Join the new world

Възраждане (поезия)
http://www.erepublik.com/en/article/-1344-2490244/1/20

http://www.youtube.com/watch?v=OlrLTvxOKYw

Старо, любимо, браво!

2/900

r6t7iosgdh

Пак от него:

НАПРАЗНО ВИКАНЕ

Обичам те! Но между нас
крещи на суетата воят.
Затуй не чуваш моя глас,
тъй както аз не чувам твоя.
Не знаейки кому крещим,
като звезди в пространства слепи,
един крой друг ще прелетим.
В две шепи изгоряла пепел.

Жалко е, че повече хора трябва да усетят любовта, за да почувстват такива стихове. И още по-жалко е, че малко ще се включат в играта 🙁

Тъжно, но истина...

ДА СЕ ЗАВЪРНЕШ ....

Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.


Да те пресрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...


О, скрити вопли на печелен странник,
напразно спомнил майка и родина!

Димчо Дебелянов

🙂

браво

10 🙂

12

13

... ... ...

И в мъглата жълтопепелява,
в нейното зловещо празненство,
броди тежко, неспокойно плава
някакво задгробно същество.

Той е — слепия старик се връща,
с него натоварено дете,
потопени в хаоса намръщен,
бавно, бавно се разтапят те.

Братя мои, бедни мои братя —
пленници на орис вечна, зла —
ледно тегне и души мъглата, —
на живота сивата мъгла.

... ... ...

Хр. Смирненски, Зимни вечери

....

🙂

в

v

Две хубави очи. Душата на дете

в две хубави очи; — музика — лъчи

Не искат и не обещават те…

Душата ми се моли,

дете,

душата ми се моли!

Страсти и неволи

ще хвърлят утре върху тях

булото на срам и грях.

Булото на срам и грях —

не ще го хвърлят върху тях

страсти и неволи.

Душата ми се моли,

дете,

душата ми се моли…

Не искат и не обещават те! —

Две хубави очи. Музика, лъчи

в две хубави очи. Душата на дете…

...
А надмогнал студената бездна
и вълните на кървав потоп
аз повдигам десница железна
и велик съм, защото бях роб.

През години на черна нерадост
възмъжах и обжарих гърди;
в знамената на моята младост
мъдростта на теглата ми бди.
...
Смирненски
"Пролетарий"

o7

,,,

zdrawejte

в+с от мен

Не хвърлям камъни, а ги събирам.
Все някога за нещо ще потрябват.
Животът не е болка за умиране.
Когато давам, не крещя: „Ограбват ме!"
Когато взимам - не го правя скришом
и всички виждат точно колко имам.
Под всяка своя дума се подписвам
и непременно с цялото си име.
Знам колко съм удобна за мишена –
глава не скланям - виря я високо.
И коленете ми са разранени
не от пълзене, а от стръмни скокове.
От полети. От бягане с препятствия.
От шурмове „на нож!", не на прибежки.
Що камъни по мене са запратени
от всевъзможни и безгрешни грешници!
Събирам ги. Със тях ще вдигна бойница
и щом към звездна бездна се запътя,
тя със небесен гръм за упокоя ми
връз всеки, хвърлил камък, ще се срути!

Маргарита Петкова

Последните четири реда много утопично ми идват, останалата част е достойна за лайт мотив 🙂

o7

o7

На таз, кoято в нощи мълчаливи
кат призрак свят дохожда в моя кът
и нов живот ми в жилите разлива
и с райска сладост пълни ми духът!


На таз, коя вирее ми в сърцето
и кат звездица в тъмний мрак сияй,
и мойта лодка води сред морето
на щастьето към светлий хубав край!


На таз, коя зарита в скръб безкрайна,
кога в борбата падна аз сломен,
на моят гроб ще дойде в нощ потайна
сълзици да пролее зарад мен!...

Димчо Дебелянов

Ужасна участ - да си вкусна птица.
Ще свърши полетът ти
в някоя паница.

Стефан Цанев

30/908

С НОВА ПЕСЕН

Задъхана крача, към тебе вървя,
препускам в света устремена.
И знаеш ли?-ходя все по ръба
и бързам към твойта Вселена.

По пътя си срещам нови лица,
понякога някои плачат...
Други пък греят с милиони слънца,
трети звездите прекрачват.

Аз ги орисвам с Любов-за Добро,
после Усмивка им пращам.
Топло им става и нежно... Дано!
И нова песен подхващам...


Десислава Церовска

v

КОЙ

Ходещ по нощите...
Зъзнещ на студа...
Никой не го пита,
има ли мечта...

Иска ли усмивка,
иска ли любов...
Топличка завивка,
шлифер чисто нов...

Жив ли е? Кажи ми!
Как го виждаш ти?
Съдбата му тежи ли?
Жив ли е? Почти?

Езика прехапи ми,
извикай ми "МЪЛЧИ!!!",
но той ли е кажи ми
...или пък си ти?


Лично

ЛЮБОВ ЛИ?

Обичам те...или така си мисля,...
но чувството до болка е познато -
прошумолява... - пролетно-разлистено
и нагло се промъква под вратата...

Аз - влюбена!!!??? На тези ли години???
Не, не,...какви си ги говоря...
Най-много до след седмица ще мине!
Дори и срещата да се повтори.

Любов ли?...По разчистих гардероба,
смених си и прическата изцяло,
отърсих се от старите прокоби
и повечко стоя пред огледалото...

