Една загубена спечелена битка или изповедта на един самохвалко.

Day 2,338, 23:36 Published in Bulgaria Bulgaria by komador

Има едно отрядче от 13 души. Някой ги наричат масончета други ябълките, трети нещо друго а самите те се изписват MasonsBG Army – SPETSNAZ. Не ги питайте, защо така са се кръстили, и те вече са забравили. Интересното е че от началото на тяхното съществуване в ранглистата по щета не падат под 30 място. Имало е периоди в които дори са били втори....а са само 13 на брой. Е първото място все още им убягва но ако го вземат направо ги прибирайте в лудницата. Относно тяхното оливане все още няма обяснение. Ако ги питате нещо по този въпрос, те само дигат рамене и отговарят „Де да знам бе брат, сърце не трае”.
Дали това е разумно?...всички знаем че НЕ. Ако направим паралел с реалния живот, критиката към тях ще е безусловна.
Но нека сега да останем във виртуалният свят.

Ден 1967 в еРепублика. Египет - Western Desert. Пети рунд. Четвърта дивизия.

Византийците взимат стремглаво инициативата още в началото. Нашите съюзници правят каквото могат и поемат първите удари. Атаката на Гърците е толкова силна че нашите обединени сили се огъват под напора на тежката „щета” излята от противника.
Изтъркулила се в храсталаците на един хълм с бинокъл в ръка , една синя ябълка която все още не можеше да преглътне огорчението от тежкото поражение в предишният рунд, псувайки на ляво и на дясно, изнервено се подготвяше за титаничен удар. Подкрепен от своите другари, израснали на същото дърво (едно е сигурно дървото бе Българско) той дебнеше подходящият момент.
Първоначалната византийска атака се увенча с успех. Тяхната „щета” се увеличаваше с всяка изминала минута, докато не достигна прекалено големи размери които нямаше как да бъдат стопени. Българските отряди изморени от битките през последните два дни отстъпваха бавно но славно. Съюзниците спряха своите контраатаки и се окопаха на позиции. По всичко личеше че и този рунд ще бъде загубен.
При първите три наши дивизии нещата се развиваха по-добре. Нека отдадем заслуженото им. Ако си мислите че там е по-лесно, горчиво ще съжалявате. Тези които все още не са забравили какви подвизи има и там и как в много случаи по-малките дивизии са измъквали цели региони от под носа на противника ще разберат какво имам предвид.

Ето че настъпи момента. Комадор подкрепен от своя отряд се изтъркули по фланга (разбирай от лявата страна на монитора или пък....приеми го както искаш...може и нищо да не значи...😁 ...) и се изтъпанчи фронтално пред водещия гръцката атака. И кат се почна едно меле...вафла, вафла, вафла.....базука, базука....вафла, вафла, вафла....батерията на мишката издъхна, ами сега?...докопваме първото дистанционно...разкостваме...жената остава без телевизия тази вечер....може и да ми излезе късмета ако не ме накара да купувам нов телевизор заради батерията , оооо ....само че тя не знае че всичко е вече вафла. Гръцка се бие само с една ръка в знак на пренебрежение. Сигурен в своята победа не обръща внимание на все по-засилващата вълна на патриотичността във всички български отряди. БОЙ,БОЙ...МАМКА МУ....някой се изкряска и вълна от верижни викове в поста хвръкнаха завчаска. Комадор в едно с ябълките или масоните(избери си) полетяха като оси в чужд кошер. Гръцката щета почна да се стопява стремглаво. ...46, 47, 48, 49, 49.80%....и тогаз българските отряди се появиха иззад пушилката призовани от верижният вик и обърнаха византийците ...49.90, 50, 51, 52%. Останаха броени минути а Гърците бяха размазани жестоко. Те вече нямаха сили и загубиха безславно Western Desert.
........................................................
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!

Великият Иван ВАЗОВ
................................................