Мастиления Лабиринт 3 ,5-ти кръг Ягодова лимонада
Mapogep
“...Душата ми е рай и пъкъл... “
Още не написал:
“Душа на влюбен, непризнат поет... “
из стаята се разнесе:
„Противоречието – тайнствено е то,
кога е съвършено и за умни и за тъпи.
Изкуството е старо и е ново, друже мой,“
Но безсилно е, щом противоречие и в съвършенството настъпи.
Една гъста черна мъгла, като измъчена пушечна диря от безличен трабант, се спусна от горния десен ъгъл на стаята. Секунда след това пред мен се изправи ренесансов шопар.
МЕФИСТОФЕЛ:
"Проклинам всичко, що сърце ни
Уплита с примки и лъжи,
Зове и прелъстява ни и заслепени
Във тоя свят печален ни държи.
Проклинам мислите суетни,
Умът с които сам се е опил,
Проклет и всеки блясък мимолетен,
Що тъй е чувствата ни заслепил,
Проклети бляновете лицемерни “
За слава, за човешко име и душа...?
- Проклинаш мен!- замислих се аз, - но… моля,
поправи ме щом греша:
Нима не е за тебе вид мечта
да притежаваш нечия душа?
Човешка, както казваш ти,
било тя купена със блясък, примки и лъжи?
Шопарът прокара ръка по брадата си и мъдро, и възвишено изрецетира:
“О, вярвай ми на мене, който някой другий век”
Човешка алчност от мечта човешка разпознава,
“от люлката до гроба не един човек,”
не само своята душа бе склонен да продава!
“ Отдавна е то стара басня,
че хората не са на надобро:
От злия в злите ги съдбата тласка”
и няма лек за тяхното тегло.
“ Човешка алчност и мечта.” Къде е брода и има ли река”- летяха въпросите в главата ми. И сякаш миналото в него заговори със старите рими, стихоплетството и заучените фрази, влезли в учебниците. Имаше нещо в излиянията на събеседника ми, що не ми убягна. Ключовата дума бе... “Отдавна...” и тя обясняваше всичко – от мефистофеловия образ, до неговата собствена дяволска непреходност.
– Говориш ми за хората,- подхвърлих иронично аз,- но с все същия си стар език в захлас.
МЕФИСТОФЕЛ:
„Каквото си, това си ти!”
Каквато щеш перука си тури
с къдрици гъсти нея разцвети,
ходи с кокили ако щеш дори,
Но винаги ще си останеш Ти!”
А ти – приятел,
ти променяш си съдбата,
играеш си на зарове с Смъртта
и май забравяш правилата на играта:
“– С жени не бива никаква шега.”
Аз: (прекъсвайки го)
Смъртта за никого не е съблазън
и чувствам малко странно, но и ти,
говориш ми за нея с неприязън...
МЕФИСТОФЕЛ:
Но не и за любов,
защото любовта боли.
И дъжд тъгa след нея тежки капки рони...
Аз:
„Тъга след радост, радостта тъгата гони…“
Шопарът изръмжа. Стисна юмруци в безсилието си и навел глава тръгна към ъгъла, от който се бе появил. Малко преди да се покатери по стената спря. Обърна се, потисна изневярата в себе си, поклони се и изсумтя:
МЕФИСТОФЕЛ:
Проклинам заслепяващи видения,
родени от човешката мечта...
Аз: (отговаряйки на поклона)
Проклинам всички плахи въжделения,
люляни от измама, живяли в суета.
Той си замина. Сърцето ми подскочи инстинктивно, а думите зашариха по листа пред мен:
Душата е робиня... Аз я мразя. Искам обяснение:
- О, ти душа, подала се на плътско изкушение,
с какво заслужи с теб в едно умът да страда -
сърцето гнила ягода,
грехът удавен вместо в вино, в лимонада?
... А после дълго в мрака устните римуваха
бемоли от надежди, диези на страха...
Под ритъма им в мислите ми затанцуваха
самотен дявол и жена.
Comments
Браво, Veni, vidi, vici!!!
Уникално
Сещам се само за един, който би си го позволил
[removed]
[removed]
"Толкова малко с толкова много думи?
Звучи доста обидно, дори и за Гьоте!😁)
Тук мненията ни се разминават категорично.
[removed]
Уау!
Аз май ще пощадя моята душа тази седмица и ще й спестя дисекцията. 🙂 След тази статия, каквото и да напиша, ще бледнее. о7
Браво ! Моята Муза като чу , че ще трябва да прави дисекция на душата си и .... запиля се нанякъде през глава 😃
[removed]
[removed]
Браво, жалко само, че и тази статия ще отиде в дъното на класацията защото части от нея- цитат "взаимствани от текстове, които свободно могат да се открият в мрежата. Тъй като идеята на конкурса по принцип е да стимулира авторските произведения"
Това само ако правилата са еднакви за всички, де :Д
Къде видя да пише, че това е нашата финална статия?
Да съм казала, че е?
Казах, че по правилата отпада 🙂 , което е нещо различно 😁
Тогава на кое точно дъно я прати така охотно? Всеки има право да пише статия, а дали тя ще е на финал или не, това е отделен въпрос. Ама на вашия отбор май не му издържат нервичките, че наскачахте така остро.
ахахаха
аз наистина се забавлявам като гледам някой как се напъват 🙂
впрочем и използването на клипове в статиите позволено ли е (по-скоро по правилата ли е) ако не са създадени от авторите на статиите? :ДДДД
Прекаленото използване на усмивки е признак на слабост и истерия!
Приятна игра и късмет!
😉
Статията няма да участва на финала!
На мен обаче си ми харесва и Благодаря и на Винченцо!!!
Надявам се това да успокои страстите.
Солам, не виждам проблем статията да участва в гласуването. Тук всичко е ясно - чия е концепцията и кой е авторът. Не се впечатлявай от думите на плагиати, които шмекеруват със статии тип открадни-клъцни-срежи-подреди скучни картинки.
и на теб приятна игра, много късмет и по-малко нервност🙂
усмивките са си усмивки и в повечето случаи са израз на добро настроение, но нервността не е признак на нищо добро 🙂
Всъщност, не си съвсем права.
Допускат се материали на други автори, стига това да е обозначено.
Това бе аргумента за дисквалификацията на нашите статии.
Има резон, защото, ако ти пишеш за Ботев, няма как да не цитираш Ботев. Просто Хамав трябваше да го уточни. Както и ти.
В тази статия е обозначено, къде е автора и къде първоизточника. Вярно е, че са извадки от два български превода, но са обозначени.
Така, че принципно е възможно. аз поне така разбрах. Ще попитам за по-сигурно.
Твоят аргумент е единият, поради който не бих рискувал - неясна територия. Другият е липсата на ягодова лимонада. Вкарахме ягода и лимонада, но не и в комбинация, та знам ли!
Наистина доста неясна територия 🙂
Ако погледнем формално всяко използване на клип, картинка, дори заглавие на песен, вплетено в изречение, които не са създадени от автора на статиите нарушават правилата.
Аз лично не бих се формализирала толкова, но след като веднъж е започнало да го прави журито би следвало да продължи.
Уникален текст.Браво.