Геополитиката и бай ганьо (епизод 1)

Day 2,602, 08:07 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Stolch

Така и така имам тук едни статии за коментари да минавам, пък и от много време се каня да напиша една статия за взаимозависимостите на страните по картата, та ето я и нея.


Ще започна с една народна мъдрост:

Имаш крава, пиеш мляко
имаш коза, нямаш крава



За неразбралите, ще обесня накрая а сега да се захващаме с темата на тази статия.



Геополитиката в играта вече е многополюсова, въпреки, принципното биполярно противопоставяне. Това би трябвало да е станало доста ясно от последната година където въпреки двата "основни" лагери имаше множество паралелни договорености, НАПове и тн и едни или други членки и на двете страни бяха в различна ситуация от останалите благодарение на това.

Като цяло центровете на влияние в играта могат да се разделят на основни и второстепенни и силови (на базата на военна мощ/бонуси) и дипломатически (на базата на приятелство, лични, общностнни или структурни обвързаности). Тези две деления не са взаимно изключващи се а на против, дори са взаимно допълващи се.

Та нека започнем със самите центрове на влияние и да разгледаме причините за това тяхно влияние, не всичките са винаги непременно свързани с играта.


Накратко основните центрове на влияние са следните:

- Сърбия
- Полша
- Гърция/Румъния/Аржентина
- Хърватия/Турция
- България/Чили/Македония


Второстепенните центрове на влияние са:

- САЩ
- Аржентина (локално)
- Чили (локално)


Нека се спрем закратко на всеки един от тези центрове на влияние за да стане по-ясно от къде те черпят силата си.


Сърбия

Сърбия има най-многобройнното население и съответно огромна военна мощ, като цяло влиянието им е почти изцяло силово и е на базат ана тази военна мощ и възможност да придобиват и подържат ресурси по-често отколкото не. В допълнение Словения и Унгария са подчинени страни които допринасят и за дипломатическото влияние на Сърбия (реално без Унгария, Сърбия би загубила много от глобалното си влияние, защото само по себе си военното им надмощие не е достатъчно голямо спрямо останалите основни центрове на влияние, дори изостава от повечето)


Полша

Полша е със второто по многобройнност население и е част от групата от 3 страни подгласници на Сърбия по отношение на военнат мощ. Тук нещата са доста сходни със Сърбия и освен силовото влияние на базата щета и наличие на бонуси по-често отколкото не, Испания и Литва са подчинени страни които рпидават достатъчно дипломатическо влияние. Както при Сърбия и Уйнгария, тук Испания играе важната роля и без нея Полша би загубила доста от глобалното си влияние.


Гърция/Румъния/Аржентина

Този център на влияние не толкова хомогенен колкото останалите, поради силните и често егоистични амбиции на всяка една от тези страни, но реално сами нито една от тях не би могла да има особенно влияние освен Аржентина, което е стимул за подържането на този център на влияние, но той си оства и най-крехък по принцип.

Този центръ на влияние макар и да притежава най-голямата военна мощ заедно, всъшност дължи своето влияние на дипломатическите си позиции. Отнощенията Гърция - Сърбия и Гърция - Хърватия на "различни" групи от гръцки играчи, както Гърция и Аржентина и Турция и в по-малка степен Румъния и Сърбия, позволяват на този центръ на влияние да е и най-силен към момента, до такава степен, че успяха да маргинализират трайнно Унгария и да "разтрогнат" брака във Сириус, като по този начин отслабят всичките 3 центъра на влияние за своя сметка.


Хърватия/Турция

Този центръ на влияние е най-слабия военно, но поради "договорките" които има със Гръцко-румънско=аржентинския центръ на влияние, както и наличието на подчинени страни като Албания и Босна, донякъде и Иран неговото влияние се увеличава много. Въпреки това от всичките основни центрове на влияние, този е принципно най-слабия и е силно зависим от "сделки" с други сентрове на влияние.


България/Чили/Македония

Този центръ на влияние е принципно и най-устойчивия но и в най-трудна позиция да извлече максимума от влиянието си. След Гърция/Аржентина/Румъния, това е втория по военна мощ комулативно център на влияние, макар и не винаги да постига потенцияла си на бойнното поле. Въпреки това основнното влияние идва от дипломацията на различните страни, която обхваща ред други страни в по-доляма или по-малка степен.



На второстепенните центрове ще се спра по-накратко, защото като цяло тяхното влияние се базира като такива на принадлежността им към американската времева зона. Въпреки това има една важна разлика между тях.


