Вида и Ружа

Day 2,750, 12:57 • Published in Bulgaria Bulgaria • by teroBG

През мрачните години на робството младежта с радост очаквала празника на манастирчето Свети Стефан. Разположено на дългата тераса, с поглед към Рупите, манастирчето цял ден се огласяло от звучните български песни и хора. Тук била и Вида, най-хубавата между девойките. Тя очаквала с радост да се срещне със своя любим, наскоро избягал при хайдутите, подгонен от турците.

Вече редица години на събора присъствали и турски младежи, но не като господари, а като прилежни гости. Тази година на събора бил и синът на турския чифликчия, който не изпускал Вида от погледа си. Стройният и напет момък с поглед горд и набучен с оръжия пояс, който водел хорото, бил любимият на Вида. До него играела Вида, щастлива, че пак са заедно. Песните на хорото им пълнели долините и се носели към чистите върхове на Рила. Денят неусетно минал. С мъка се разделила Вида със своя любим. Поели всеки по своя път - тя по криволичещата пътека надолу със своите дружки, а той със своите другари към хайдушките убежища в планината.

Грозна мисъл се родила в ревнивото сърце на турчина. Заедно с придружаващите го турски младежи зачакали Вида и нейните другарки на един от удобните за засада завой и се опитал да посегне на честта й. С мъка се освободила Вида от нечистите ръце на турчина и успяла да се освободи от тях, като се хвърлила в пропастта. Така оставила за поколенията името на гроба си Видина дупка.

Не останало безнаказано това турско своеволие. Научил за трагичната смърт на Вида, нейният любим с дни стоял на над гроба й. Той искал час по-скоро да отмъсти, но войводата замислил двойно отмъщение. Най-напред поискал от бащата на турския младеж, чифликчия, който ограбвал труда на бедните селяни, голям откуп за сина му, а след това взел и главата и на сина му.

Подобна е съдбата и на българската девойка Ружа.

От ранна пролет до късна есен тя е байрактар на хайдушката дружина, чийто войвода е нейният любим. През зимните месеци тайно се връщала в селото. Забелязана и подгонена от турците, тя побягнала към манастирчето, хайдушко свърталище. Застигнали я турците и за да не падне жива в ръцете им тя се хвърлила от високата скала, която хората наричат Ружина скала.

Още много красиви българки предпочели смъртта пред поруганието са дали имената си на различни местности в нашия край - Недова ливада, зад Обесен камък, Петруана над Сапарево, Кинини ливади във Верила, Лозана над Овчарци, Здравкин гроб западно от Сапарева баня, както и Горица, за която ще разкажем по-нататък и др.


Васил Коритаров