[МВнР] Една камара ъпдейти 6 (САЩ доклад)

Day 3,967, 08:01 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Ministry of Foreign Affairs BG


Чувствам се виновен за загубата на регионите в САЩ, защото защитата беше изградена върху план, който аз измислих. Поради това искам да обясня на всички какво направихме, защо го направихме и да гарантирам, че информацията е достъпна за всички за да преценят сами. Преди да говоря в детайли искам да дам един общ поглед над нещата : поради активните военни действия на Хърватия предните дни, ние си помислихме че можем да се възползваме от това. Знаехме, че Чили ще са труден противник, но поради различните времеви зони реших, че ще е най - добре да подсигурим първо други региони и след това да се притесняваме за тях.



Ден 1
Lithuania -> Missouri https://www.erepublik.com/en/military/battlefield/144848
Поради обявяването на Естествен враг и Въздушен удар помолихме Литва за помощ във войната със САЩ.Оригиналния план беше Литва да блокира САЩ и ние да спечелим войната с останалата ни щета. Резервният план, в случай, че нещата се объркат, беше Литва при нужда да ни даде граница около регион, който държим, но се надявахме да блокираме САЩ и временно да затворим войната.

Croatia -> Virginia https://www.erepublik.com/en/military/battlefield/145340
Имайки предвид предишните битки и разположение на силите, нашата тактика беше, че ще се опитаме да използваме ранните рундове, за да направим епици във всички дивизии, като затворим войната възможно най-бързо, за да се съсредоточим върху въздушният удар на Чили, който предстоеше по-късно през деня. Войната, за която се носеха слухове (размяната на региони между САЩ и Хърватска), не се случи, а фактът, че Кентъки бе превзет от Литва означваше че имаме и план Б, в случай че плановете ми не успееха: да защитим Илинойс като централен регион, заобиколен от съюзници.
Знаехме, че вариантът с епик във всички дивизии ще е рискован, но не можехме да си позволим да играем на сигурно - с ограничен брой региони, имахме нужда от инициативата възможно най-бързо за да спрем хърватския напредък. В тактиките, които избрахме, имаше също така и послание: без значение дали ще спечелим или загубим, да покажем на Хърватска, че това ще е сериозна битка. Много малко бяха онези, които искаха истинска война с нас в последно време, така че да се съсредоточим върху Хърватия не само беше полезно, защото знаехме, че вече са похарчили много, но и като послание за всички останали. Ще се бием, когато другите не го правят. А също и: победа или загуба, да се биеш с България означава, че се нуждаеш от щета, за да се справиш с всички онези епични битки.

USA -> Indiana https://www.erepublik.com/en/military/battlefield/145344
Битката със САЩ не беше планирана да е много оспорвана. Понеже имаше отворена война между Литва и САЩ разбрахме че можем да оставим съюзниците ни да ни помогнат с тази битка докато те продължаваха да гонят САЩ минавайки през нашите региони, което ни позволи да фокусираме нашата щета другаде.

Chile -> Massachusetts (AS) https://www.erepublik.com/en/military/battlefield/145374
За всички изглеждаше, че Чили завзема Масачузетц, за да са близко до съюзник, но аз не смятах така. Региона би бил ключов, ако ние поискаме помощ от Сърбия и тази атака показва, че антиАстерия е притеснена да не го направим. Изглеждаха притеснени, тъй като нашия президент беше започнал разговори с Астерия да ни помогнат. Но обратно към войната, бяхме използвали всичко срещу Хърватия, което означаваше, че нямаме нищо срещу Чили.


Ден 2
Lithuania -> Kentucky https://www.erepublik.com/en/military/battlefield/145488
Чрез атаката на Кентъки, Литва отряза границата с Илиноис, но за съжаление САЩ успяха да вдигнат въстание в Мисури преди ние да успеем да започнем такова някъде другаде, независимо че очаквахме подобен ход. Това че Литва притежаваше и Мисури и Кентъки означаваше, че Румъния трябваше да се погрижат само за 1 регион - Илиноис да е защитен от директна атака и така за нас остава само да защитим въстанието.