Каквото стана - стана! Хаирлия!
И...знаеш ли -почувствах се добре
с прегръдка преди сън да ме завиеш...
Ще продължим?... Или до тук ще спрем?...

Харесва ти до мене да заспиваш
и заедно с целувки да се будим...
Залутахме се в тази "крива нива"
и има ли излизане се чудим...

Но...мисля, че се ражда нещо чисто
(по всички признаци общоприети) -
през зимата дървета се разлистват,
а денем -някаква звездичка свети!... * Р.Чакърова

Не е за бройката коментари, понеже вече няма да е уникален. Ама прочетеното по-горе ме наведе да ви кажа едно "Наздраве!" :


И дяволът млъкна, наля от абсента,
сърдечно се чукна със мен.
И, пускайки пушек на синкави ленти,
прониза ме с поглед зелен.

Христо Смирненски

Нека коментарите не спират. Изкуството и любовта са нещата, които държат душата сита. 🙂

Aбе има и по-силни чувства като например носталгията,ама няма как да го изпита човек, който е на 1-5 километра от най-красивата стена в света 😃

Народе...

Къде сега сте братя верни,
защо всеки служи си с лъжи - достоверни?
Защо по празниците само,
спомняме си за бесилото славно?...

Къде е правдата и свободата,
защо всеки продаде си душата!...
Какво е това време,
минава животът ни в бреме..

Ние живот не живеем,
забравихме искрено да се смеем!
Уж свободни сме, а като роби живеем,
от този век нямаме с какво да се гордеем!

Според стадното чувство - светът бива,
а според мен - Бавно и мъчно си отива!
В този сив свят липсва приятелското рамо,
на което да се облегнеш сутринта - рано!

Надпреварват се - Кой ще купи
по-модерни къщурки,
а не осъзнават горките,
какво са, жалки мижитурки!

Тук изпълнена е със злоба
всяка важна особа!
Борбата е за власт и пари,
изсякоха всички гори!...

В истински свободна нация,
не се чува думата "демокрация"!
Всеки говори ми за чест и свобода,
но няма ги нигде на дела!

Родината - обичам, държавата - мразя!
С всички сили ще се опитам да я опазя!
Език си имаме прекрасен,
всеки друг за мен е второкласен!

Недейте родината да отричате,
трябва да я обичате!!!
Недейте над света да разпервате криле,
аз не бих го направила, не ми дава сърце!

Да живея - достойно и честно, аз избирам!
Отхвърлям - човек да съм манипулиран!!!

Деница Владимирова

сега попаднах на това стихотворение от млада българка и не се сдържах да го пусна и тук.

Поздравления за инициативата и лека критика, че си ми откраднал стихотворението, което мислех да напиша като коментар само като видях темата ти. 🙂

Това стихотворение е религия 🙂

Денят е нацъфтял като мушкато,
във ласката му слънчева пътувам,
изкъпвам се във диненото лято
до морското ухо и се дочувам.

Ленива съм да бъбря на вълните,
лежа като мастилена медуза,
допряла до лицето на звездите
най-детската си, непорасла буза.

Живея във узрелите минути,
които сe изливат в необятност,
мечтите ми, в живота необути,
порастват до морето и обратно.

САТАНИ
Иван Вазов


Ти решиш ли да летиш
и се вдигнеш смело от прахта,
някъде напред вървиш,
следваш бодро своята мечта.

И тогава недоволни,
разярени, с яд свиреп,
всичките инстинкти долни
ще въстанат право срещу теб

Сатани!!!
Гордият орел гони небеса.
Сатани!!!
Жалката свиня тича във калта.
Сатани!!!

И омразната лъжа,
черна злоба, завист и вражди
как ще кипнат на часа
яростно във не едни гърди.

Искат да си роб безбожен,
искат да си доста сляп –
като червея нищожен
и дори като мухата слаб.

Сатани!!!
Гордият орел гони небеса.
Сатани!!!
Славеят напет търси пролетта.
Сатани!!!
Бухалът пернат бяга в тъмнина.
Сатани!!!
Жалката свиня тича във калта.
Сатани!!!

И като песен: https://www.youtube.com/watch?v=K9dGSq2Na78

Атанас Далчев
Човек бе сътворен от кал, но

днес от желязо е света.

Тежко̀ на мекия! За малко

щях да умра от доброта.



Сега, уста безмълвни сключил,

свил гневно на юмрук ръце,

живея и усърдно уча

на зло беззлобното сърце.




1930 г.

Неизцерима любов

"Онова, което не се цери с церове, се изрязва с нож!
Онова, пред което ножът е безсилен, се гори с нажежено желязо.
А онова, което и желязото не лекуватрябва да се приеме за неизцеримо."
Хипократ, 480 г. пр. Хр.

Откъснах омайно биле в гората -
да мога със него любов да церя.
Не исках душата ми вечно да страда,
изпълнена с мъка, любов и тъга.

Заплака тревата, заплака за мене -
не искаше мойта любов да цери.
Откри във сърцето ми спрялото време,
увяхна - окъпана в мойте сълзи.

Тогава поисках със нож да изрежа
сърцето си - пълно с крещяща тъга.
Но ножът се счупи - намери надежда
за мойта любов и за мойта мечта.

Тогава горих с нажежено желязо
любов - нелечима с омайна трева,
любов - по силна дори от стомана,
калена във огън - роден от страстта.

Стопи се желязото, венча се с кръвта ми -
горяща в безкрайната моя любов.
Завинаги в мойто сърце ми остави
неизцеримата обич на моя живот.

Пепа Николова

o7

о7