България в страната на Пинокио (1ва част)

Day 2,127, 06:12 • Published in USA Bulgaria • by Stolch

My congratulations to the ATO effort 😉 and may apologies for publishing this article in 2 parts in a foreign language in your media but it is aimed at Bulgarian players and for the moment at least I'm unable to regain y Bulgarian CS.



Тъй като има доста неща които да се кажат в тази статия ще почвам без много въведение. Преди да почна само искам да кажа, че заповедтта да се спре наливането срещу вятъра в битката за Англия и да върнем региона на Норвегия, беше моя.

Причините за това са ясни, към момента на смяната на деня (така да се каже края на нощната смяна), и в двете битки вече бяха загубени прекаленно много точки, така че да могът да бъдат спечелени при настоящата ситуация в играта с “промоцията” на Пинокио. Затова прецених, че е по-добре да съхраним ресурсите които в момента добиваме за момент в койтоо те ще могът да дадът по-съществен резултат, нашите и на съюзниците ни.

Тази снимка е достатъчно красноречива за ситуацията в играта в момента:

http://tinyurl.com/m75qvsy

Както добре се вижда, от Българската страна в топа има, почти 1.8 милярда щета изтанкирана, докато от страна на Англия само 1.05 милярда или разлика от около 750 Милиона. В първите 5 рунда инаше не малък щит, но въпреки него с толкова много повече щета и то във най-големия прайм тайм на СоТ, когато безспорно имаме повече биещи се, загубата по такъв категоричен начин на такъв рунд е красноречива само по себе си.

Връщането на региона на Норвегия, беше правилното нещо което да направим в тази ситуция, запазването му за още един ден нямаше по никакъв начин да промени статуквото и щеше да е загубен на следващия ден. Норвегия ни съдейства напълно и не направи проблем нито за момент въпреки промените в движение които се налагаше да правим на нашите планове с цел да се опитаме да се противопоставим на ситуацията породена от намесата на Пинокио. Затова, беше редно да им върнем последния регион. В този ред на мисли искам да благодаря на всички българи, че се съобразиха с това решение и го направиха, това засвидетелства разликате между нас и другите сили в играта, въпреки положението в което се намираме.

Сега да започнем отначало.

Вм края на миналия мандат, след като видях шаутове приветсващи да се подкрепи въстанието във Варна, писах на президента, че ако намерението е да се продължи в посока Украйна то би било голяма грешка и че съществува алтернатива. Причината за това е, че попадайки в Украйна заставаме между Полша, Унгария, Румъния и Турция, ситуация която воеено не може да се удържи дори и ако самите украинци не се съпротивляваха. Дипломатически също невъзможна ситуация да се разберем със всичките тези неприателски или неприателски настроенни към нас страни.

Бях поканен в чат в който да обесня защо смятам така и тм се взе решение да се направи вози въздушен удар. Първоначалната цел предложена от мене беше в Югоизточна Азия, но след като се запознах по-обстойно с новите механики свързани с щитовете, сата ясно, че подобен удар в тази посока би бил много по-рисков и много по-скъп от към ресурси за провеждането му. Затова в крайна сметка се взе решение да направим такъв удар в Скандинавия с което и да помогнем на съюзниците си, не само Асгард, но и СоТ с още един фронт на който имаме инициативата и на който Литва се явява дрейн за ДВЕ.

Подготвения въздуше удар протече изцяло по план, въпреки някои съмнения довели до басове и тн. Цаната като цяло беше приемлива за начинание от този калибър, около 300-400К + парите за пускането на самия удар и за допълване на хляб. КО се пъска в различни моменти от битката в наша полза от Американци, Чилийци, Индонезийци и Македонци, освен, че беше едиснствен приоритет на съюза. Всъшност всички наши битки бяха основен приоритет на съюза докато протичаха, така че всякакви спекулации на такова ниво са неуместни.

Няма да навлизам толкова за тактиката, защото няма да стигнат 3 статии за всичко което имам да кажа. Накратко, целта беше да се използва максимално прайм тайма на СоТ а ние през деня да се погрижим да докараме отново битката до него, където и да бъде затворена.

Това се повтори и във следващите битки с Литва. Тук е място да отбележа, че президента изигра своята изключително важна роля когато изпревари литовците, при последвалата надпревара за бутона няколко дни по-късно с което ни даде отново инитциативата която пак се оказа решаваща.

Тази последна битка с Литва, имаше и друга важност, защото по нейно време СоТ успя с много добра тактика и насочване на щетата да измъкне инициативата и във войната между Полша и Америка и то без да губи позиции на Словенския фронт.