За САЩ основно е, че имат най-много провинции в играта и след промяната на правилата и внедряването на въстаническия бонус, ги направи още по-трудни за водене на агресивни войнни. Просто времето и разходите за една кампания по тях в днешно време са прекалено големи, не само за една страна но дори и за една група от страни. Напрактика цял алианс трябва да се концентрира върху една такава кампания поне 2 месеца за да я докара докрай (един месец планиране и позициониране и един месец, в най-добрия случай, на водене на битки). В същото време имат достъп до "лесни" ресурси около себе си, защото напрактика нито една от граничещите с тях според механиката на играта страни не е от основните сили в играта.

Чиле и Аржентина си поделят Южна Америка и докато Аржентина има по-голямо население във военно отношение двете страни са доста близки по петенциял принципно, но Чили има повече танкове, което ги прави военно по-силни принципно. Затова и Чиле е второстепеннен център на влияние сама по-себе си, докато този статус на Аржентина е възможен само с подчинението на Бразилия. Тоест както при Сърбия и Полша, наличието на Бразилия увеличава много влиянието на Аржентина.



Логичния въпрос е защо едни са способни да извлекът повече от своето влияние отколкото други и тук се намесвът фактори които не са задължително подвластни на играчите като такива. Най-важния от тези фактори е местонахожедението на картата, както и количеството и вида ресурси не само на самите страни но и техните съседки а и дори броя на самите оригинални региони и тяхното географско разположение на картата.

Тук няма да се впускям толкова много върху всяка една страна поотделно, защото тази статия ще стане в 3-4 тома а ще се спра най-вече върху България и някои други по-важни точки по картата.


България

До преди не много България както и Чиле/Аржентина/САЩ беше второстепеннен център на влияние сама по себе си, като по този начин изпреварващя дори Сърбия и Полша в това отношение. Причината за това не се таи във някакв военно превъзходство или дипломатическа гениалност а местонахождението на страната на картата.

Макар и вече да не е врата към Азия както беше по време на В1, България се намира напрактика в центъра на играта. Това е така, защото има директни граници с 3 от топ 5 страни по военна мощ и заедно с Унгария допълва 6тицата макар и да не постига потенцияла си винаги като щета на бойнното поле. Това означава, че каквито и да са формирования на саюзи и тн, всички ще трянва да се съобразяват с това, че ще имат по оригиналната граница на някой от основните си членове България а може и повече. За нас това означава още, че 50% от щетата в играта е концентрирана по нашите граници. Това местоположение обаче е нож с две остриета и ще обесня защо по-подробно малко по-късно.

Местонахождението на картата обаче има и други аспекти, например в противопоставянето ни с Румъния, ние сме в крайнно по-неблагоприятно положение, поради боря на регионите ни и тяхното местонахождение. Накратко при една войнна на Румъния са и достатчни 2 победи подеред за да разцепят страта ни на две и да намалят боеспособнстта ни. Тоест България не може да си позволи да загуби повече от две битки подред (загубена атака и загубена защита), докато Румъния можа да загуби 3-4 преди тези загуби да почнат да дават ефект върху боеспособността на страната. Същото важи за нас и при войнна с която и да е друга наша съседка на картата освен Македония която е дори в по-тежка ситуация от нас в това отношение.

Механиката на играта която в днешно време предполага постоянни битки многократно засилва този ефект, защото реално нито една спечелена или загубена битка сама по себе си не е от значение мецду страни които имат обща граница по оригиналните си региони. Всички такива войнни са войнни на изтощение и при това положение, ние винаги сме в неравнопоставенна позиция от самото начало на такива воййни.

За това и, дори да имахме военно надмощие над съседите си, нямаше да можеме да налагаме волята си както например правят Сърбия или Полша и отново щяхме да сме зависими от силата на дипломацията ни. Не само това, но и при това ни местоположение, всяка една промяна във статуквото по света, независимо къде е тя, веднага се отразява и то в по-силна степен отколкото на който и да е друг освен преките участници, на нас.