USA (RW) vs Croatia - Texas https://www.erepublik.com/en/military/battlefield/145544
Нашия президент успешно уреди помощ от Астерия, която представляваше влизането на Сърбия и Румъния във войната. Във външната политика Астерия ни каза, че има НАП с Чили, което означава че каквото и да се случва те не могат да правят нищо едни срещу други. Румъния вече имаше отворена война с Хърватия и Сърбия имаше граница с техни региони, което им позволяваше да пуснат закон за Естествен враг. Така Румъния можеше да пусне Въздушен удар срещу САЩ и да се фокусира на Юг, където има региони едновременно и на САЩ и на Хърватия и Сърбия/България да се фокусират на североизток : Сърбия нямаше да предприема нищо срещу Чили, но ако се наложи те могат да отрежат границата между България и Хърватия, за да може да се фокусираме главно върху Чили. Но да се бием само срещу Чили не беше достатъчно, трябваше да осигурим граница и на Сърбия. Въстанието в Тексас беше важно тъй като Сърбия щеше да атакува Ню Йорк. Този регион имаше само 1 граница с Хърватия - Ню Джърси, което означаваше, че ако вдигнат въстание там Сърбия щеше да е блокирана и разговорите на нашия президент с тях да ни помогнат щяха да са били напразни. Следователно ние се координирахме и за щастие благополучно започнахме въстание в Тексас преди те да успеят да вдигнат в Ню Джърси и да блокират Сърбия.

USA (RW) vs Bulgaria - Ohio https://www.erepublik.com/en/military/battlefield/145545
Да се опитат да ни изтощят, хърватите започнаха въстание в Охайо. Тъй като това можеше лесно да се спечели от съюзниците ни, отново фокусирахме щетата си другаде. Това означаваше, че след като Румъния се приземи ще могат да защитят Астерия от хърватите, тъй като вече бяхме загубили нашите региони и ние не можехме да го направим.

Chile -> New Hampshire https://www.erepublik.com/en/military/battlefield/145547
Затова изместихме фокуса си върху New Hampshire и не се опитвахме да спечелим другите войни. Победа тук щеше да означава задържане в Щатите и шанс да запазим малка част от регионите си, докато тече прегрупирането. Хърватия, Чили и САЩ имаха шанса да пуснат атаките си в удобен за тях момент, поставяйки ни в още по-трудно положение откъм координацията и насочването на щетата ни. Надеждата ни беше, че ако се фокусираме върху Чили, щяхме да успеем да вземем инициативата и да си възвърнем контрола над войната, изгонвайки ги от САЩ и печелейки време за справянето с двойния проблем САЩ & Хърватия. Възпрепятствани от часовата зона, не успяхме да си подсигурим победата срещу Чили и тъй като фокусът не беше върху другите войни, загубихме всяка една. В този момент съзнавахме, че положението е тежко, но благодарение на предходно планиране, знаехме, че имаме крепост в лицето на Illinois.

USA -> Tennessee https://www.erepublik.com/en/military/battlefield/145548
Понеже този регион беше в обхвата на румънския въздушен удар оставихме битката на самотек. Дори и Румъния да не успееха да го вземат, Литва можеше да се придвижи около него.

Croatia -> Pennsylvania https://www.erepublik.com/en/military/battlefield/145549
Този регион беше в обхвата на Сърбия, поради това ние игнорирахме битката и се фокусирахме другаде.

USA (RW) vs France - Mississippi https://www.erepublik.com/en/military/battlefield/145567
Това въстание означаваше, че планът ни да се съсредоточим върху Чили ще бъде успешен, ако успеем да спечелим. Освен да осигурим граница на Сърбия, трябваше да се уверим, че Румъния ще успее да изтрие Хърватска от южните щати, така че трябваше да започнем и да контролираме въстание в Мисисипи и да се координираме с Франция, за да постигнем това.

