Добре дошли в XXI - ви век
Slavi Boss
Патриотизмът днес не е нещо, което изтъкваме, вероятно защото не се купува с пари. Не е смартфон, скъпа дреха или кола, а нещо, което крием дълбоко в сърцата си. А и разбираемо в този почти лишен от чувства свят. Но все пак го има, а върховата си точка (която не е особено висока) достига, когато честваме Освобождението на България или смъртта на Васил Левски.
Не е ли редно да сме горди с произхода си всеки ден, а не само на национални празници, да знаем кои сме, как сме стигнали дотук и как достойно да продължим напред? Разбира се патриоти има и днес, но най–често са възрастни хора, които се возят в градския транспорт и развълнувано дискутират някое историческо събитие. Защото те – миналите поколения, са били неподвластни на обществото, което те съди и налага нормите си докато отрича, че го прави. Историята за бабите и дядовците ни не е просто скучен учебник от училище, а по–скоро приказка, която техните баби и дядовци са разказвали в студените зимни нощи около огъня.
Разбира се, достойни хора има и в XXI век, но дали ще успеят да оставят следа след себе си или е по–вероятно да помним тези, чиито лица виждаме в жълтата преса, по телевизията и в социалните мрежи? И не, не имената на прославилите България със спорт, наука или творчество, а на тези – идолите, които диктуват модата и поведението на младото поколение. Не онези като Вазов с 45 000 думи в своя речник, а тези, които са неспособни да подредят изречение от пет прости думички.
Ако българщината преди е била равна на патриотизъм и безгранично родолюбие, то днес е синоним на бурни танци в дискотеките, „елитно” хвърляне на салфетки и девойки, които по–скоро изглеждат като застарели и самотни лелки. И не, няма нищо лошо в почивката и разпускането. Лошото идва, когато петък вечер се превърне в ежедневие, майката в наконтена, кършеща снага змия, а алкохолът в сутрешно питие.
Във времето на технологиите и социалните мрежи, книгите са рядкост, а Народната библиотека би послужила по – скоро за фон на снимка, отколкото за образователни цели. И все пак без социалните мрежи, народът би бил още по–незаинтересован и минимално информиран. Благодарение на постове във Фейсбук откриваме не само колко е деградирала нацията ни, но и онези единични случаи на бяла светлина и доброта у хората. Наскоро бе популярна публикация за бездомник, които просто стои до шахта на Столично заведение, за да се стопли, а това не е най – трагичното.
Още по – грозен вид придобива картината, ако знаете къде се намира въпросното заведение – на метри от Народното събрание и вероятно този човек, бива подминаван често от управляващите. А тогава възниква въпросът, как именно тези народни представители ще се справят с проблемите на цяла страна, след като не забелязват и един човечец, стоящ пред очите им. Разбира се разлика има и от беден до беден човек. Едни продават цветя от личната си градинка, защото само това е по силите им, а други просто се опитват да будят съжаление и не знам кое е по – лошо – това, че остават незабелязани или това, че не полагат усилия за нещо различно.
Изразяваме чувствата си със статуси, а се страхуваме да признаем, дори красивите от тях – любов, щастие, радост. Обичаме да мразим, искаме да сме над – всички, а в стремежа си често падаме най – долу, без да го забелязваме. Ако притежаваме недостатък, които не е чужд на още някой от останалите пет души в стаята, ще забравим, че е част от самите нас и нагло ще се присмеем на другия. Страхуваме се да бъдем себе си и го крием, подигравайки се на човека срещу нас. Не заявяваме високо мнението си, а правим компромиси. Странни сме, ако се държим добре и ставаме обект на завист, когато сме щастливи. Моралните ни ценности са изкривени до болка.