Затова и толкова лесно и бързо може да се обърне статуквото от такова за нас към такова срещу нас и затова ние трябва да сме най-активната дипломатически страна и то постоянно. Накратко ние трябва да сме по-активни, по-организирани и в нито един момент не можем да си позволим да се пускаме по инерция. Това е и основния проблем на България през всичките тези години, не веднъж и два пъти страната се е оказвала в силна позиция, но неизменно когато това стане не е задържало нивото защото неизбежно минава на автопилот, докато статуквото не се промени и ние изведнъж се окажем в неблагоприятна ситуация. Проблема с този начин на действие е, че за нас а много трудно да променим статуквото точно защото сме в центъра на калабалъка и отнема много време и усилия а обратното може да стане много бързо.


На последно място но не и като значение е наличието на "лесни/ефтини" ресурси наблизо. Като цяло през ранната си история а въобще, почти изцяло ресурси сме си набавяли по дипломатически пътища е не военни. Това е изцяло заради положението ни на картата но и понеже нямам слеби съседи от които да взимаме безпроблемно ресурси, за разлика от Полша например. Освен това дори малкото които ги има, се налага да се конкурираме за тях с други основни сили ж играта, което прави завладяването и подържането на ресурси по военнен път не само нерентабилно и но и изключително трудно постижимо, дори с помощ от вън.

Това е и основната причина защо концентрирането върху бонуси като стратегия за развитието на страната ни е обречено на провал и то по-скоро рано отколкото късно. Бонуси от които да имаме полза можем да си набавяме чрез дипломация и това трябва да е принципната ни нагласа а създаването и подържането на силна групоа от страни които са тясно обвързани с нас на базата на "приятелство" а не "интереси" трябва да ни е първи приоритет.


В този ртед на мисли, нека обесня защо не можем на базата на интереси да постигнем силни връзки с която и да е от съседните ни страни а в миналото успяхме, макар и за кратко, да го направим само с Хърватия.

Причината е проста, откакто атаките станаха автоматични и релано инициативата може да бъде спечелена само след спечелването на битка, ние нямаме нище за размяна освен щетата си. Реално нито една от съседките ни, нямат нужда от нас за да се сдобият с бонуси. Турция има лесни бонуси към Арабия, както и Гърция, Сърбия през босна и албания и Италия, Унгария има достъп и на изток и на запад а дже и на север при желание и само Румъния до някъде е ограничена и разбира се Македония която е в положен ие като нашето.

Затова за всичките ни съседни страни е важно нашата щета да бъде неутрализирана, дали това ще стане по военнен път или диппломатически като бъдем подчинени на техните интереси, не е от особенно значение. Затова и Астерия през цялото време ни предлага разни сделки, но те са свързани единственно доколкото неутрализира нашата щета в центъра на алиянса им. Тоест във всеки един момент в който има "по-добра" сделка или има "конфликт" на приоритети, ние ще се оказваме с пръст в уста.

Като цяло вече сме го минали този процесс със всички наши съседи и той е протичал по един и същи начин с изключението на Македония. Може би поради факта, че и те са в същата позиция като нас, в някои аспекти и по-зле, те са единствените с които можем да изградим (както вече направихме) и да подържаме силни и безкористни съюзнически отношения, без да има нужда да се притесняваме за бъдещи сдлеки когато да се окажем разменени па "по-добра" оферта.

Разбира се тук се намесват вечно разни тарикати, които смятат, че всичко е въпрос на тяхната хитрост или разни договорки. Договорки винаги са възможни, но каквито и да са договорки не могат да променят базисните зависимости породени от механиката на иуграта и местоположението ни на картата. Те са зададена величина.


Чилi също донякъда са в неравностойнна позиция при воденето на воййни с Аржентина защото всичките им региони имат директна граница с Аржентина и дори само с една победа Аржентиан може да разкъсва Чиле на две, те все пак имат отворен достъп до лесни бонуси което компенсира тази слабост до голяма степен. Затова и Чили и Аржентиан могат да водят дълги воййни помежду си, без това да има голямо влияние върху тях. Всеки НАП междъ тях е по-скоро в интерес на техните съюзници отколкото за тях самите като цяло, въпреки че позволява и на двете страни да засилят влиянието си заради щетата която може да се ползва от съюзниците им.



А сега за конкретнатта ситуация на България.


Реално, позицията на страната ни сега от преди година не се е променила, ние се намираме на същото място, но позициите на някои от другите основните фактори в играта се е променила. Астерия отново ни предлага да станем послушници и да бъдем използвани за водене на воийнна с Турция. Тази сделка не ни е предлаган а за първи път от Гърците, същата сделка беше сключена с влизането ни в ЕДЕН преди време и знаем как завърши това. Освен всичко друго тази сделка е от сръбско ориентираната част от гърците, както и самите сърби, тъй като тя гарантира оставането на двете страни заедно. Въпреки това паралелно вървят опити за съживяване на ЕДЕН, като това би включвало Турция и Гърция заедно, като въпроса е за привличането на Чиле и Сърбия или Полша към един такъв бъдещ съюз.

