Join the new world

Тъжният напев на дворцовите камбани сякаш се разби в масивното дърво, от което бяха направени портите на съвещателната зала. Кралицата знаеше, че все още не можеше да се отдаде на мъката си. Всички чакаха. Огледа лицата на децата си насядали около кръглата маса. Четиримата сина и единствената им дъщеря гледаха напрегнато пред себе си опитвайки да скрият сълзите си.

Знаете защо сме тук. Трябва да чуете предсмъртната воля на баща си. Всеки от вас четиримата ще получи по една равна част от кралството. Сестра ви поема грижата за дворецът и земите около него. Управлявайте мъдро и справедливо, и не забравяйте, че враговете ни винаги ще опитат да разрушат връзката между вас, защото тя е изворът на могъществото ни.

Речено сторено.

Най-големият бил Перин. На него се паднали Северните територии. Животът в тях бил суров, каквито били и хората там. Свикнали да водят непрекъсната борба с времето, зверовете и налитащите дивашки орди северните били известни навред с уменията си на бойци. Те контролирали земните сили. Сред тях Перин се чувствал у дома. Надарен със сила и сръчност бързо спечелил уважението им. Заради него били готови да се изправят и срещу най-свирепите противници, но често оставяли земите си незащитени, разчитайки на славата си.

Перун бил вторият син. Той получил западното кралство. Народът му живеел в непристъпни крепости скрити високо в планините, където техни съседи били само птиците. Научили се да контролират въздушните сили. Не били страхливи, но мразели да се разделят със свежестта на планинските течения и красотата на окъпаните от слънчеви лъчи снежни върхове. Затова с годините обърнали гръб на живота в низините, смятайки че нищо не може да ги застраши.

Николай получил земите на изток от бащиният си дворец. Сякаш боговете ги бяха създавали за себе си. Тучни ливади, пълноводни реки, плодородни поля, гори пълни с всякакъв дивеч. Народът му почитал слънцето, защото благодарение на него имали всичко, от което се нуждаели. Научили се да управляват огнените сили, защото вярвали, че нищо не може да им устои. Отдадени на земята и грижата за нея забравили за опасностите, които ги заобикалят.

Борил бил най-малкият от четиримата братя. Той поел на юг. Земя в която водата била по-ценна от скъпоценни камъни. Заради оскъдното и количество, и непоносимите жеги хората предпочитали денем да стоят скрити в сенките. Знаели да се радват на малкото, което имат и да почитат самия живот, заради което боговете им разкрили тайните на водните стихии, с чиято помощ оцелявали. Били готови да посрещнат сърдечно всеки, който почука на врата им затова не вярвали, че имат врагове.

Най-късно на бял свят в семейството се появила Принцесата. Още като дете си спечелила любовта на всички около себе си, защото никой не можел да остане равнодушен към радостното излъчване и звънкият и смях. Когато запеела гласът и успявал дарявал спокойствие и щастие, а когато засвирела на любимата си арфа човек имал усещането, че дори облаците се спирали да послушат ангелските звуци. С бяла като сняг кожа, наситено зелени очи и огнено червена коса, покорявала всеки, който я зърнел с красотата си. На нея баща им оставил грижата за главният дворец на кралството, защото знаел, че единствено тя е може да укроти братята си и да взима решения водена от добруването на всички, а не на собствените си емоции.

Годините след смъртта на старият крал минавали. Братята все по-рядко намирали време един за друг. Въпреки усилията на принцесата връзките между четирите части на кралството отслабвали, а с това се нарушил и балансът в живота им. Дните станали мрачни и къси. Слънцето все по-рядко пращало топлите си ласки. Студ и мраз сковал земите. Зимата покрила със сняг и лед всичко наоколо. Усетили слабостта им лукавите владетели на съседните кралства започнали да настройват братята един срещу друг. Караниците между тях ставали все по-лоши и скоро спрели да си помагат.

Най лошият им враг бил кралят на тъмното царство Гургур. Бил лудо влюбен в принцесата, но всички опити да я вземе за жена се проваляли. Той бил и причината за честите разпри между братята. С лукавост и хитрост успял да отрови отношенията им. Изчакал търпеливо зимата да изтощи силите им и с помощта на съюзниците си Малякин и Краят почти без съпротива си пробил път към Двореца.

Обсадата му продължавала вече от седмици. Гургур губел търпение и ставал все по-жесток в действията си. Изгорил всички провизии на селяните, които те изоставили прибирайки се зад стените на двореца. Спрял достъпът им до вода, хвърлял огнени топки по сградите. Пожарите горели от дни. Победата била толкова близко.

Принцесата виждала отчаянието около себе си. С гласът си и вълшебната арфа крепяла духа на войниците си дни наред. Изпратила зов за помощ до братята си, но никой не се отзовал. Това което принцесата не знаела е, че пратениците били заловени. Затова решила да спаси народът си и да се предаде на омразния Гургур. Наредила да отворят вратите на двореца и се приготвила да срещне съдбата си. Хората разбрали за решението на своята владетелка запяли песен по-тъжна от всичко чувано досега. Ветровете подели звуците, ехото ги усилило многократно и казват, че дори настъпващите врагове спрели своят ход стъписани от чутото.

Изведнъж на север сякаш в отговор на тъжната песен прозвучал самотен рог. Бойният рог на Перин. Десетки други върнали поздрава му. На запад небето изведнъж потъмняло. Перун летял на гърба на огромен орел, следван от хората си. От изток засвяткали огнени мълнии, а от юг се чувал тътен от надигаща се буря. Макар и късно братята научили за бедата надвиснала над тяхната любима сестра. Засрамени от глупостта си, обединили усилия срещу общия враг, но не знаели дали не са закъснели.

Легендите за битката, която последвала не стихват и до днес. Гургур, Малякин и Кроат били разбити пред стените на двореца. Пред същите тези стени казват четиримата братя и тяхната сестра си дали обет, който спазват и до днес. Дойде ли зима събирали народите си там и празнували щастието, че могат да бъдат заедно.