"Живеем в странен свят. Страхуваме се да не си надраскаме Айфона и в същото време не ни интересува, че дерем чуждите души до кръв…" - Мая Бежанска
Естествено очевидна е разлика между българина преди и българина сега. Нареченото от Захари Стоянов „най – българско време” е твърде далечен за съзнанието на днешния не чак такъв родолюбец спомен. Научени сме да се оплакваме от всичко, но не й как да го променим. Не защото предците ни не са ни дали достойни примери, а защото в нас липсват онези мотивация, сила, решителност…
"В днешно време това е патротизма - развяването на българския трибагреник .."
Левски ни е казал - „Дела трябват, а не думи”, но ние като едни истински съвременни българи умеем само да го цитираме, не друго. Добри сме в обвиненията, клеветите и словесните атаки, но сме страхливи като деца, които се притесняват да свалят помощните гуми на колелото си. И всеки иска промяна, защото нещо не е по вкуса му, но никой не се стреми да я достигне. Живеем, критикувайки другите, докато всъщност сме по – лоши от тях. Забелязваме и най – незначителния недостатък на човека отсреща, а себе си издигаме на пиедестал.
Плащаме за всичко, опитваме да купим всеки, „образоваме”се срещу определена сума, а по –късно търсим честност и се сърдим като пет – годишно, чийто балон се е спукал. Откриваме нови станции на метрото, но не се замисляме за хората, които се качват в него. А те са там всеки ден – все така тъжни и изпълнени с грижи след края на работния ден. Обвиняваме управляващите за всичко, но на фона на бедността и трудните условия за живот в големия град, е напълно логично, когато човек стигне високо, да се позабрави, те невинаги са били там.
А бъдещето ни е непредвидимо, способните и целеустремени сънародници често напускат страната ни, заради по – добри условия и рядко се замисляме, ако всички си тръгнем, какво ще се случи с родината? И напразно ли са дали живота си предците ни? Ако можеха да ни видят…
Някак парадоксално е в историята на България да присъстват пет века робство, Васил Левски да е загубил живота си по това време и днес Посолството на Турция в София да се намира на улица „Васил Левски”.
Нашият свят е подвластен на парите, материалното, изкуственото и крайно неподходящите идоли. Надеждите ни се събират в билетче от Националната лотария. Гордостта – в портмонето. Достойнството не стига по – далеч от учебниците по история и спортните новини, а бъдещето е някак неясно. И дано се осъзнаем. Да си спомним, че има нужда от изкуство, спорт, литература, от млади и амбициозни хора, готови да се справят с живота, да го живеят гордо и да оставят нещо след себе си, нещо малко по – различно от кола или къща.
Животът да бъде не парадокс, а щастие – да открием красотата около нас и да видим, че наистина си струва да съхраним това, което имаме. Да се гордеем с това което ни обединява – българското. Да не съдим, а да приемаме изключенията, а предвид, че те днес са адекватната част на обществото, да се стараем да бъдем като тях, защото на фона на ситуацията, в която се намираме, светлина се вижда, само ако едно изключение срещне друго.
Comments
Много хубаво, че си пуснал статията тук. Това есе е много интересно и всички трябва да се замислим и действаме, но не забравяй да отбележиш и източника. Поздрави!
Това за Турция, както и предшестващата Османска империя е доста изопачено с времето. Редица години са били нужни, излизали са безброй статии и изявления в опити да се наложи русофилско чувство и съответно антитурско. В реалност и днес, когато все по приоритетни са икономическите отношения пред геополитическите, повече положителни нагласи можем да срещнем там, били те и толкова различни културно и религиозно, отколкото при всички останали ни комшии. Особено отношението от Македония е срамота, и на всеки един от нас му е болна тема.
