Join the new world

3. Обсадата на Одрин (1912-1913 - продължение

Извинявам се за липсата на статии през последните 2 седмици, но бях малко зает.

България насочва срещу Одрин:
- основната част от Втора българска армия, с командващ генерал-лейтенант Никола Иванов;
- Осма пехотна тунджанска дивизия - командващ генерал-майор Димитър Кирков;
- Девета пехотна плевенска дивизия - командващ генерал-майор Радой Сираков;
- Първа и трета българска армия имат за задача да нанесат удар върху основните османски сили и да откъснат града от останалата част от Източна Тракия.

*Бойни действия

Българските войски достигат Одрин, разположен близо до границата, още в първите дни на войната. След тоталното смазване на османските войски при Лозенградската и Люлебургазко-Бунархисарската операция през октомври Одрин е напълно обкръжен и откъснат от основните османски сили.

Първоначално обсадата е поета от Осма пехотна тунджанска дивизия и няколко спомагателни части от Втора армия под общото командване на генерал-лейтенант Никола Иванов.
Непосредствено след Кумановската битка, през октомври 1912 г. към Одрин са прехвърлени две сръбски дивизии, включващи и тежка обсадна артилерия.

На 3 декември 1912г. е подписано премирие между воюващите страни в Чаталджа.
На 16 януари 1913г в Османската империя е извършен преврат, начело на който е младия турски лидер Енвер бей.
Четири дни след преврата, османските власти обявяват, че прекратяват примирието.

На 13 февруари 1913г са подновени военните действия, при изключително тежки атмосферни условия - температури до 18 градуса под нулата и 1,8 м сняг.
Много от войниците получават измръзвания и се налага ампотация на пръсти, а в по тежки случаи на крака и ръце. Поради липсата на коне, се налага българската артилерия да използва волове, което е било крайно не ефективно... за изминаването на разтоянието от снабдителните бази до фронта е отнемало 6 дена, като на в пряг е имало най-много по 6 снаряда. Заради липсата на топло облекло и гориво 17000 войници се разболяват и напускат фронта.
В началото на 1913 година към обсадата се присъединяват части от българските Втора пехотна тракийска дивизия, Трета пехотна балканска дивизия и Четвърта пехотна преславска дивизия.

След провала на османския опит за контранастъпление при Мраморно море през февруари, съюзниците насочват усилията си към завземане на трите крепости във вътрешността на Балканския полуостров, все още намиращи се под османски контрол - Шкодра, Янина и най-вече Одрин. В края на март е предприета масирана атака срещу Одринската крепост, която довежда до превземане на крепостта и до края на войната.(всичко покрай самото превземане ще го опиша в отделна статия)