За братството, дружбата и предателството между еНародите

Day 3,000, 07:10 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Av1t0hol

Много хора които следят какво се случва сигурно са учудени защо през последната кампания руснаците се биха сериозно срещу нас, предполагам вече ясно се забелязва и това, че Чили вече не ни помага и се дистанцира все повече. Съответно, тръгнаха обвинения, сръдни, закани, както и самообвинения - че ние сме си отблъснали сами "приятелите", че трябвало да си направим харакири, но да не ги сърдим, и т.н. И едните и другите не са прави - Русия и Чили не са ни виновни с нищо, както и ние спрямо тях, но проблемът си е изцяло наш. Лично аз оставам с впечатление, че голяма част от еОбществото ни е с погрешни очаквания и разбирания за характера на международните отношения, били и те виртуални - от там идват и всички драми, които периодично ни спохождат. Обяснението на събитията е много просто и това е целта на тази статия.

Първо малко теория - като видя някой да обвинява други народи и държави че били коварни предатели, неблагодарници, а други че били лоялни и честни ми става винаги смешно. Международните отношения са сложна наука и тяхното изучаване през вековете е избистрило няколко теоретични модела - това което на вас ви се струва нередно и нелепо всъщност е много рационално поведение ако се смени гледната точка.
Смятам, че на еРепубликата най-точно пасва парадигмата от РЖ наречена "Политически реализъм", която има следните характеристики:

1. Недопустимо е междуличностни отношения като приятелство, любов, солидарност, предателство, коварство и т.н. автоматично да се пренасят и да се лепят на цели общности - не може даже на социална група, пък камо ли на национална държава - хората не са пионки, а индивидуалности -в рамките на една група може да изобилства от приятели, предатели и мошеници на едно място - не може да им се лепят масови етикети.
2. Националните държави, като сбор от индивиди се ръководят единствено от своите интереси - това ги е събрало заедно и това ги държи заедно - понятия като чест, достойнство нямат никаква стойност за общността ако заплашват нейното добруване или съществуване.
3. Международните отношения са игра с нулева сума - печалбата за един е загуба за друг - единствен мерител е силата - икономическа, военна - в съюзи се влиза само ако са изгодни, а да прецакаш останалите е висша ценност.

В общи линии е това, към него може да се прибавят и два фактора характерни само за ряпата и още повече усложняват живота на фейсбук маняците:
1. Тук политическите елити за разлика от РЖ се сменят всеки месец - може да си бил "приятел" с някой, другия месец на власт може да дойде "врагът".
2. Играчите умират много бързо - може преди година да си си давал задника за Чили, да си им спасявал бейби бума, да си им събирал хляб, да са те трили заради тях - и утре изведнъж това да не се помни от новите поколения и да те плюят по статии и да се чудят как елегантно да ти бият дузпата.

Като се приложи този модел (Той е от РЖ) може да се обяснят много неща - всъщност се вижда, че Русия и Чили играят играта така, както трябва да се играе, а балъците сме ние - те винаги са си гледали интересите, ние пък сме се вперили в някакви нереални фикции и после роним сълзи.
Като още един пример мога да дам отношенията ни с гърци и хървати - много от вас си спомнят, че преди няколко години бяхме страшно гъсти с гърците - даже имаше термин BulGreece - лично аз не съм виждал никой да налива толкова за нас колкото някои техни танкове - и кога удряха? - когато воювахме с Турция и особено с Македония - ще рече те си гледаха интереса, подобно е и положението с хърватите - докато удряха за нас бяха "приятели", после станаха "курви" и "предатели". С такова мислене никога няма да стигнем далеч.
Още един хубав пример са отношенията ни с държавата Иран - преди повече от 5 години с тях имахме "приятелство", дадоха ни важни региони под наем, после станаха предатели и ни "забиха нож в гърба", после пак минахме още един пълен цикъл от приятелство, до предателство - иранците тук ги наричаха най-големите "курви" в играта - един ден с нас, един ден с турците. И сега какво стана? - пак сме приятели, защото интересите ни съвпаднаха - "курвите" от Иран ги слагаме за СОД, бием за тях като луди и се кефим, че мачкат чалмите - ето ви пример, че политика базирана на интересите винаги минава и ще минава! Иранците и те я играят по-добре от нас играта.

Има една приказка - "на крива ракета и космосът й пречи". Е нашата е страшно крива - лепнали сме етикети на 3/4 от еДържавите - не можело да се съюзяваме със сърбите - били интерсчии, хърватите са курви, САЩ са боклуци, Полша -бонусчии, гърците коварни фермери дето удрят само в гръб, единствените светци май сме ние, Македония и Индия. Този удар по САЩ, че да спасяваме бейби бума на Индонезия беше върховна простотия - ударихме една от най-богатите еДържави, че да помогнем на друга дето почти не си е мърдала пръста за нас и винаги е водила откровено изолационистка политика - ето нас ни затриха заради тях, вкарахме рекорден демидж - къде са нашите "приятели" от Индонезия сега да върнат жеста? Няма ги и няма да дойдат никога, защото не са балъци като нас! С това не искам да критикувам Таблов - докара ни хубави емоции и самочувствие, раздвижи играта, но тази политика беше част от кривата линия, която следваме от самото начало, с някои дребни изключения.

Докато не излезем от модела за "братството" и "другарството" и не вкараме "интересите" в уравнението, все ние ще сме затритите и онеправданите.