Дамянчо в новата кухня / Три загубени послания от ДС

Day 2,898, 15:11 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Bamse Bear

Ако си прост, питай.
Ако не разбираш какво ти казват, питай пак.
Ако не питаш, може да сбъркаш.
Ако бъркаш, не означава, че си прост.
Хайкото на Шишо

Изводът: Не е прост този който бърка а е прост този който прави нещата без да ги разбира и без да пита.


Всичко около нас е функция от нашите действия. Ако това което виждам ми харесва, значи правя нещата както трябва. Ако това което ме заобикаля не ме кефи, значи аз нещо бъркам. Това е първи закон на Шишо, за влияние на човека върху околната среда.

Изводът: Ако не правиш това което трябва да направиш, никой няма да дойде и да го направи вместо теб а ти ще живееш в постоянна ненавист и омраза към всичко което те заобикаля, защото то, това кето те заобикаля, няма да е никак хубаво.

Няма нищо по-хубаво от хубавото и няма нищо по-лошо от лошото. Всеки човек сам решава дали да живее добре или да се гърчи в мизерия. Всеки сам взима решение дали да плати рекета на мутрата която тропа на вратата или да отвори и да и строши с винкел плешивата глава.

Изводът: Изборът е личен. Действията общи.

Намерих тези три бележки на тавана в къщата която купих преди седмица. Брокера не ми каза кой е живял тук, преди мен но на стената до хладилника ясно се очертаваха мазни отпечатъци от пръсти, видимо облажени от едри кюфтета а над тях едвам забележимо се четяха две бледи букви "ДС"

Тази вечер бях решил да почивам. Минах две мисии, едната от които започнах още с влизането в този нов свят за мен. Взех си дневната вафла но и изпитах отново ужасното чувство, че съм излъган от Създателите. Изстрелях и 5-те си ракети който спечелих днес в битката на България vs. България и направих почти 500К щета, достатъчно да взема 1 000 лв. но уви. Нищо. Нито капка щета нямаше налята за медала. Защо? Защо след като съм се бил под българското знаме? След малко разбрах, но ... кой да му каже на Дамянчо, че едни са повече Българи от други, въпреки, че и те както и ние имаме трибагреник над нас. За няколко дена второ голямо разочарование.
"Може би, - помисли си Дамянчо - може би това е само в началото, после всичко е точно и ясно"

Стрелките на часовника покриха 12 часа и Дамянчо реши че е време за сън. На 9 години, човек трябва да спи повече защото расте, после когато остарее може и да не спи а по цяла вечер да играе на каквото си поиска. Малкото момче загаси лампата в кухнята и затвори врата. От течението което се получи, на пода падна листче, който досега висеше залепено с изветряло тиксо на стената без да прави впечатление на Дамян. На него с молив имаше записан следният текст.

" Утре за вечеря
трябва да купя
40 броя кюфтета.
Днес умрях от глад
с тези 20 който изядох."