Избери си живот ,за да живееш

Day 2,777, 16:01 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Tervel 2
http://www.youtube.com/watch?v=pVZ2NShfCE8 Вече цели 8 години тъпчеше на едно място с проекта на живота му. Пак тука в лабораторията посред нощите в задънена улица.Погледна със злоба забодените теми на голямата стена и не знаеше къде бърка или какво не му достига. На прага на велико откритие беше. Преди един месец си бе взел принудителна почивка , за втори път бе изпаднал в нервна и творческа криза тази година . Затвори очи и се опита да събере големия пъзел отново :
изследванията върху фантомните болки при ампутирани крайници с кирляновата фотография , отстранените жлези на опитни животни и цветът на аурата им преди и след отстраняване жлезите ,
писанията на древните йоги за 7-те чакри и енергия , минаха му през мисълта и библейските скрити знания.........- Премъдроста си съгради дом издяла 7-те му стълба ...седем златни светилника , ... и имаше в десницата Си седем звезди....седем очи, които са седемте духове Божии изпратени по цялата земя"...И седемте ангела, които държаха седемте тръби.... ,
будистките писания ,третото око,енергийния спектър на мозъчните трептения , мисълта като енергия ,кръвта като електролит и антена .... Телефонът иззвъня - пак Наталия сигурно , какво искаше точно сега тая жалка нещастница . Професора нервно подскочи . Посегна да затвори ,но видя кой се обаждаше. Разтреперано вдигна и гласът отсреща го накара да пребледнее. Отказваха му по нататъшно финансиране.... Спазъм стегна сърцето му , главата му запулсира , пребледня и се строполи на пода .
Чак на сутринта го откриха колегите му и го закарана в болницата . Инсултът бе засегнал доста голям дял от мозъка му... Професорът плачеше, за първи път през живота си плачеше. Ангелът отдясно на леглото му въздъхна: не бяха готови хората за тези знания.Някога бяха вкусили от дървото на познанието преди да имат сила да го понесат. И станаха роби на страстите си . Сега искаха безсмъртието, без да са готови за него...... Поне милостиво му бе оставен един ден още време на тоя свят за самооценка , преди да премине през вратата на смъртта.
http://www.youtube.com/watch?v=9ryqLibxkyg Дядото уморено крачеше към къщи. Вече се мръкваше и той усети признаци на глад.Зад ъгълът една жена забързано крачеше срещу него , а две скитащи кучета я преследваха лаещи от време на време. Старецът застана между жената и кучетата и каза ,,НЕ''. Животните спряха като заковани. В гласът на този човек нямаше нито заплаха , нито заповед. Погледът му излъчваше кроткост , любов и твърдост едновременно. Както едно време стопанинът им , преди да емигрира. Не надушваха страх ,а някакво спокойствие което се предаде и на тях . Замаяни сякаш ,кучетата го последваха свели глави в подчинение. Малко по нататък , край една неосветена спирка дрогиран младеж подвикна на старецът -
Ей , дядка . Дай някой лев, да не си го вземам сам . .... И закрачи заплашително към стария човек . Кучетата изведнъж застанаха между двамата човеци и озъбени с решително ръмжене запристъпваха към нахалника докато старецът спокойно си продължи пътя . Три преки след това животните оставиха старецът - навлизаха в територията на други бездомни кучета , бе опасно за тях вече. След 10 минути човекът си беше у дома вече. Запали печката по навик , но странно - не усещаше последните няколко години студ или жега , както преди. Малко след това ,малката Ралица видяла , че свети в стаята на стопанинът , потропа на вратата му. Детето радостно приказваше на дядото как е минал денят й. Остави му круши .
Тия са от мама , а леля Петя ти е направила палачинки. .... времето неусетно минаваше докато разговаряха
Стана време да си тръгвам , утре съм на училище . - изчурулика Ралица . На вратата тя се обърна , усмихна се и каза :
Довиждане , дядо Добри. Утре пак ще ми разкажеш какви хора са дали пари за новата черква.