Вещицата от Жизан, част 1

Day 2,006, 16:52 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Maggy Vasileva

Едвам успяваш да изгониш и последния клиент от долнопробната дупка, в която работиш като кръчмарка, когато виждаш, че на масата в ъгъла се е свила съсухрена баба. “Колко ли е стара, мислиш си – сякаш с вечността са стари дружки.”
- Здравей, бабо! Пътя ли изгуби?
- Стара съм, момиче, не глуха. Едва ли съм объркала пътя – отне ми един миг да дойда до тук. Ти си Катерина, нали?
- Да, трябва да се прибирам – приключвам работа – добавяш, мислейки си, че ти е било достатъчно да гониш пияниците.
- Преди да си тръгнеш, погледни това познато ли ти е? – казва тя, подавайки ти мръсен вестник.
Оставяш го да падне на земята и от него се изтъркулва масивен месингов пръстен със зелен камък. Вдигаш го и веднага се сещаш за снимката, която баба ти толкова ревниво пазеше и показваше на всички. Представляваше пасторална картина – тя като млада с дълга руса коса, сплетена на плитка, сред поляна с цветя и пасящи агънца. Пръстен като този се открояваше на ръката й. Баба ти, чието име носиш разказваше, че този пръстен сам ще намери пътя си към теб и ще дойде в точния миг, за да те отведе към истинското ти щастие. Тези приказки само подклаждаха мисълта за това, което семейството не искаше да си признае – че тя отдавна не е с ума си.
- Сложи го и натисни камъка.
- На кой пръст?
- Без значение.

Изберете вариант:
а/ Катерина слага пръстена.
б/ Катерина се прибира вкъщи.



Давам 200 храна на някой от посочилите по-масовия отговор.
Храната отива при Entitl3d, заради интересния коментар.