Join the new world

Днес е много радостен и щастлив ден. Днес честваме един от най- хубавите празници, а за мен и един от дните, които ме карат да се гордея с това, което сме като нация.
Днес на вашето внимание ще бъде представена историята на химна на 24-ти май. Ще си позволя и да напиша целия текст на химна 🙂




На 15 май 1892 г. Стоян Михайловски - учител по музика в Русе, написва стихотворението “Кирил и Методий” като проект за български всеучилищен химн. Същата година то е отпечатано в сп. “Мисъл” в Русе. Стихотворението става известно през 1901 г., когато в навечерието на празника на светите равноапостоли Кирил и Методий (11 май, стар стил) Панайот Пипков - учител по пеене в Ловеч - написва музика към текста. От тогава стихотворението става празничен химн на българската писменост и култура, известен като “Върви, народе възродени”.
Това е оригиналният текст, тъй като популярни са само първите шест куплета:

Св. св. Кирил и Методий (Върви, народе възродени!)

Автор: Стоян Михайловски

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
ти чест и слава поднови!
Върви към мощната просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменна воден - и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце, което във душите грей!
Напред! Народността не пада там,
гдето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!
О, влез в историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!
Тъй солунските двама братя насърчваха дедите ни...
О, минало незабравимо, о, пресвещени старини!
България остана вярна на достославний тоз завет -
в тържествованье и в страданье извърши подвизи безчет...
Да, родината ни години пресветли преживя,
в беда неописуема изпадна, но върши дълга си всегда!
Бе време, писмеността наша кога обходи целий мир;
за всесветовната просвета тя бе неизчерпаем вир.
Бе и тъжовно робско време...
тогаз балканский храбър син навеждаше лице под гнета на отомански властелин...
Но винаги духът народен подпорка търсеше у вас, о, мъдреци!
През десет века все жив остана ваший глас!
О вий, които цяло племе извлякохте из мъртвина, народен гений възкресихте - заспал в глубока тъмнина.
Подвижници за права вяра, сеятели на правда, мир, апостоли високославни,
звезди върху славянский мир, бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил, отци на българското знанье, творци на наший говор мил!
Нек името ви да живее във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни в славянството во век веков!
Русе, 1892 година