Малко поезия
Maggy Vasileva
Казват, че когато орелът е ранен,
полита към върха на планината.
С последни сили, но до края устремен,
той следва своя път към светлината.
... Намира най-високата скала
и с вятъра единствено нощува.
Очаква изгрева с разперени крила
и се оставя слънцето да го лекува.
Не ти разказах тая приказка напразно,
когато чувстваш се предаден, наранен,
когато мислиш, че умираш победен
и злото те довършва безпощадно:
Спомни си как орелът до последно
към своя връх се носи устремен.
Хвани се за крилата на живота.
Нощувай с вятъра, сънувай утринта,
и нека тоя сън, огрян от слънцето –
лекува наранените места.
Почувстваш ли се силен, излекуван;
не стой самотен на високата скала,
а се върни. И нека твоят дух пробуден
дарява хората с любов и светлина...
Катерина Кейтазова
Comments
Попадна ми днес в нета. Трудно проследимо е кой е авторът, но стихотворението е велико!
Малко поезия http://www.erepublik.com/en/article/-1-2321814/1/20
Фот 🙂
ПЪРФИ
Вотче! 😁
Добро!
Авторката е Катерина Кейтазова
Eто и фейсбука и
http://tinyurl.com/pqq3oks
Но по-дре вижте блога и
http://thewindsteps.blogspot.com/
bakalin, искрено ти благодаря!
Ще посоча автора и на мястото, където го видях и са го цитирали неправилно.
Вот!
Добро е, мерси ,че сподели