Четвърто Президентско!

Day 2,558, 13:27 Published in Bulgaria Bulgaria by Government of eBulgaria


Добър вечер приятели, войни, лъвове!

Възхищавам се на вас, на вас и на вашия дух, на вашия хъс и на вас като цяло. Възхищавам се аз, възхищават се и хората около мен този месец.

Защо се възхищаваме ли? Ами защото, като нас българите няма на тоя Свят. Вчера за пореден път потвърдихме, че когато трябва да сме заедно, СМЕ заедно! Цели 6 часа се бихме, като равни срещу превъзхождащия ни окупатор. Цели 6 часа държахме стените близо до равенството. А след това се присъединиха и нашите съюзници.
Ние сме победителите в тази битка! Не защото взехме въстанието или защото сме успели да се наредим за Конгрес този месец. А защото, се бихме заедно, защото бяхме обединени и се бихме мъжки. Видях, колко много жертви направихте, къде с реални , къде с виртуални пари, къде с вафли, къде със злато, къде с висене до късни часове за да поддържате боя. Това не е незабелязано и не е неоценено. Напротив Благодаря Ви! Благодаря Ви за това, че повярвахте в мен и екипа ми, и че застанахте с мен и до мен в битката за да се борим за нашата кауза.
Ще ви кажа едно, за да ни бият трябваше да пускат КО непрекъснато, докато ние се бихме наравно с тях без да плащаме. Това значи много. Това значи, че те без КО не могат, те няма да могат да намерят КОЙ да се бие за тях, ако не плащат с пари. И го доказаха като изхарчиха сума от 2 000 000 +/- валута за КО от началото до края на въстанието. А ние сме изхарчили за КО едва 500 000 валута най-много. Това е 4 пъти по малко и това БЕШЕ изхарчено през нощта.
Само вие, тези които се бихте самоотвержено без да търсите нещо в замяна, успяхте да изхарчите 1 милион валута от техните пари. Това е, което ни прави победители в битката. Това, което доказва, че когато сме заедно няма сила която да ни победи. Просто трябва да сме упорити. Врага не може да кове пари непрекъснато не и толкова бързо. А ние можем, доказвали сме го и преди, че в изтощителните войни ние оцеляваме те, не.
Това, което ни убягва в момента е, да сме заедно всеки ден, като един отбор.

Смятам за редно, а и че е вече време да дам информация какво и защо се случи от 5 ти насам.

От самото началото тръгнахме с нагласата, че ще се борим до край. За жалост, заварихме нещата малко неоправени. Първата среща на Аврора се отложи за след няколко дни, което ни даде сигнал, че нещата не са добре. Не че не го знаехме от преди това, но друго е когато имаш поглед над нещата директно от източника. И нещата не са розови.

Докато дойде време за срещата с екипа, бяхме обсъдили възможните варианти, като дори и НАП беше обсъждан, но го отхвърлихме като опция, защото искахме да се борим и този месец. Все пак ням да се дадем толкова лесно. Искахме поне да опитаме да организираме нещо преди да седнем на масата за преговори.

На самата среща се оказа, че ние сме единствените с ясен план и цели за месеца. Ирландия и Македония заявиха, че ще са с нас при всички положения, останалите се съгласиха и те след това.
Военния ни план първоначално включваше разпределяне на задачите по начин, по който да може обединената щета на Астерия да бъде разпръсната. След като, получихме положителен отговор от Аврора, че този месец ще сме прио топ 1 на съюза си, започнахме да действаме.
Първо бяха проведени преговори с държавите, които реално имат възможност да се включат и да ни помогнат, държави от нашия съюз, Root и Сириус.

Получихме потвърждение на първо време, че за в момента нямат важни кампании и ако се задържи положението по този начин най вероятно ще могат да ни помогнат като дойде датата.
Получихме и няколко необичайни предложения за помощ от юнити от страни за които не сме очаквали честно казано. Решихме, че ще се възползваме от техните услуги, само в краен случай, ако не можем да съберем достатъчно подкрепа от друго място. Както се оказа след това, все пак се обърнахме към тях за помощ в битките около 13-14-15.
Една вечер около седмица след началото на мандата, ни потърсиха с питане дали ще искаме да се включим в обща кампания за бой по румънците. Съгласихме се да пробваме този сценарии тъй, като беше ясно, че няма да сме сами, а и както знаете, инструкциите бяха да не се бием на 100% да пазим сили за въстанието вчера което беше.

