Join the new world

Изгубих доста време в чудене с какво точно да излезе вестник "Лирика" днес. Дадох си сметка, че няма стихотворение, което напълно да изразява патоса ми. Затова реших да публикувам нещо, което всички знаем, но в по-пълния му вариант, който е бил съкратен през 1990 година.

---

Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
над Пирина пламеней.

Припев:

Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край.

Паднаха борци безчет
за народа наш любим,
Майко, дай ни мъжка сила
пътя им да продължим.

Химн на Република България

---

Това е текстът, който ни изправя на крака. Това е текстът, който трябва да ни кара да се чувстваме горди българи! Честит празник на всички! Поклон пред загиналите за свободата на България!

И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!