш се случват разни неща. Един сравнително пресен пример: Върви си един приятел(падауан на алкохола) в локалното на Цариградско и го спира патрулка за проверка. Взимат му личната карта и драсват с мръсна газ. Wtf?! Нашето момче с пиянската си избирателна памет запомнил номера на патрулката. 112, звъни, обяснява за случката, жената отсреща го пита „Бе момче, ти пиян ли си?“, „Да, но все пак ония двамата ми взеха личната карта!“. След 10 минути му я върнаха без обяснения. Такива ми ти работи. Рисковете на прибирането пеш.

Има една група дядовци в квартала, редовно се наливат около Аванти-то до нас. Като има пари пият син етикет, а.к.а. Савойче, като няма пари, може и на спирт. Все тая, градус да има. С единия си имаме закачка, аз го черпя цигара, той ми разказва по някоя глупост. Бера си истории така да се каже. Имал си здравословни проблеми човека, отишъл на доктор. Никакъв алкохол, нито грам. Ебаси тъпия доктор, нищо не разбира тоя. Отива на друг. А бе не е препоръчително да пиеш. Здравето е по-важно, недей. Ше им мамата на тия доктори, толкова години учат, само едно повтарят.“ След дълго лутане намира правилния доктор. Колегите не ти дават да пиеш, ама ти луд ли си, по 200 грама вечер нищо ти няма. Е това вече е доктор. Та за тоя тип симпатяги, д-р Радева е върховен жрец и символ на модерната медицина. Хем аграрно, хем модерно, дет‘ се вика. Да живей! Хайл Радева! Айн дринк, айн волк, айн дрънкен райх!

То и аз обичам да си попийвам. Социален пияч съм си. Като няма с кого и асоциален ставам. Но социалното е по-приятно. Обичам и да спортувам де. Не че тичам в парка с биричка в ръка и патронче в другата, но си трябва баланс между двете. Редуване му е майката. Степенуване по-скоро.

Сега пет сериозни реда. Има хора, които чрез алкохола и/или наркотиците достигат едни други измерения, които ние обикновените люде, можем само да гледаме и да се надяваме. Чакай и се надявай беше. Все тая. Множество велики хора/творци/ разширяват лимитите си чрез тия субстанции. И, мамка му, получава се. Джим Морисън, Буковски, Хемингуей, Фитцджералд(напиши го ти на български, кат‘ си толкоз отворен), Марк Твен, Булгаков, айде да не изреждам още, сетихте се. Което не значи че чичо Пенчо с основното си образование и литри алкохол, ще стане непременно модерния Достоевски. Не става само с пиене, трябва и акъл.

Край на сериозността. Свирим отбой. Едни от най-забавните ми случки са свързани с алкохол. Не знам да ли е в рамките на нормално или явно имам някаква склонност, вие ще кажете, но историите просто се редят една след друга и няма да ми стигне листа да ги напиша. Няма да забравя как се бяхме присламчили към група млади кобилки(висша форма на женска красота) в един бар и на въпроса „Откъде сте момчта?“, wingman-a ми им отговори „От на майка ти пи*ката!“. Свалката беше туто финито, но ревях от смях около 5 минути. И определено си струваше изражението по лицата на нищо неподозиращите момичета. Атака от засада. Бам! Double kill с един удар. Е, те нямаха вина, но в битката с алкохола падат и доста невинни жертви. На война, като на война.

Започнах с една песничка на агитката на ФК Добруджа и с нея ще завърша. Пичове, не ви познавам, но сте богове. Шапка долу пред вашето чутовно величие. „Алкохооол, алкохоооол, алкохооол, алкохооол, ние дойдохме да се напием, за резултата ни е все едно.“