Всичко това обаче не трябва да изключва каквито и да е чувства на родолюбие и патриотизъм. По-космополитните даже го смятат за демоде, което от своя страна е липса на идентичност донякъде... За кого е чуждо - Франция, Русия, Италия, англичани, шотландци, американци, гърци и пр?. Пенделите даже го порицават... -шовинистично било Някои дават за пример световни космополитни центрове и начинът на живот там, но това е изкривена фантазия на предимно заблудени в колоритния и многобразен живот хора. Дори на такива места, като Ню Йорк, Париж, Лондон, истинските граждани на съответните места се гордеят и демонстрират националност и гражданство, а тези претопяващи се в масата са емигранти и гастербайтери без грам национална гордост, личната и егото са друга бира. И без да слагам под общ знаменател всички такива хора, бих отделил, какви ли не групи от Италия, Китай, Ирландия, Германия, Франция, Турция, Сърбия, Армения, Израел, Индия и какви ли не други. Хората от тези страни, някои от които имат от какво да се срамуват, идват от какви ли не забутани села и дупки, но носят културата си успешно, много от тях без да влизат в културен сблъсък с местните. Създават съответни квартали, учреждения, храмове и обогатяват тази по места. Смятам, че няма нужда да пиша за Челси, Малката Италия, Чайна таун, Бруклин, дори предшественика - Ню Амстердам пази своя дух... А, наш'те суяци, поговорили няколко години в Щатите например, и вече са американци, а техн. деца.
Коментара ти е много класи над горния текст!!Ако позволиш,бих допълнил,че за да бъде човек истински родолюбец е необходимо да има самоуважение.И тъй като знаеш,че в западноевропейските езици няма дума "родолюбец",нека кажем,че у тях,добър гражданин на родината си е почтения човек. Нека подчертаем,че "родолюбството", в недемократичните държави, е инструмент на психологически шантаж от страна на злата мащеха(авто/тоталитарна държава/партия) към нейните лишени от любов(човешки/граждански права) деца.Но държавата е функция на идеите за обществена организиция и отношения на своите граждани.И тези народи,които в своята история са познали единствено и повярвали само в перверзната "любов" на своята мащеха-държава,не смеят да станат нейни достойни овластени граждани,те винаги трябва да доказват своето родолюбие,чрез (за мнозина удобното) абдикиране от своето гражданско достойство.И покорно ще платят за всяко КТБ,както техните родители платиха двойно за социалистическото безумие,причинено от съветската окупация!И искам да отправя една реплика към въпросните суяци от последното ти изречение.Не са ли те,децата на тези еничари,които предадоха родината ни и дедите си за да служат на своята Матушка,пардон-мащеха Съветска и путинова Русия.
България заслужава достойни и почтени граждани,каквито имаше през Третото българско царство.Е,може би не бяха толкова многобройни,мнозина от тях вложиха костите си в основите на нашата държава,по всички български земи.Затова и остатъка бе напълно изтребен от еничарите след 1944-та.Затова и няма техни правнуци след 1989-та.Но ако ние решим да станем граждани на една правова държава,България ще се въздигне като един феникс,нали?Но за какво им е на приелите да бъдат роби правова държава?Те ще плащат за Белене,Южен поток,КТБ понеже са родолюбци....
februarynow,
Пропуснах да кажа... цялата тази антисобствена схема, поне за мен идва от няма такивата последователни греди... ние сме по-зле от евреите, батко... близо 480г. най-малоумната част на мюсюлманите... след това няколко национални катастрофи, съпътствани с няма такива териториални, демографски и икономически загуби, които автоматично свалят потенциалните възможности за развитие в пъти - не проценти, още близо половин век сбъркана идеология и накрая любовта на "ощетените им наследници".... красота 🙂
Напълно съм съгласен с напиданото, но бих желал да коментирам встъпителното ти изречение само с молбата да се четат повече български поети и записки на революционери, които са категорични - това е турско робство. Интерпретациите на историците не ме интересуват, вярвам само на думите на тогавашните патриоти - Свобода или смърт!