За нас влизането в Астерия за да бъдем в ролята на Испания за Полша не ни е от никакава полза защото след някой и друг месец пак ще се окажем продадени а през това време няма да имаме думата. Добре знаем колко пъти ни беше обeсняванo в ЕДЕН кой е член основател и кой не e а и добре знаем по какъв начин Сърбия размени СоТ за ЕДЕН (без Хърватия и Турция).

Освен това, реално това би означавало край на неразривните ни отношения с Чили да не говорим за Македония. Най-вече обаче би унищожило безвъзвратно каквото и да е влияние което имаме сега, дори в най-слабата си позиция от години насам в която сме сега, ще е в пъти по-силна от тази в която бихме се оказали без Чили и Македония.

Причината е проста, друга страна в тази игра която от толкова дълго време да е доминирана и да е останала лоялна на съюзниците си както Македония не е имало и едва ли ще има. Само по себе си това е по-ценно от каквато и да е щета.

Що се отнася до Чили, не само че половината ни иргачи са там да ползват бонуси, но и различната времева зона, както че през по-голямата част от времето не се налага да бъдат бранени означава само повече подкрепа за нас. И то таква каквато не можем да намерим никъде другаде. Сръбски или каквито и да са дръги наемници не могат дори срещу заплащане както е било в миналото да компенсират такава загуба дори само като чист интерес.

Не можем да бъдем империя, независимо с кой се надушим, но можем да бъдем фактор ако се съсредоточим върху силните си страни а не се опитваме да копираме начина на деийствие на други.

Докато админите не променят картата или не се появят ББта в достатъчно други страни които да са успешни и да се развият, така, че концентрацията на щета да се измести от балканите и нашите граници по други места на картата, за нас единствения възможен начин за просперитет е силна дипломация базирана на приятелство и безкористност в отношенията с основните ни съюзници. Просто казано, ние не можем да си позволим нито за миг да правим сделки със озновните ни съюзници за разлика от други които могат да ги менкат според зависи. Както и трябва да работим върху това да разширим тази група в дългосрочен план, нещо което от две години не правим вече а само пасем това което е направено от преди, не случайнно губим позиции.

За да е възможно това, ни трябват съюзници с които нямаме какво да делим и с които интересите ни може да не съвпадат но не са в директен конфликт.

Със всички останали извън тази група трябва да се действа на базата на взаимна зависимост най-малкото или на тяхна зависимост от нас, но не и наша зависимост от тях. Като е важно да се подържат тези зависимостти за да са от наша полза а не да се оставят страни да се освободят от тях което да води до колапс на позициите ни както стана с Аврора и Сириус.

Що се отнася до "тайните" сделки и тарикатлъка като цяло, то той безусловно е лоша стратегия за нас конкретно но и принципно винаги нож с две остирета. Разбира се за страни като Полша и Сърбия които разчитата силно на военната си мощ, могат да си позволят повече такива и въобще такъв стил на игра, макар че дори за тях това не е гаранция, както стана с Полша.

За нас обаче, които силно зависим от дипломацията си и съответно реномето ни, този стил е много труден и рядко може да доведе до положителни резултати. Принципното което трябва да се знае когато се правят такива "сделки" е, че ако би загубил повече от другата страна ако сделката излезе наяве, то тя е изцяло в позла на другата страна. Тоест такива сделки и преговори и тн, могат да се правят и водят само когато от другата страна са в позиция в която биха загубили повече от разкриването на това. Поради нашата зависимост от дипломация и доброто ни реноме ние много рядко ако въобще някога сме и ще сме в подобна позиция, затова и почти винаги в миналото а и в бъдеще такава тактика ще води до провали (например сделките на абс с хървати а и после с гръцкия президент който дори му каза в прав рекст, че не трябвало да му вярва).

След капитулацията ни, срещу която получихме конгрес, без значение от наличните или не ползи от придобиването на конгрес срещу нея, позицията на страната ни, поне за близкото бъдеще се имени драстично и ще отнеме много време преди да може да бъде възстановена, но това няма как да стане с подържането на васална роля за в бъдеще.

следва продължение....
Геополитиката и бай ганьо (епизод 2)