Join the new world

Първо искам да започна с това, че тази статия я пиша за хората, които искат да променят нещо, а не за тези които все намират оправдание да обърнат гръб на патриотизма и своя народ.Надявам се всеки знае героите на дядо Вазов- баба Илийца помагаща на войника и дядо Йоцо посрещащ свободна България всеки ден.Ако ли не...прочетете ги!




Преди около седмица ми се наложи да пътувам до София с влак.За съжаление отново бях хванал нощния и нямаше как да се насладя на гледката, която ми предоставя Майка България, за да направя пътуването приятно, а не нетърпимо каквото очаквах да бъде.Почти бях изпаднал в нервна криза от това, че ми предстояха 8 часа пътуване във влак, чиито осветление беше достатъчно слабо, за да не може да се чете.Това обезсмисляше и вземането на книгата "Записки по българските въстания", с която смятах да прекарам едни вълнуващи часове, потопен в патриотизъм простоват и искрен, точно какъвто го обичам.Та както казах, тъкмо когато ми стана много изнервено, във влака ми се случи нещо, което ме накара да забравя за цялото напрежение събрало се в мен.Заговорих се с едни хорица от врачанския край - простовати, но с големи сърца.Под тактуващите звуци на влака, които той оставя минавайки върху релсите, нашият разговор сякаш предаваше живот на всичкия метал сглобен в една машина.Естествено,сигурно само аз го чувствах така...
След всичките разговори за политика, както си му е редът, дойде ред на една тема, към която аз няма да крия имам слабост, а именно темата за патриотизма.Стана въпрос точно за Баба Илийца и дядо Йоцо.Тези простоватички на вид и начин на изказване хорица от Врачанския край, криеха сърца на великани в малките си телца.Мъжът с гордост каза:
-Че она (баба Илийца) е от нашиот край бре!
-Как така от вашия край? - попитах го, понеже мозъкът ми беше изключил възможността , тя да е била истинаска личност.Дядо Вазов се беше погрижил за това.
- Е , как -как?От Челопек е и в Мездра е била!-думите се изсипаха от устата му с такава гордост, че чак да му завидиш, че е от Врачанския край!- И дядо Йоцо е от нашиот край!-думите му се забиха, като остра кама в сърцето ми.Изпитах нетърпим срам от това, че съм изпитал гняв и непоносимост при мисълта за 8 часовото пътуване.
-Искаш да ми кажеш, че и дядо Йоцо е бил съществуваща личност?- попитах го още по-невярващ .
-Че как бре, момче,ние всяка година си ги честваме!Оди по врачанско па питай, старите всичко ще ти разкажат!


Изведнъж нещо в мен трепна и стиснах книгата завещана ни от Захари Стоянов с такава сила,че част от мастилото остана по пръстите ми. В главата ми изплува споменът, как едната ми съквартирантка,родом от Мездра, се хвалеше че е потомка баба Илийца.Тогава не взех думите и на сериозно.Както казах по-рано... мозъкът ми възприемаше и 2-мата герои, като измислени такива.Сега след този разговор във влака, сърцето ми затуптя отново с оная луда кръв, с която са туптяли сърцата на Ботева, Левски и хиляди други дали живота за Свободата на България.То беше сякаш спряло покрай политическите раздори м/у моите сънародници.Сякаш не знаят , че и едните и другите са маскари.Но нещо в моята душа с присъщия строг тон, като ония на воеводите, ми каза почти ядосано : ЩОМ Е ТЕКЛО, ПАК ЩЕ ТЕЧЕ! Да, за мен сърцата и патриотизмът на баба Илийца и дядо Йоцо, са поточето чиста изворна вода, която е пояла народа ни години наред.Просто в момента изворчето е възпрепятствано и е въпрос на време да премахне пречката, за да може да отново да потече с огромна сила към сърцата на българите.
... А как мина остатъкът от пътуването ми във влака ли?...Насладих се на всеки един момент с българските железници, на които дядо Йоцо е махал всеки ден, в продължение на години.И така пристигнах в София с радостната мисъл за свободна България.

Думи на автора:
Знам че случката не е от най-дългите и най-интересните, но за мен беше една от най-поучителните!В тези години на раздор и постоянни караници м/у нас българите, аз си връщам надеждата в българския дух , като се сетя за тези 2 личности.Самата мисъл, че са съществували ме изпълва с надежда. Затова вместо да се драчите, помогнете си както баба Илийца е помагала на войничето.Вместо да обиждате вашите братя българи, помахайте им като дядо Йоцо, с благодарство за това че сте свободни и че имате правото да се наречете българи.Не чакайте нещо да ви бъде отнето, за да го оцените!


"И като внимаваше понякога на местните вражди и гонения, той се чудеше как тия хора си тровят живота, когато трябва да бъдат все весели и да се радват, че е българско и слободия. Та те имат очи: трябваше да бъдат честити!
"Ще рече човек, че те са слепци, а аз гледам" - мислеше си той....

....Една вечер Йоцо се не върна вкъщи. Заранта син му отиде да го дири право при скалата, мислейки, че може да е паднал в пропастта.
Но той го завари умрял там с шапка в ръка.
Йоцо беше ненадейно издъхнал, поздравлявайки нова България..."
Дядо Йоцо гледа - Иван Вазов



И специално към ерепубликанците - Никога не е късно да удариш за България.Нека не погребваме българското страшилище всявало векове наред страх в сърцата на неприятеля!







АРХИВ:

- Армаган - Долината На Смъртта
- Спрете безсмислените бан-ове!
- Един обикновен ден в една необикновенна държава
- Просто една реч
- Tрагедията на тракийските българи-част I I I
- Трагедията на тракийските българи-част I I
- Трагедията на тракийските българи-част I
- Петльовден/ Сретение Господне
- 1 февруари - Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим
- Последното писмо на Ботев.
- Васил Левски - филм
- Обърквация
- Историята на Ботевата чета - част 2
- Историята на Ботевата чета - част 1
- 24 МАЙ Е!
- Св. Св. Константин и Елена