Regjistrohu

Всички имена са случайни (все пак не са оригиналните нали? ) , но всички събития са по действителен случай.

За малкото хора които ще прочетат статията ще видите как реалността се преражда и в интернет обществото ни тук с подмяна само на имената.

Една тъмна и студена зимна нощ.

Един студен зимен ден преди много години имах една колкото комична толкова и страшна ситуация. Бяхме аз и още двама мои приятели AquariusSG и Slubby на нощна разходка из малкото ни по това време китно селце Равда(Област Бургас). Студът ни сковаваше неимоверно много и като едни млади и луди глави решихме да си вземем нещо за пиене. Обиколихме цялото село, но един единствен магазин работи денонощно и до днес хипермаркет „При Плато“ ни спаси от големите мъки.Нашата любима продавач-консултантка Лана беше винаги на пост. Тя ни гледаше състрадателно и напук на строгите ни закони ни даде една бутилка червено вино „Трите мечки“ на черно разбира се. По това време един от приятелите ми Бате Боби беше си взел телефон с MP3-ка и решихме, да идем някъде за да слушаме музика и да пием червеното вино. Лудите ни глави какво друго да измислят освен да идат на най-осветеното и оживено място... отидохме точно на сградата на кметството в центъра. Имаше една олющена пейка на която седяхме почти всяка вечер и си разказвахме вицове и страшни истории.



Започнахме да пием, да викаме,да пеем. Абе с една дума беше си купон насред нищото, а бяхме само три хлапета. Изведнъж обаче нещо ни отне вниманието от забавата. Едно черно БМВ идваше с бясна скорост към нас, а именно БМВ-то на главнокомандващият Лито Втори. Спря и ни напсува по най-лошият начин и тръгна да ни гони. Имаше цели единадесет стълби, които ни деляха до площадката, но ние хем пияни, хем уплашени всичките прескочихме тези стълби без да се замислим и бягахме с всички сили. Гонеше ни с колата точно до моята къща по глухите улички. Тук обаче в тъмната зимна нощ и оскъдното осветление(заради еКризата) по улиците ни помогна. Имаше един скапан червен Варбург който ръждясваше до съседите ни.Аз като по-опитен беглец веднага им казах да се скрием под колата, защото тъмнината ще ни помогне.Сторихме го. Подмина ни и седяхме цели 2 часа под колата. Обърнахме си якетата за прикритие и „Мечка страх,мен не страх“ и тръгнахме. Прибрах се по живо по здраво,задъхан,уплашен и след това може би ме чакаше най-лошият ми кошмар – нашият еБог Плато който е мой строг баща.

Накрая не може без нещо да се изплакне окото затова нека има за жени и мъже дори и с българко участие на Нина Добрев!



За шаут: http://www.erepublik.com/en/article/-1-2208491/1/20 Една тъмна и студена зимна нощ.