USA (RW) vs Egypt - Oklahoma https://www.erepublik.com/en/military/battlefield/145586
Това въстание започна с цел изтощаване на Египет, също така да прати враговете ни в грешната посока. Може би се е изтълкувало като опит да се възползваме от ситуацията да премахнем Египет и да накара американските ловци на медали да принудят Египет да профука щета, за да поддържа стените.




Ден 3
USA (RW) -> Illinois https://www.erepublik.com/en/military/battlefield/145624
Първоначално, планът ни беше НИЕ да стартираме въстание в Илинойс, защото САЩ не изчислиха правилно атакати си и бяха уязвими от гледна точка, че можехме да избираме кога да атакуваме Илинойс. Това беше последният ни регион в сърцето на Америка: и само САЩ можеха да го завладеят (с въстание или директна атака) - никой друг нямаше граница. До този момент всичките им атаки бяха в унисон с Чили / Хърватия и най-вече в благоприятно време за тях (или когато имахме други по-важни битки, или късно вечер когато лягахме да спим). За съжаление въстанието стартира по-рано, отколкото бяхме планирали : вероятно започнато от американци или хървати, така че те да не бъдат блокирани в праймтайма. В началото смятахме да стартираме Илинойс няколко часа по-късно и след спечелването да принудим САЩ да отложат директната атака. Колкото по-късно атакуваха, толкова по-голяма част от битката щеше да се проведе в нашата част на денонощието, а не в тяхната. Тъй като започнахме по-рано, това означаваше, че трябва да се опитаме да загубим няколко точки по начин, който ще продължи войната, за да приключи по-късно. В същото време, също трябваше да вземем под внимание факта, че ако превърнем Илинойс в голяма битка САЩ/Хърватска/Гърция/Унгария/Албания и всички които са се били усилено ще трябва да се включат. Щяхме да имам бонус от “легените”, домакинско преимущество (хора със скрипт, особено Д4, това са 300-400 млн всеки рунд). Колкото повече щета пилееха съперниците ни в тази битка, толкова по-малко щеше да им остане за директната атака, която следваше. Така че в четвърти рунд взех решение да оставим САЩ да спечелят 22 точки и да удължим войната. Ако планът сполучеше, щяхме да сме изгубили 1 рунд но да удължим войната с 2 (заради двойните точки във въздушния). След загубения 4-ти рунд, променихме заповедите така, че да печелим само Д4 и да удължим битката до толкова, че да провалим шансовете на САЩ за среднощна атака.

Lithuania -> Indiana https://www.erepublik.com/en/military/battlefield/145637
Литва продължи напред, за да подсигури другите региони и да постари Хърватия/САЩ в по-неблагоприятно положение.

Romania (AS) -> Tennessee https://www.erepublik.com/en/military/battlefield/145674
Тъй като вече имаше ясен план за изгонването на Хърватия от всичките им южни региони в Щатите, Румъния избра да се приземи в Tennessee. Дори и да бяха кацнали в Missouri (граница на Illinois), атаката щеше да приключи твърде късно, за да попречи на САЩ да нападне Illinois чрез директна битка. На практика, където и да се бяха приземили, това нямаше да има никакво отношение върху хода на нашата битка; но щеше да създаде проблеми за Хърватия и Щатите.

