Дикаторите и диктатурата

Day 2,786, 11:45 • Published in Bulgaria Bulgaria • by 10UP


„Аве, хер Диктатор, Аве,императоре-диктаторе, Аве Цвък-Ак, Аве, триумвирате, символ на слепотата и овчедушието на мат’ряла, Аве, умиращите от скука в условия на "устен" НАП ви поздравяват по пътя си към арената на идващата диктатура и мизерия.”

БАКАЛИНА

Вече дори и бавноразвиващите се в еБългария могат да надушат натрапчивата воня на политическия труп "мечешката партия", чиито недоносен живот е поддържан единствено от добра медийна PR-реанимация и командно дишане,организирано гласуване , вяра в светлото еБъдеще, където като основен принцип са заложени демагогията, гарнирана с пикантни елементи на мутро-чалгаджийска субкултура.

Ние българите обичаме да се подиграваме на себе си с изборите които сами правим, но единствено ние пропаднахме чак до там, че да ни управляват президенти и диктатори избирани под нечия команда, чиято самоцел на избора е известна само на тях. Няма платформа, няма програма, няма информация. Е, да бъдем обективни - някои други еНароди са малко по-зле - тяхната мутра-диктатор е крупен притежател на Мастър или Виза карта , от Румънски или близък на него произход,чрез редица машинации и какви ли не маневри "разрешени" от механиката, който експресира личните си комплекси , ръководейки безпомощно стадо от еГраждани посмели да се регистрират в това начинание наречено игра за развлечение.

„Нищо ново под слънцето”, както мъдро са казали древните философи. еЖитието ни, обвито с черния воал на мъртвешкия и гробовен дъх на отчаяние и безсилие, е позната и добре проиграна схема в много еДържави. Налагат ни все по-явно добре изпитани социални модели , които поради овчедушието на мат’ряла с успех продължават да са актуални в нашето еОбщество и до днес.
Ако се позамислим малко, ще видим, че интересното дори парадоксалното при тези системи е, че диктаторите са функция на тези социални модели, а не техни реални ръкводители. Те просто хранят един имидж , хитро манипулиран от кукловодите в сянката на окултното. Позицията на тези диктатори ги ослепява с фалшивия си блясък („Ах, сияйни, който те свали на тази робска Земя?” - БАКАЛИНА ) и им пречи да видят, че не те консумират властта, а тя - тях. Когато обаче диктаторите станат нефункционални и напомпаните надежди на масите за несбъдналата се ера на добрия цар се свият под критичния санитарен минимум в морфогенетичното поле на електоралната таргет група, идва ред за поредното кърваво начало/край – " Периня де си го бара - БАКАЛИНА”.
Този феномен е писмено датиран и по нашите еЗеми от незпомнени времена насам и известен сред тесен кръг от еИграчи като „сакрално цареубийство” – ритуал, дълбоко запечатан в българската народопсихология. Така че нека НЕ ни успокоява надежда на хоризонта под формата на малка червена лента със златно медалче над останалите, защото провала на диктатори и президенти не премахва системата, а напротив подхранва и подсилва нейния разпад.

Време е да научим урока си и да осъзнаем тези принципи, с които манипулират еБитието ни от край време. Конкретно нашата си българска поука е, че "мечешката партия" не означава управление в духа на неолиберализма в чистите им форми, което може да бъде сменено само с едни избори, които от раз да наклонят везната в полза на останалата част раздробени и неорганизари фракции на мат'ряла, наречени партии. "Мечките" за съжаление са диагноза. Диагноза на едно много "болно" добре организирано общество обслужващо сервилна котерия, родена от уродливия т.нар. преход, в чиито върхове цветовете на партиите избледняват поради надморското ниво и се сливат в един общ цвят – този на еПарите и келепира. Мечките са просто поредната марионетна циркова трупа, танцуваща според плана нанашата еОлигархия, която пускаше кокала само след тежък шамар зад дебелия врат на президента или диктатора , или от лапата на вечно гладната северна мечка- Плато, променяща безброй пъти правилата в стремежа си към "Еврата".

Критерият на номинацията не бе „най-достойният да седне на трона”, а точно обратно – кандидатът беше най - "виновният" или "невинният", този който има "чисти" и себеотдайни планове в името на еНацията, които обаче никога не споделя напълно, слепецът, който не вижда края на жертвения цикъл и явните ритуалните приготовления за поредното сакрално еПолитическо самоубийство...


До определен момент влиянието на един диктатор може да подпомага развитието на един човек (или общност) поради кумулационния и синергитичен ефект. Трябва обаче да се има предвид, че от един момент нататък параметрите на власта започват да бъде спирачка за личностното духовно еволюционно израстване. Затова е добре човек да успее да надрасне влиянието на диктатурата, да не се отъждествява с нея, да успее да открие собствения си път, защото сме в зона на свободната воля, в която свободата не е задължителна догма, но определено е начинът по-който реалността се функционира най-добре.



Благодаря за ВниманиеТо