@Various Artist
Хане, браво! Не съм поглеждал от тази гледна точка... не съм и чел нещо нормално относно това, но ти си доста прав. Аз не отричам това, не искам и да бягам от него, но днес това са най-известните ни документи. Ако погледнем, нашите герои са били възможно най-големите оптимисти и алтернативни типове на тогавашното население, което наистина си е живеело, макар и сравнително изостанало, доста добре спрямо почти цяла Европа, както и самата страна (Империята). Те са искали да рискуват всичко това за идеалите, които най-добре са можели да се съхранят, просъществуват и биват възродени само в самостоятелна държава. В този ред на мисли, както и с оглед тогавашното развитие на обществото и народите, бих казал, че тази мисъл (Свобода или смърт), без ни най-малка идея да я свалям от пиадестала, съвсем спокойно може да бъде (недай си Боже) един съвременен лозунг.
Тези разсъждения в никакъв случай не трябва да изключват гореизложеното, както и геополитическите и съответно стратегически действия, в днешно време на нашия съсед. Той ни разплисква с приблизително 10 пъти повече демографска, десетки пъти повече военна, и безкрайно пъти повече икономическа мощ, а всички те ако недай си Боже задействат, ще имат тежест все повече и повече, като една геометрична прогресия.
Е, защо да не го играем вече умно, да не се съревноваваме, 'щото нЕма накъде, а да използваме облагите от такъв съюзник... да го раздаваме и комши, и братушки, и френдс и брате и т.н., но всичко под знака на българското, що се отнася до нашите работи, разбира се...
ПС: februarynow, това с комунягите е.... мноооого дълго, с положителни нюанси, но в крайна сметка сеирски крах, който го наблюдаваме и днес...
много хубава статия! Дано повече хора мислят по този начин.
o7
Българин работил в ООН и го командировали в Сомалия. Имало голям глад и хората умирали по улицата непогребани. Наложило му се да бъде до умиращ 30 годишен негър. Негъра бил научил английски в мисионерско училище и попитал българина:
- От къде сте сър?
- От България.
- Разкажете ми за българите - щастлив народ ли са?
- Не - те са най-нещастния народ на света, според социологическите проучвания.
- Защо, сигурно страната ви е бедна?
- НЕ, България е най-богата страна на света – имаме златни мини за стотици милиарди долари – можем да живеем без да работим 1000 години, имаме и всякакви други полезни изкопаеми.
- Сигурно всички сте много богати...
- Не, народа ни е най-бедния в Европа, по бедни сме и от някой африкански страни... Национални предатели подписаха неизгодни договори и чужди фирми крадат всичките ни богатства, само от златните ни мини досега откраднаха 70 милиарда евро, а ние не получихме нищо...
- Мислех че така ограбват само африканските народи... Сигурно земята ви е като нашата – суха и неплодородна...
- НЕ, в България има най-плодородната земя в Европа – там расте всичко – и жито и плодове и зеленчуци, но ние забравихме как да се грижим за нея, половината е незасята...
- Имате ли вода да я поливате ?
- Да, в България са 40% минералните извори в Европа – имаме лековита вода за всякакви болести, имаме много язовири и в страната има целогодишно постоянни валежи...
- А тук всеки ден хиляди умират от жажда... На мен ми умряха 8 от децата, останаха само 2... Ти колко деца имаш?
- Едно.
- Само едно – в такава страна като твоята трябва да имаш поне 15!
- Ами трудно е да гледаш дете в България...
- Това не е добре, народ който няма деца изчезва...
- Да, малко сме останали, оскотели, обезверени, без надежда, без вяра...
- Сър, но вие имате всичко, защо не се борите за народа си?
- Защото сме още роби, хомота отдавна е махнат, а ние не смеем да надигнем робска главица...
- Не знаех че и белите са били роби...
Българина излязал от палатката...
След малко като се върнал, негъра бил вече мъртъв. Лежал с отворени очи и странно щастлива усмивка...
***********
Копиран текст, но смятам, че е подходящ.
Мъка ...нямам думи. Така е.
Мъдри слова, като за доктора от БГ пародията на ЗаразноЗло(откъдето подозирам, че е името). И положението си ни е баш такова.
Имаш Вот и Вик
V
Имаш абонамент харесване и 25лв. дарение 🙂