За това ще обесня малко по-късно, но като цяло това стана възможно, след като България натрупа голяма преднина преди смяната на деня, след което приоритета беше прехвърлен на Американската битка за през деня, тъй като тя беше започнала малко по-късно и имаше нужда да се вземат повече точки в нея през деня за да се докарат и двете битки да СоТ прайм тайм. Това може и да е породило на пръв поглед идеата, че се бием сами, но не беше вярно а тактически ход от страна на съюза. Използвахме важните моменти и взехме нужните точки и двете битки завършиха с победа на СоТ в 15 рунда с което СоТ получи контрол и инициатива над всички фронтове освен Руския.

За сравнение по отношение на разходите, само ще кажа, че в един от ключовите рундове накрая на американската битка, те похарчиха 100К за КО само в Д4. Въпреки това, този разход беше оправдан, към онзи момент. Иронията беше, че се сблъсках със същия скептицизъм, че битката може да бъде взета в самите канали на съюза с какъвто се бях сблъскал по-рано за нашия въздушен удар, та дори се стигна до куриоза в който българин се кара с амеиканците да се бият в собствената си битка и да не я отписват.

Сега като гледаме назад, може би щеше да е по-добре да не си харчат парите тоагва, но нямаше как да знаем какво ни е подготвил Пинокио, въпреки, че промяната в тактиката предишния ден беше нещо което трябваше да ни подскаже. Още в онзи момент знаех, че има причина за тази промяна но не знаех каква.

Сега да си дойдем на думата и защо се връщаме така безславно на балканите. Първо искам да кажа, че след 4тири години игра, за първи път съм свирил отбой в битка онзи ден. Обикновенно съм познат с неистовия си оптимизъм и да обеснявам до досада, как дадена битка не е загубена дори когато изглежда невъзможна за взимане.

След като Пинокио обяви “епичната си мани….война” се изясниха много неща. Първо бързата реакция на румънците, допълнена със смяната на тактиката на Сърбия и полша да атакуват в прайм тайма на СоТ показаха, че те са имали вътрешна информация за това предварително поне 2-3 дена за полша и Сръбия и доста повече за Румъния, колко точно няма как да знаем. При положение обаче, че от тактичекса и стратегическа гледна точка въздушен удар по нас от тяхна страна щеше да е многократно по-смислен при нормални условия докато водим битки с Литва, забавянето и до обявяването на на Пинокио поредната “промоция” показва планирано действие. Още повече, че нивото на организация за последвалите битки показаха, значителна подготовка която тези държави правят с дни преди подобни кампании, били сме съюзници и знаем добре техните маниери и способности в това отношение.

От наша гледна точка беше направен план за противодействие, както и с резервни варианти при неуспех на защитата от самия въздушен удар. Този план в крайна сметка се оказа абсолютно безмислен, но беше налице. който му е интересно може да разгледа тук , най-общо какво представляваше, като не всички стъпки и евнтуалностти са изсписани в него.

Към този момент още хранехме илюзии, че ще продължаваме да водим някакъв тип битки между двама противници а не просто да сме статисти в пошло режисиран сапунен сериал.
Всички тези илюзии бързо бяха разбити още с началото на “заветния” ден, когато закона за въздушен удар на Румънците влезе в сила 1 час по-ранои съответно стартира и тяхната атака. По-отношение на военния план това не промени нещо съществено защото те направиха това което учаквахме така ли иначе, въпреки ч ни отне възможността да отреагиаме по различен начин след като видиме как “примоцията” се отразява на бойните полета. По същественото обаче е, че изтеглянето на атаката с 1 час, в последствие гарантира спечелването и от страна на Румъния преди да е достигнала до прайм тайма на СоТ. Това стана ясно още рано рано, че не можем да постигнем.

Това даде възможност на римънците да пренасочат собствените си сили към въстанието ни и да предотвратят връщането на региона. Въпреки това имаше и още предвидени възможности за докарване на военната обстановка до ситуация в която да спечелим инициативата, не че това щеше да даде някаква рзлика, тъй като от началото на “манипула….така де турнира на Пинокио”, СоТ и съюзниците ни не могат да спечелят и една дректна битка, докато преди това печелехме повече от половината.

Накратко със смазващото превъзходство, всички наши планове бяха обречени на провал, опита с пускане на Англия за ЕВ, беше последна възможност да се продължат военните действия достатъчно дълго та да имаме шанс да се борим за конгрес. нтересното в случая е, че до сега никога не е имало мисия или “примоция” на Пинокио която да е била с прдължителност 12 дена, не 7, не 10, не 14 а точно 12, като 12тия ден се явява 22ри, последния ден в който трябва да имаш регион под свой контрол за да може да имаш избори, преди дори да се е стигнало до опазването му през следващите 4тири дни. Това съвпадение, се натрупва над всичките останали “съвпадения”.


ПП Тъй кто явно са ми намалени знаците, а може би на всички, статията ще бъде в две части. Ето линк към втора част:

България в страната на Пинокио (2ра част)