По следите на розовата лама

Day 2,703, 11:46 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Valentin Krastev



Тримата мъже говориха тихо, почти без да помръдват устни. В тъмното се виждаха само проблясъци от нервните им цигари. Разговорът очевидно бе напрегнат и важен.

- Вече ни се налага да се разбираме за подобни неща на улицата … Навсякъде само предатели и ушета … - Vadisz смръщи вежди и погледна двамата си събеседници косо.
- Всичко готово ли е за удара - координати, логистика, отрядни планове?- делово попита Custo89.
- Мечките винаги сме готови. - със свити юмруци отвърна Vadisz.
- Как ще обявим официално мисията си? - Custo89 хвърли бърз поглед върху смарт часовника си.
- Стоич предложи да я маскираме като хуманитарна операция. Ще спасяваме някакво розово кенгуро. - обади се и третият събеседник, чието лице бе скрито от детективска шапка.
- Перка, животното е лама. Кенгурото ще е следващата ни цел. - побърза да го поправи Vadisz.
- Фара, бате. Вече съм ниво 201 и не ми пука за животните там. Аз отивам заради перуанките и розовите им …- отвърна Перката.

Тримата мъже се засмяха, хвърлиха цигарите си в близката шахта и се разделиха. Те не знаеха, че разговорът им вече е записан.

Два метра под павираната улица магнетофонът прискърца и „изплю“ записаната касетка. Една сянка излезе от дъното на тунела и се приближи до апарата за изпращане на шифровани данни.

- Ах, вие, фатмаци мои – бакалинът се оригна шумно и отпи от халбата с гъсто пиво.

Той чевръсто набра своя код, натисна няколко копчета и на дисплея се появи логото на сръбското военно разузнаване. Чакаше го работа.

Няколко часа по-късно записът, форматиран в поредица от цифри и кратък анализ на ситуацията отпътуваха с дипломатическа поща към Белград.

Цяла седмица скука. През кабинета му минаваха по 20-30 пациента дневно – все немски баби, които искаха да им бъде премерено кръвното. Таблов чу почукването на вратата на кабинета си, но нарочно забави отговора си.

- Да – каза след кратко колебание.
- ‘Драсти, Боре- в рамката на вратата се появи ухилената физиономия на агент Кръстев.
- А?! На това му се казва изненада – Таблов стана и се ръкува с посетителя си.
- Кво стаа? Как я караш?- попита от куртоазия Кръстев.
- Брат, полудявам! Цял ден ме тормозят с болежките си някакви 70-годишни арийки … от онези, със сините коси, перлите и цветните рокли … освен това …
- Имаме задача- агент Кръстев прекъсна рязко обясненията на доктора.
- Казвай,- ентусиазирано отвърна Таблов.
- Първо трябва да разшифровам едно съобщение, получено от Саша, - агент Кръстев бръкна в сакото си и подаде на Таблов малък диск.- Второ трябват ми 200 дози ваксини срещу ЛАМАайска болест. Трето – зарязваш немските баби и идваш с мен.

- Да видим … – докторът натисна червения кръст върху аптечката, в която бе скрита дешифрираща машина „Правец 007“, отвори се миниатюрно капаче, в което постави диска.

Завъртане на диска, припукване и тихият глас на Саша запълни лекарския кабинет:

ЛОлиТа поздРаВява боцмана,
А в ХелЗинКи е стУдено.
ТравМата й се скрИ
ДънОв стана равин,
А Ная е фашист
И дар от Плато – Лаг
И рева!
ЯРД

Последва ново припукване и автоматизираният глас на „Правец 007“ преведе съобщението:

Заплаха. Розовата лама отвлечена.
Похитители – Перу.
Ще я стрижат и доят.
С млякото й кърмят розовите ботове.
Ниво на заплаха: Розово, биещо на червено.

-Кога тръгваме?, - попита Таблов, сваляйки отеснялата лекарска престилка.
-Веднага!

Стоич се колебаеше коя от двете снимки на розова лама да използва за афишите, които щяха да залеят латиноамериканските държави по време на хуманитарната мисия. Беше решил какъв да е текста, но за визията ... Ех, защо нямаше време за един референдум. Поданиците му щяха да избират между варианти А1 и 1А. Статистически погледнато двете снимки бяха различни, но от философска гледна точка ламите изглеждаха еднакви – бяха розови, усмихваха се и имаха екстравагантни прически.

Вайбърът му изпищя и той погледна полученото съобщение от председателя на Диктаторската комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/:

„Токът в държавата ще бъде спрян след 2 минути”.

Стоич се усмихна. След две минути опозиционният лидер the_patriotBG свикваше пресконференция, на която щеше да поиска оставката му.

„Дано са си приготвили свещи”, каза си на ум диктаторът и се облегна доволен в дълбокото кожено кресло.

Токът спря. Стоич пое дълбоко въздух и ... БИНГО! В този момент му светна: Щеше да използва и двете снимки. Така врагът ще е объркан и никой освен него нямаше да знае коя точно Лама се търси. А това му даваше основание да продължи до безкрай хуманитарната мисия в Латинска Америка.