Така с поляците успяхме да освободим Бесарабия от румънска окупация. Тук забелязахме и множество унгарци, турци и други юнити да се включват в боя.
Със Сириус работихме последните няколо дни преди въстанието по организиране на последна мащабна атака по Сърбия, но в последния момент те се отдръпнаха с мотива, че не желаят да се бият с тях, но за сметка на това биха предпочели Румъния. Не бяхме доволни от това, но нямахме избор.
Дойде 18-19 , дати на които бяхме обявени за ЕВ от Сърбия, докато се опитвахме да мажем Румъния. Много остър и подъл ход, но беше предвиден. Така още в навечерието беше предвидено да се остави сърбия да ни превземе колкото е възможно повече. В крайна сметка то се оказа и че и да не искаме това да правим, пак щеше да стане същото.
Сърбия превзе 4 наши региона с което затвори общите ни граници с Румъния и можехме да планираме пускането на София като основно въстание, което ни даваше добри стратегически възможности да бавим нещата докато преминат изборите.
За жалост първо Македония не успя във въстанието си , а на следващия ден както се видя и ние не успяхме да се справим с много по богат противник. Не казвам силен, защото за мен те не са сила. Парите ги правят сила, пари събрани от данъци от чужди региони. Без тях няма да ги бъде.
Днеска сутринта, последното нещо, което направихме беше да помогнем на Македония да събере съпортери за въстанието им, което закъсня! С 2 часа заради нехайното поведение на членове на съюза. Но ние следяхме нещата и като най после решихме да бием отбой след като бяхме източили внушителната сума от 2 000 000 лв за 1 наше въстание от тях, решихме да спрем и да дадем път и да протегнем ръка на нашите македонски приятели, които цял месец бяха наш гръб и се биеха без да се отказват с Гърция за да ги лишат от бонуси, както правихме ние с Румъния.
След като бяхме сигурни, че тяхната битка е приоритет на Аврора и на Чили най вече и видяхме пуснатия съплай, легнахме да спим изтощени, но доволни от това ,че ако не друго то поне сърбите си поръчаха доста скъпа победа, която ако я пробват още 2-3 пъти ще им съсипе плановете за възвръщане на данъците за доста време напред.

Сега малко да поговорим за Аврора и съюзниците, наблюдения размисли и заключения.
Съюза се намира в сериозен стадии на не активност и деградация по отношение на организацията, морала и връзките между страните членки.
За да се стигне до това положение най вероятно вина носят последните правителства преди нас от 6 или 7 месеца насам. Защото те не са видели задаващата се буря и не са взети нужните мерки за да се предотврати това което е днес.
И то не става дума само за наши правителства, тук проблема е като цяло в правителствата на държавите членки и издигнатите кадри които да ги представляват и ръководят съюза.
Не можем да кажем, да ли неумение, липса на желание или нещо друго е причинило това което е, но е нагледен пример, че нещата са оставени на самотек.
От друга страна, има ясни следи за намеса в нашия съюз с цел промяна на вътрешните нагласи и интереси на страните членки. Общо взето позволили сме външни интереси да повлияят на нашите решения, на нашето бъдеще и нашата позиция на международната сцена. И под нас тук имам предвид не само страната ни а и Аврора като цяло.
Все пак съм изпълнен с надежда, че бихме могли да помогнем това да се промени, ако изпращаме кадри нагоре, които имат опит, време и желание да работят за нашето общо благо.
Защото именно липсата на желание е един от факторите, апатията, липсата на енергия. Може би и липсата на опит, но не мога да говоря в прав текст за това, защото сега за пръв път стъпвам на това ниво и имам такъв поглед над нещата. Така, че гледам напред и миналото ще го третирам като урок, който не трябва да се забравя.

А за нас българите какво да кажа? Този месец ние сме супер. Може и по-добре, но и това което до момента имахме беше достатъчно да видим, че имаме подкрепата на народа и те имат вяра в нас, че бихме могли да променим статуквото. Може би не всички от вас, но мнозинството го показаха.
Естествено за в бъдеще време имаме идеи, как бихме могли да станем подобри и току виж да си върнем силната организация от преди години. Това само може да стане ако всички имаме желание да го направим. Сам човек не би могъл да се справи с това нещо.
Те тези идеи до голяма степен трябва да се прилагат и на съюзно ниво, защото ни липсва общата организация. Всеки се е отцепил и си буха сам за себе си. Не можем вечно да разчитаме на shouts и съобщения, трябва и малко да се съберем заедно някъде и да бием като едно цяло.

Преди да завърша, искам още веднъж да благодаря на всички, които се биха във вчерашното въстание.

Съединението прави силата!

С Уважение,