Изборът на топката

Day 2,777, 14:23 Published in Bulgaria Bulgaria by Aimanan


След поредния работен ден той седна на компютъра и отвори познатия сайт. Страницата зареждаше болезнено бавно и естествено заби по още в началото на текста. "Така и не се научих да не пускам рендери от 3д макса и да очаквам браузъра да зарежда нормално", беше първата мисъл в главата му. Въпреки това се загледа. По неведоми бинарни пътища, полученият резултат беше някаква странна смесица от два сайта, блог с разкази и емблемата на любимия отбор, и много наподобяваше приказка. А коя приказка не започва с:

Имало едно време, в едно далечно царство, през девет планини в десетаедна много популярна игра. Наричали я ритнитопка, а играещите я -ритнитопковци. Много от жителите на царството я харесвали, имало и създадени клубове, където се занимавали само с тази игра и дори си били направили собсвено първенство. Хората ги гледали я в магическите си кутии или на живо, на специални съоръжения от дърво и камък, наречени стадиони. Повечето имали предпочитания към определен отбор и го подкрепяли според силите и желянията си. Два клуба имали най-много поддръжници и най-много успехи и обикновено печелели златната купа на първенството. Играчите получавали за награда специална вечеря по бански с известната магьосница Лозанка Николетова, а за добрите фенове имало и целувка от принцеса Съдийка Мекокиткова. В последно време обаче тези два клуба имало серизни проблеми. Единият отбор много искал да спечели една купа, постоянно повтаряли, че искат боядисана в синьо, зашото отивала на Мустаците на собственика им, но в крайна сметка останали само с нейната калъфка (Еййй, Богу, какви Мустаци имал този собственик, но това е друга приказка).


Другият тим искал да става първенец, но в крайна сметка се изложил и бил задминат от отбор "Кренвиршка". По-късно при него се появили и други проблеми-оказало се, че дължал много жълтици на царските бирници и царят отказвал да им напише подпечата пергамента за новата година. Предните му собственици, едни титани, които много обичали да се ровят в боклука, а новият такъв-лошият вълк Лупко, били прибрали от тези жълтици, за да съберат за вечеря с Червената шапчица.

И ето че в един хубав ден се оказало, че отборът е пред закриване и феновете и собствениците трябвало да изберат какво да правят. Извесни магьосници предлагали да направят магиите си и да съединят два отбора в един, други искали да създадат нов тим, в който да развиват младите жители, трети искали да продължат от най-долно ниво на пещерата, като се надявали да намерят жълтици. Поддръжницте били объркани, а лоши писари изписвали цели каруци с пергамент.



Накрая собственици и помагачи се събрали и отишли при известния оракул, Великата топка с въпрос какво да правят. Въпросната топка обаче била в много лошо настроение, тъй като била цялата наритана от последната си разходка по тревата, и не искала да пророкува. Чудила се какво да каже, подскачала нервно. "Ако им препоръчам да създадат нов отбор, ще убият клуб с толкова история. Ако започнат от долните нива на пешерата, откъде ще намерят жълтици? Ако се обединят с някой, може да си изгубят част от феновете? Каквото и да избера, все няма да се хареса на някого и пак ще ме ритат. Уфф, накрая ще им отговоря с каквото мисли част от публиката":

-Каквото ще правите, правете го, но възстановете клуба без задължения, с повече юноши и спрете да крадете жълтиците!


П.С. Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна!
П.П.С. Това словоблудство е публикувано с любезното съдействие на пет бутилки "Загорка Ретро" и малко пържени картофки