История на еБългария: Част 3

Day 1,316, 23:03 • Published in Bulgaria Bulgaria • by AquariusSG

Здравейте приятели!

Днес ще преиздам още една от статиите за историята на еБългария. Надявам се тя да ви хареса и чрез нея да се запознаете кое как и защо е станало.

"Статиите са копирани от оригиналните, със съвсем леки редакции, от правописен и времеви тип. Така, че когато четете в първо лице, единствено число, това са думи на автора на статията, не мои."

Други исторически статии:
1: История на еБългария: Част 1
2: История на еБългария: Част 2

Ето я и третата част. Приятно четене:


еБългария и PEACE GC

„В тази статия ще започна с допълнения към първия мандат на Krembo. Тъй като тази част ще е почти изцяло за отношенията ни с еРумъния ще внеса още малко яснота и по този параграф.

Като президент на БДП, Krembo беше и редактор на английската версия на партийният вестник, а българският вариант (сега известен като Narodno delo) се пишеше от Garabeda. Можете да проследите много от описаните вече и следващите в тази статия събития, ако прегледате статиите в двата варианта на Demo news:
http://www.erepublik.com/en/newspaper/demo-news-in-english-87721/1
http://www.erepublik.com/bg/newspaper/narodno-delo-87922/1


Още през първият мандат на Krembo, еРумъния отново показа империалистическата си политика. Както вече споменах в първата част от историята в еСвета имаше три големи съюза – МА, NA и FIST. Поради неразбирателство между еИспания и останалите членки на МА и последвали не до там честни постъпки от страна на еИспания, страната напусна МА. Скоро след това целият съюз претърпя своят крах. Усетили момента страните членки на NА и няколко подкрепящи ги, сред които еРумъния и еИспания, започнаха създаването на съюз под името ATLANTIS. Основната цел на това обединение, въпреки опитите да ни убедят, че е просто защитен съюз, беше завземането на нови територии и диктаторство. Имащи неизчерпващо се количество злато, огромна военна сила и разпаднал се МА зад гърба си, ATLANTIS се очертаваше като новата еСветовна заплаха. Останалите страни извън този съюз трябваше да вземат светкавични мерки. еБългария се развиваше положително, армията ни се разрастваше, а елитният ни отряд достигаше първите си победи.

По време на разпадането на МА, преговорите за създаване на ATLANTIS и след подписването на МПП с еУнгария, Krembo получи съобщение от еРумънският президент. еРумъния обясняваше как еУнгария (с която те също имаха имаха МПП и обща граница) си позволява да хвърля обиди и предизвикателства към тях, поради което отношенията им сериозно са се влошили. Гледайки с не добро око на еУнгария, еРумъния искаше от еБългария следното: еРумъния прекратява МПП-то си с нас и ни обявява война, при което автоматично (както нашият случай с еТурция) еУнгария ще бъде въвлечена във война с тях без да има активни МПП-та. Имащи еУнгария без защита те щяли да ни обявят мир и да продължат атаката си само срещу другата страна.
Запитваха ни за отношенията ни с еУнгария и дали бихме ги подкрепили в това им начинание запазвайки всичко в тайна. Естествено още първата ни реакция беше отрицателна, отношенията ни с еУнгария бяха отлични и ни гарантираха отлични въсможности за развитие и нови МПП-та. След като вече знаехме на къде клони еРумъния и виждайки кой ще й помага в империалистическите действия не можехме просто да отговорим с НЕ. Имахме и лоши спомени от подобни предложения на еРумъния. За момент задържахме нещата с дипломатично отношение и уклончиви отговори, че не бихме искали да взимаме страна, но скоро нямаше да можем да скрием зад нищо друго освен много и то силни МПП-та.

След множество разговори решихме, че ще е най-добре да сложим картите на масата и изберем бъдещата посока на еБългария. ATLANTIS бе на път да стовари цялата си мощ, въпроса беше само дали върху нас или еУнгария. На еРумъния явно нямаше да се разчита след като по този долен начин искаха да завладеят доскорошен съюзник. Оказа се, че те бяха предложили същата сделка и на еУнгария. Време бе на мястото на МА да се роди нов съюз достатъчно силен да се противопостави на ATLANTIS. Страните не подкрепящи ATLANTIS бяха известни, трябваше обаче доста работа за да се обединят и то навреме. Трябваше ни наистина голям съюз, който разбира се да е сплотен и да включва и нас. Хвърлихме доста сили за това, разговори, съобщения, чатове, форуми. Хора от еУнгария, еИталия, еПакистан, еФранция, още множество страни и ние бяхме в постоянна връзка опитвайки се да изработим уставите, под които новият съюз щеше да съществува. Страни, с които преди не бяхме разменяли и дума сега се очартаваха като верни съюзници, а други велики сили ни смятаха за равни. Прекратихме МПП-то си с еУнгария, за да не може еРумъния да го изпозлва, за да се бие срещу една от двете страни без активни МПП-та. Ясно бе, че еРумъния ще нападне, изчаквахме само посоката.

Скоро идеята стана реалност, PEACE GC (People of Earth under Common Excellence: Global Community) официално обяви своето образуване. Официални лица бяха представени от всяка страна членка. Имахме повод за празнуване! За по-малко от месец подписахме над 10 МПП-та (можете да ги видите от статиите в Demo news) и започнахме официално работа като член на PEACE GC.

Изчакването на следващият ход на еРумъния не трая дълго, еУнгария изтегли късата клечка и войната бе обявена. еБългария можеше да си отдъхне, но до кога и на каква цена. Следвайки задълженията си към PEACE GC изпратихме елитният си отряд в защита на приятелите си от еУнгария (МПП-то ни както се спомена по-горе беше прекратено по-рано). Целият нов съюз бе готов за отбрана. Една война никога не е била много весело преживяване, но с непрекъснатите бъгове и проблеми в модула за битките всичко се превърна в непоносимо бреме. В повечето случаи късмета бе на страната на атакуващите, но никой от PEACE GC нямаше намерение да се отказва. Никога не се знаеше с точност кой е спечелил, ако въобще се стигнеше до края на битка преди целият уебсайт да се срине. След поредният крах на системата войната бе спряна от админите до второ нареждане. Новата версия на играта трябваше да стартира скоро и се смяташе, че това ще е момента на подновяването й.

За момент нещата станаха спокойни, имахме планове и работа за вършене, но затишието бе пред буря. За еРумъния почивка нямаше те щяха да се опитат да достигнат целите си на всяка цена само, че този път бе дошъл редът на еБългария.“

Това беше втората част от историческите ни архиви. Очаквайте продължение!

Автор: bimba
Бележки: Squall Leonheart
Оригинал: История на еБългария: част 3
Преиздател: AquariusSG (a.k.a. Goshosi)