Croatia -> District of Colombia https://www.erepublik.com/en/military/battlefield/145711
USA -> Arkansas https://www.erepublik.com/en/military/battlefield/145712
Chile -> Vermont https://www.erepublik.com/en/military/battlefield/145718
Нашият опит да удължим въстанието е Илиноис осуети оригиналния план на хърватите и те бяха принудени да преосмислят стратегията си. Всичките 3 атакуващи държави започнаха нови атаки. Това означаваше, че удължаването на въстанието беше безсмислено, тъй като САЩ щяха да имат 24 часа да презаредят след Арканзас. За това вместо да атакуват същата вечер, те можеха да атакуват следващата. Ако се бяхме опитали да спечелим в Арканзас, който имаше граница с Хърватия, щяхме да имаме 2 големи войни ( една атакуваща и една защитаваща), Както и въстанието в Илинойс да бъде спечелено (и след това по-големи войни за да опитаме да отстраним Хърватия). Каквото и да направехме, ни предстоеше голяма битка, за да останем; някои от методите са по-бавни и трудни, а други по-бързи, но пък по-рисковани. По този начин ние имахме повече бoрби, през пиковите часове, повече време с войни, което означаваше, че ще можем да се възползваме от ТР/Legend бонус, и да накараме Antiasteria да използва много повече щета, и вафли, за да ни победи. Ако не изгубехме точки, от Щатите, в по-късните рундове ще трябваше да се бием на тяхната страна, за да забавим войната и да се отървем от среднощната заплаха: но това значеше, че ще трябва да кажем на нашите бойци да жертват техните ТП награди, и нямаше да имат възможност да използват своя леген бонус, за да смегчат анти Астерия доминацията - и когато ни видяха, че се бием на страната на Щатите, те се преместиха и започнаха да се бият от българската страна, за да затворят битката по-бързо.



Резултатите бяха налице - отвориха се директни атаки с цел да се разсее щетата ни, а въстанието от просто предпоставка за Щатите да нападнат през нощта, прерасна в сурова война. За тези, които на всяка цена искаха да останем в САЩ - имахме шанса да се бием във възможно най-утежнени за противниците ни условия. За тези, които смятат, че присъствието ни в САЩ представлява просто загуба на време и усилия - напускахме Щатите скорострелно. Това, което ми се върти в главата е само стратегията “победа или загуба - зависима само и единствено от щетата”. Но за да имаме война, в която на всички про-военни настроени и “не си струва играчи” бива угодено, а противниците ни са принудени да се впускат с все сили, да сменят приоритети и да използват енергийни барове и злато, за да ни победят - ако бяхме победили, това щеше да е успешна стратегия. Но ако загубим, враговете ни ще пируват за момент. И ще бъдат далеч по-слаби в битките, които предстоят.

Mожем да имаме различни мнения относно резултата, но по това време, и с поглед назад, не виждам други алтернативи, по които можехме да проведем тази битка. Основният факт е, че в повечето битки ние правим над 70% от общата ни щета, докато нашите врагове Хърватия/Чили/САЩ правят едва 30-40% от общата им щета, докато техните съюзници добавят останалата щета. Истината е, че ние бяхме мишената, защото сме им проваляли плановете, не веднъж, по целия свят - и никой стратегия не може да избегне факта, че е по-лесно да се провалиш, отколкото да успееш. Но нашата стратегия успя да направи събитията доста по-трудни за отсрещната страна, както и изискващи доста повече средства. Истина е, че загубихме, и аз поемам отговорност, че част от моите решения доведоха до тази загуба, но сега, когато виждате причините, които стоят зад избора ми и колко различни неща могат да променят и подрежат приоритетите във войните(двете неща, които ние правим, и нещата, които другите правят), надявам се можете да прецените правилно, че нашата загуба не се дължи на липсата на стратегия, приоритети или планиране. Аз имах отговорността да изготвя план за защитата ни, нашият президент направи сделки с Астерия, а нашите бойци дадоха най-доброто от себе си. Но понякога, дори и най-доброто, на което сме способни, не е достатъчно, и врагът се оказва победител.


Както обикновено, се извинявам за отегчително дългия текст, в стила на Стоич. Надявам се виждате, защо отне прекалено дълго време, за да бъде публикувана статията.
Van Sloth