Думи

Day 2,811, 17:20 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Sollam
„Вали, думи стичат се по нас...”

Преди години, когато писах този текст не предполагах, че един ден ще бъда залят вместо с ромолящ дъждец от думи, от градушка помия, в която за пореден път някои специфични майчини органи ще се подхвърлят за щяло и нещяло из пресата. Бащата пак ще остане встрани, а неговото „достойнство” ще бъде използвано като пиедестал на „мъжествеността”, на който ако не желателно, ше бъде поне препоръчително да се поседне.

И тогава дори три чадъра дъга не биха могли да спасят част от обществеността, от въпросната градушка.


„Аналитичният опит показва, че в определено число от случаите, на единия край стои нормалният, позитивен Едипов комплекс, а на другия край – обърнатият, негативен [Едипов комплекс]”

Думите биха могли да предизвикат разочарование, но и да дарят нечий ден с усмивка.

„По същество словесните остатъци произхождат от акустичните възприятия. Визуалните съставки на словесните представи при някои могат да бъдат пренебрегнати на първо време в качеството им на вторични.
Същото се отнася и за моторните образи на думите, които играят ролята на поддържащи знаци.
Всъщност, думата е мнемичния остатък от чутото (прочетеното)”, което остава в нас.”

Ключовата дума сред думите тук е „ОСТАВА”.
Точно както усещането за нечистоплътност на подхвърлените органи, натрапва у читателя липсата на допир с вода и други почистващи средства и препарати през последните няколко месеца.
За разлика от РЖ, тук немите могат да говорят, а слепите да ни четат.
Най-вероятно не са малко хората, намерили своя тих остров в играта, бягайки от ежедневната манифестация на простотия по булевардите на реалността.
Следователно, възниква логичния въпрос:

„- Кому е необходимо отварянето на помийна дупка между двата свята, при това от интелигентни хора?”

Естествено, философски терминологии като „нарцисизъм”, „нагон”, и куп други подобни изначални характеристики на Аз-ът, няма как да не бъдат пренесени от единия свят в другия. Нещо повече, виртуалният ни свят би могъл да влезе в аналите, (в това число и каналите) с нововъведения във философските науки като „бакализъм”, „тангранизъм”, „педализъм” и други екзотични открития, а в частност, дори да отбележи доразвиването на „Теорията на Хаоса”.
В тази връзка, като голям МИНУС (-) в някои отношения, би могло да се изтъкне патриархалната закостенялост на виртуалния ни свят в сравнение с реалния.
Докато в РЖ „педализмът” на моменти, (и в нечии среди) бележи завидно развитие, стигайки до помпозното „гейизъм”, при нас той дори за миг не се откъсна от амбриажното си изначалие.
Към това можем спокойно да добавим и абсолютната стагнация в съвременната ни еЕволюция, поради липсата (да кажем) на „Партия на педофилите”. И въпреки, че тук е повече от ясно кой е „дърт педал” и прочие, далеч по-сложно стои въпроса с младите. Педалисти, естествено.

Разбира се, аз съм склонен да приема превръщането на нечии еРепубликански мераци в болни амбиции. В това число и педалистични. Дори бих стигнал много по-далече съгласявайки се, че искрено вярващият в способностите си човек, е изложен на опасността да се изгуби в мимикрията. Че е в състояние да изпусне контрола над себе си, следствие на липсващо правдоподобно обяснение за собствените му „светски” деяния. Или, че вътрешното му противоречие е плод на невъзможността да измисли достатъчно правдоподобна лъжа, с която да отхвърли вероятността, първопричините да са в самия него. И въпреки, че ми е трудно да призная, факт е, че честните глупци, излъгани от своята собствена, съзнателна измамна суета, са донесли на света много повече беди от умните негодници.
Предвид гореизброеното, няма как да толерирам възможността, подобни философски брожения да се превърнат в спънка за еЕволюцията ни.🙂

Ето защо ви моля, ако не можете да Обичате с думи, поне не наранявайте просташки с тях, защото думите са и бумеранг!



П.П. “Голотата започва от лицето, безсрамието – от думите”